Определение № 1593 от 14.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 412/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника С. Пиетропаоли чрез особения представител адв. М. И. срещу решение № 1249 от 09.11.2023г. по в.гр.д.№ 20231000502188 на Апелативен съд София, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 79/2022г. на Софийски градски съд в частта, с която ответникът е осъден да заплати на основание чл.4з0 ТЗ във вр. с чл.86 и чл.79,ал.1 ЗЗД на „Юробанк България“АД сумата 36 226.14 лв. - главница по договор за потребителски кредит FL 1140583 от 23.12.2020г., обявен за предсрочно изискуем; сумата 1 392 лв.- възнаградителна лихва за периода 12.04.2021г.-01.11.2021г., сумата 465 лв. мораторна лихва за периода 12.04.2021г. до 16.11.2021г.; сумата 81.45лв. - такси и разноски. Решението в частта за отхвърляне на исковете е влязло в сила. В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на въззивното решение с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Поддържа се, че процесният договор съдържа неравноправни клаузи, които не са индивидуално договорени. Посочва се, че кредитополучателят не е разбрал обхвата на задълженията си, тъй като не е знаел как банката определя „базовия лихвен процент“ и „промяната му“- едностранно увеличаване на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент. Наведени са доводи по отношение изчисляване на „неустойката“, твърдения за анатоцизъм, тъй като просрочена лихва е прибавяна към главницата. В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалване на въззивното решение по въпросите: 1/ Представлява ли неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП клаузата на потребителски договор, с която се уговаря, че лихвата по кредита, ще се образува въз основа на базов лихвен процент за определен вид кредит плюс надбавка, без в самия договор да е предвиден начин за изчисление или формула за определяне на базовия лихвен процент, респ. методика с ясни правила за изменението му? при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, обоснована с цитирани актове по чл.290 ГПК. 2/ Спазено ли е изискването за яснота и разбираемост при липса на конкретна преценка на клаузи от договори за кредит, в които размерът на възнаграждението (лихвата) на търговеца не е изразен в абсолютна стойност като процент към момента на сключване на договора? с позоваване на Решение № 92/09.09.19г. по т.д.№ 2481/17г. на ІІ т.о. на ВКС. 3/ Прибавянето на просрочени задължения за лихви и такси към размера на редовната главница представлява ли анатоцизъм по смисъла на чл.10 ал.3 ЗЗД? 4/ Допустимо ли е прибавянето на просрочени задължения за лихви и такси към размера на редовната главница при действието на Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ бр. 38/11.04.2008 г., отм. ДВ бр. 40/30.05.2014 г.)? Касаторът се позовава на практиката, застъпена и в решение № 118/11.12.2020г. по т.д. № 2278/2019г. на ВКС, I т. о, и решение № 132/13.01.2021г. по т.д. № 2195/2019г. на ВКС, I т.о. В писмен отговор насрещната страна „Юробанк България“АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Фактическата обстановка по делото е безспорна: Ответникът е кредитополучател по договор за потребителски кредит за текущи нужди FL 1140583 от 23.12.2020г. за сумата 37 000лв., издължавана на 120 месечни анюитетни вноски като за първата годината анюитетната вноска е 413.19лв., а първата дължима вноска е с падеж 12.01.2021г. Сумата е усвоена на 23.12.2020г., налице е едно плащане на 16.03.2021г., към който момент в просрочие са били три погасителни вноски. С оглед на продължаващо просрочие банката е обявила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 01.11.2021г. (когато в просрочие са били осем вноски) с връчена покана до длъжника, обстоятелството, което не се оспорва от касатора. Претенцията на банката за възнаградителна лихва е основана на клаузата на чл.3,ал.1.1. от договора: „ за първите 12 месеца на издължаване на кредита (период на прилагане на фиксирана лихва), кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при прилагане на фиксиран лихвен процент в размер на 4.700%.“ За последващия период в чл.3.1.2. е уговорена променлива лихва, която не е предмет на предявения иск. Счетоводната експертиза е установила, че към 16.11.2021г. (датата на издаването на извлечението от счетоводните книги при обявяване на предсрочната изискуемост), размерът на дължимата главница е 36 418,44 лв.; договорни/възнаградителни лихви - 1 395,30 лв., начислени за периода 12.04.2021г.- 01.11.2021г., за който е приложим фиксираният първоначален лихвен процент; мораторна лихва - 468,36 лв. за периода 12.04.2021г.-16.11.2021г. Общият размер на неплатените просрочени такси и разходи е 186,50 лв. Констатирано е единствено плащане по процесния кредитен договор на 16.03.2021 г., в размер на 1058,00 лв. Вещото лице е установило, че годишното оскъпяване на заема е в размер на 6.43%. Съдилищата еднопосочно са констатирали, че към момента на обявяването на предсрочната изискуемост на кредита - 01.11.2021г. е приложим уговорения при сключването на договора и важим за първия дванадесетмесечен период фиксиран лихвен процент; не се претендира лихва, определена съобразно следващите уговорки от договора, които не са приложени; клауза за неустойка не е уговорена и не се претендира; няма предоговаряне на кредита, няма уговорки за анатоцизъм. Частичното отхвърляне на исковете от първоинстанционния съд е обусловено от преценката за наличие на неравноправни клаузи относно такси за обслужване на кредита, първоначална такса за проверка на кредитоспособността, и приложените към кредитополучателя такси за теглене без заявка безкасово, както и при отчитане на извършеното частично погасяване. Въззивната инстанция е изложила подробни съображения, че клаузата на договора, даваща право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем не е неравноправна, както и че са били налице предпоставките за отнемане на преимуществото на срока. Потвърдила е извода, че размерът на обявената за предсрочно изискуема сума за лихви е определен на база първоначалния фиксиран лихвен процент от 4.7% за периода 12.04.2021г. - 01.11.2021г., а размерът на претендираната лихва за забава е законната лихва. Преценено е спазването на разпоредбата на чл.19,ал.4 ЗПК, тъй като годишното оскъпяване на заема от 6.43% не противоречи на добрите нрави и на изискването за добросъвестност. При така приетите за установени факти по спора и изведените въз основа на тях правни съображения е видно, че нито един от поставените в изложението въпроси не е предмет на произнасяне от въззивната инстанция: в процесния спор лихвата по кредита не е формирана въз основа на базов лихвен процент плюс надбавка, а въз основа на фиксиран лихвен процент; размерът на лихвата е изразен в абсолютна стойност като процент, определен към момента на сключването на договора и този размер е приложен по отношение на дължимите лихви при обявената предсрочна изискуемост, т.е. по отношение на всички дължими по договора лихви; към размера на редовната главница не са прибавяни просрочени задължени за лихви и такси. Касационно обжалване не може да бъде допуснато по хипотетични въпроси, по такива, по които въззивната инстанция не е била сезирана и не се е произнасяла, тъй като отсъства основна характеристика на общото основание по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, разяснена в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС - въпросът да е включен в предмета на спора и разрешаването му да е обусловило изхода на спора. Въпросите са изведени при некоректно интерпретиране на фактите по спора, въз основа на неидентични казуси и са във връзка с неотносими към спора правни проблеми. При тази констатация изключена е основателността на твърдението, въведено като допълнителна предпоставка за произнасяне на въззивната инстанция в отклонение на практиката на ВКС. На особения представител на касатора не е определено предварително възнаграждение, дължимо от ищеца „Юробанк България“АД (ответник в касационното производство). Няма пречка възнаграждение да бъде определено с настоящия акт и банката да бъде осъдена да го заплати на особения представител - адв. М. И. от САК. Същата сума касаторът следва да бъде осъден да възстанови на „Юробанк България“АД. За осъщественото процесуално представителство пред касационната жалба на особения представител съдът определя възнаграждение в размер на 300лв. като съобразява фактическата и правна сложност на производството. Ответникът в касационното производство претендира заплащане на разноски за производството, но доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора на касационната жалба не са представени. Касаторът следва да бъде осъден да заплати по сметката на ВКС дължимата държавна такса за производството по чл.288 ГПК от 30 лв. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.