Определение № 632 от 24.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 673/2017 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Прокуратурата на Република България е подала касационна жалба вх. № 553 от 13.01.2017 г. чрез Софийска градска прокуратура и касационна жалба вх. № 838 от 19.01.2017 г. чрез Софийска апелативна прокуратура против решение № 37 от 09.01.2017 г., постановено по в. гр. д. № 3859/2016 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 ми състав. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по касация Б. Д. Д., чрез адвокат С. Д. е подал писмен отговор, в който е изложил твърдения за недопустимост на касационното обжалване и неоснователност на жалбите по същество. Претендира разноски. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от лица с надлежна процесуална легитимация, отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и са придружени от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което са процесуално допустими. В касационната жалба на Софийска градска прокуратура се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Навеждат се твърдения, че размерът на присъденото обезщетение е силно завишен, с оглед обема на доказаните по делото вреди. Твърди се, че въззивният съд е допуснал нарушение на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, както и че присъденото обезщетение не съответства на установената съдебна практика. В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се подържа, че са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалния въпрос „При определяне основанието и предпоставките за носене на отговорност на държавата по чл. 2 ЗОДОВ, задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществени вреди и да изложи мотиви относно значението им за размера на тези вреди?“ С оглед така поставения въпрос се излага становище за противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968 г., решение № 302 от 03.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. и решение № 321 от 26.11.2014 г. по гр. д. № 2516/2014 г. И. материалноправен въпрос е следният: „При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди трябва ли да се държи сметка за обществените критерии за справедливост – обща икономическа среда, жизнен стандарт и общоприетото разбиране за справедливост при обезвредата?“ Твърди се, че по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС № 4/1968 г., решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. и решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. В касационната жалба на Софийска апелативна прокуратура се навеждат оплаквания за неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа, че обжалваното решение противоречи на чл. 52 ЗЗД, както и на т. 3 и т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, тъй като част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и на т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, поради липсата на мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. Поставен е и материалноправен въпрос, който е свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 ЗОДОВ. Независимо от процесуалната допустимост на жалбите, за да се допусне обжалваното въззивно решение до касационно обжалване, следва да се удовлетворени следните комулативни изисквания: да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който следва да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото; по отношение на този въпрос да е изпълнен някой от допълнителните критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./. С обжалваното решение Апелативен съд - София е потвърдил решение № 5236 от 22.06.2016 г., постановено по гр. д. № 11946/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, I – 6 състав, с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на ищеца Б. Д. Д. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда, като до пълния размер от 30 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че ищецът Д. е претърпял неимуществени вреди от повдигнатото му обвинение и воденото против него наказателно производство. Съдът е обосновал този извод с обстоятелството, че обвинението против ищеца било за тежко престъпление – чл. 124, ал. 1 НК, което неминуемо е довело до стрес, страх от осъждане, душевен дискомфорт и притеснения. Прието е още, че от събраните по делото доказателства се установявало, че воденото наказателно дело против Д. е повлияло негативно на общуването му с хората, уронило е доброто му име в обществото, довело е до социална изолация, която е останала като трайна последица в неговия живот въпреки последвалата оправдателна присъда. Съдът е съобразил още и периода на воденото наказателно производство, както и процесуалното поведение на подсъдимия. При тези решаващи мотиви твърдяното в изложението към първата касационна жалба противоречие по формулираните процесуалноправен и материалноправен въпрос не е налице.Макар и да не е изложил изрични съображения в тази насока, въззивният съд е съобразил изискването при определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД да посочи и вземе предвид обстоятелствата, които са релевантни към определяне на справедливия му размер.Вярно е, че сред тези обстоятелства съдът не е посочил изрично общата икономическа среда и жизнения стандарт в страната, които са посочени като определящи обстоятелства в цитираната задължителна практика, но с определения размер на обезщетението от 10 000 лв. на практика същите са съобразени. В изложението към втората касационна жалба няма ясно формулирани правни въпроси. Твърдението, че въззивното решение противоречи на чл. 52 ЗЗД, както и на т. 3 и т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, тъй като част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и на т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, поради липсата на мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди, макар и през позоваването на задължителна практика, по същество представляват оплаквания за нарушение на материалния закон и на процесуалните правила в частност на задължението на съда да изложи мотиви относно всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане с оглед иска, с който е бил сезиран. Поставен е и материалноправен въпрос, който е свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Касаторът счита, че този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, които при еднородни случаи определят различни по размер обезщетения. В тази връзка се позовава на Р № 253/27.10.2016 г. по гр.д. № 457/2016 г. на ВКС, ІV г.о., Р №458/16.12.2015г. по гр.д. № 3484/2015 г.,ВКС,ІV г.о., Р №476/27.01.2016 г. по гр.д. №3281/2015 г. на ВКС, ІV г.о., Р№2301/16.12.2013 г. по в. гр.д. №3090/2013 г. на САС. Цитираната практика обаче на може да обоснове твърдяното противоречиво разрешаване на въпроса за размера на обезщетението за неимуществени вреди, доколкото при определяне на този размер, дори и при сходни на пръв поглед хипотези, се вземат предвид различни обстоятелства. По изложените съображения, не са налице предпоставките, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция Прокуратурата на Република България следва при условията на чл. 38,ал.2, във вр. ал.1,т.2 ЗА да бъде осъдена да заплати на адв. С. Д.- процесуален представител на ответника по касация адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.