Определение № 4725 от 05.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3976/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 29 184/19.08.2025 година, подадена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив, против решение № 886/09.07.2025 година на Окръжен съд Пловдив, VІІІ-ми състав, постановено по гр. д. № 1030/2025 година. С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Пловдив е потвърдил първоинстанционното решение № 889/02.03.2025 година на Районен съд Пловдив, ХХІV-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 3296/2024 година в частта му, с която по иск с правно основание чл. 124, ал. 2 от ГПК е признато за установено, че Д. И. Ш. не дължи на „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив сумата от 8339.87 лева с ДДС, представляваща стойност на допълнително начислено количество електроенергия, по фактура № 8309292368/05.02.2024 година, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване, в частност-установено неправомерно присъединяване към електрическата мрежа на обект с ИТН № ***, намиращ се в [населено място], [община], област П., [улица]. В подадената от „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от Д. И. Ш. против дружеството отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на горепосочената сума да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Пловдив по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба Д. И. Ш. е подал отговор с вх. № 34 305/06.10.2025 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 886/09.07.2025 година на Окръжен съд Пловдив, VІІІ-ми състав, постановено по гр. д. № 1030/2025 година и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата се оспорва като неоснователна като е направено искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на оспорваното с нея решение. „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив е било уведомено за обжалваното решение на 24.07.2025 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 29 184/19.08.2025 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Окръжен съд Пловдив е изложил съображения, че първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК предявен от Д. И. Ш. против „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив. Ш. твърдял, че бил получил уведомително писмо за извършена едностранно корекция на сметка, с която му било начислено допълнително количество електроенергия на стойност 9622.92 лева за обект с ИТН № *** в [населено място]. Считал, че не дължал тази сума, като сочел, че било установено и констатирано неправомерно присъединяване, но оспорвал тази констатация, като твърдял, че съгласно дефиницията за неправомерно присъединяване в ПИКЕЕ случаят не попадал в тази дефиниция, доколкото клиентът бил присъединен към мрежата. Твърдял, че в случая, че била налице промяна в схемата на свързване на вече присъединен обект. Оспорвал констатациите в протокола за извършена проверка, като считал, че сечението на кабела не било 6 мм 2, а било 2.5 мм 2. Считал, че в протокола липсвали данни за измерените величини на електроенергия, като намирал, че от това можело да се направи извод, че по допълнителния кабел не било имало постоянна консумация. Считал, че следвало да се приложи друга хипотеза на ПИКЕЕ, като не оспорвал, че било имало неправомерно положен кабел, но същият не бил директно свързан към уличната мрежа, а бил свързан преди електромера. Твърдял, че не дължи процесната сума и молел за установяване на недължимостта й. „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив оспорвало иска като неоснователен .Твърдяло, че било налице нерегламентирано присъединяване с директен проводник към мрежата преди електромера, поради което той не отчитал консумираната електроенергия и процесната начислена сума се дължала от потребителя. Първоинстанционният съд бил уважил предявения иск до размера на сумата от 8339.87 лева с ДДС, представляваща стойност на допълнително начислено количество електрическа енергия по фактура №[ЕГН]/05.02.2024 година, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количество енергия, като бил приел, че се касаело за неправомерно присъединяване към електрическата мрежа, като сечението на кабела е било 6 мм 2, но допълнително начислено количество електрическа енергия следвало да бъде начислена само за действителният период на неправомерното присъединяване–от 07.01.2024 година до датата на проверката–30.01.2024 година, когато допълнителният кабел бил премахнат. При извършената служебна проверка на първоинстанционното решение съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 от ГПК, въззивният съд намирал, че същото било валидно и допустимо. Поради това и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следвало да бъдела проверена правилността на първоинстанционното решение единствено по изложените във въззивната жалба доводи. Пред въззивната инстанция не били събрани нови доказателства, поради което въззивният съд постановявал акт си на базата на събраните такива пред първата инстанция. Фактическата обстановка била правилно и пълно изяснена от първоинстанционният съд, поради което въззивният съдебен състав не намирал за необходимо да я преповтаря, а на основание чл. 272 от ГПК, касаещо същата препращал към мотивите на първоинстанционния акт. Безспорно било, че Д. И. Ш. бил титуляр на обект с ИТН № ***, находящ се в [населено място], [община], област П., [улица]. Нямало спор относно обстоятелството, че в процесният период между страните било съществувало облигационно отношение, както и че се касаело за неправомерно присъединяване към електропреносната или електроразпределителната мрежа на обект, за който не била осъществена процедура за присъединяване към тази мрежа по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ, доколкото било констатиран наличието на допълнителен кабел свързан на чашките на фасадата преди електромера. Неправомерно присъединяване към мрежата имало винаги, когато потребителят се присъединявал директно към електрическата мрежа, преди границите на електромерното табло. В случая било налице промяна в схемата на свързване, което обосновавало приемане на хипотеза на неправомерно въздействие, представляваща основание за начисляване на допълнително количество енергия по ПИКЕЕ. Преценка на събраните доказателства, обосновавала и извода, че сечението на монтирания допълнителен кабел било с размер 6 мм 2, а не какво се твърди от Д. И. Ш. в размер на 2.5 мм 2. Спорът се свеждал до това за какъв период следвало да бъдело начислена допълнително количество електрическа енергия, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количество енергия. Установявало се от показанията на свидетеля М. Т. К. без родство, чийто показания съдът кредитирал като обективни, незаинтересовани и основани на непосредствени възприятия, че неправомерното присъединяване било извършено на 07.01.2024 година–Ивановден, като свидетелят лично бил монтирал процесния кабел. Нормата на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ предвиждала корекцията да се извършва за период не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на присъединяването. Касаело се за законова презумпция, че неправомерното присъединяване можело да трае най-много 180 дни, поради невъзможност да се установи конкретно. В конкретния случай въззивният съдебен състав приемал, че се установявало при условията на пълно и главно доказване, че действителният период на неправомерното присъединяване бил от 07.01.2024 година до датата на проверката–30.01.2024 година, когато допълнителният кабел бил премахнат. С оглед на това въззивния съд споделял извода на първоинстанционния съд, че правото на едностранна корекция на сметка било възникнало в хипотезата на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ при сечение на кабела 6 мм 2 и в период на корекцията от 07.01.2024 година до 30.01.2024 година Съгласно заключението на вещото лице (основно и допълнително), което съдът кредитирал като обективно и компетентно изготвено, допълнителна електрическа енергия за начисляване била в размер на 3312 kWh, чието количество остойностено било в размер на 1283.05 лева с ДДС, в който размер сумата се дължала от Д. И. Ш. на „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив. За разликата в размер на 8339.87 лева, искът се явявал основателен и като такъв следвало да бъде уважен. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив е поискало въззивното решение на Окръжен съд Пловдив да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за това как следва да бъдат анализирани показанията на свидетел, за който има съмнения з обективността му?; за това длъжен ли е операторът на съответната мрежа да определи период на корекция по чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, при условие, че не може да се установи началната дата на неправомерното присъединяване? и за това възможно ли е да се установи началната дата на неправомерното присъединяване въз основа на свидетелски показания или косвени доказателства или е необходимо установяването на неправомерното присъединяване да бъде въз основа обективни критерий?. По отношение на първия въпрос се твърди противоречие между обжалваното решение на Окръжен съд Пловдив и решение № 622/24.10.2024 година, постановено по гр. д. № 5086/2023 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 131/12.04.2013 година, постановено по гр. д. № 1/2013 година и решение № 79/12.07.2017 година, постановено по гр. д. № 3244/2016 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., а по отношение на останалите два се твърди противоречие с решение № 71/31.03.202 година, постановено по гр. д. № 2816/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Чрез тези твърдения се извеждат доводи за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Налице са предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване по първия от поставените въпроси, тъй като при постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Пловдив е посочил, че възприема показанията на разпитания по делото свидетел, но не изложил мотиви за това как тези показания се съотнасят към останалите събрани по делото доказателства-потвърждават ли се от тях или им противоречат-както и дали е налице евентуална заинтересованост на свидетеля по смисъла на чл. 172 от ГПК. С оглед на това трябва да бъде допуснато касационно обжалване на решенето на Окръжен съд Пловдив по този въпрос за проверката му с посочената практика на ВКС. По отношение на втория и третия въпроси с посоченото от „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив решение на ВКС е посочено, че процедура за корекция въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава доставчика от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия, а в тежест на потребителя е при оспорване на установените по този ред данни да ангажира доказателства за установяване на потребеното количество електроенергия с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на използването им. В същото обаче не е посочено как трябва да се установи точния период, за който следва да се извърши корекцията, кой трябва да установи същия и с какви доказателствени средства може да стане това. Затова следа да се допусне касационно обжалване и по тези въпроси с оглед установяване на приложимостта на посочената от „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив във връзка с тях практика на ВКС. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив е поискало въззивното решение на Окръжен съд Пловдив да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В конкретния случай твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение могат да се изведат само от твърденията в касационната жалба и изложението към нея за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Изложените от „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Окръжен съд Пловдив. Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 886/09.07.2025 година на Окръжен съд Пловдив, VІІІ-ми състав, постановено по гр. д. № 1030/2025 година по подадената против него от „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив, касационна жалба с вх. № 29 184/19.08.2025 година и такова трябва да се допусне. На „Електроразпределение Юг“ АД гр. Пловдив трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на по 85.28 € по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение