Определение № 2830 от 30.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1337/2024 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Х. Х., в качеството му на ЕТ „С. -2000 С. Х.“, [населено място], срещу решение №170 от 24.04.2024г., постановено по т. д. №111/2024г. на Пловдивски апелативен съд. С него е потвърдено решение №7 от 24.01.2024г. по т.д. №81/2021г. на Смолянски окръжен съд, с което е възобновено производството по несъстоятелност на едноличния търговец, назначен е за временен синдик К. П. И., с текущо месечно възнаграждение 1000 лева, платимо от масата на несъстоятелността, прекратени са правомощията на органите на длъжника ЕТ „С. -2000 С. Х.“, [населено място], и същият е лишен от право на разпореждане и управление с имуществото, постановено е започване на осребряване и разпределение на осребреното имущество и е указано на кредиторите му, че могат да предявят писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписването на решението в търговския регистър. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като производството по несъстоятелност може да бъде възобновено само по молба от длъжника или от негов кредитор, а в случая съдът по несъстоятелността е бил сезиран от две лица, които не са кредитори на несъстоятелния длъжник. Оспорват се изводите на въззивния съд, че молителят „Юробанк България“ АД има вземане от несъстоятелния длъжник по договор за кредит, като се поддържа, че от представените от молителя доказателства не се установява дали отпуснатият с договор от 19.07.2007г. и анексите към него кредит е бил усвоен от кредитополучателя. Прави се оплакване, че въззивният съд не се е произнесъл по възражението за погасяване по давност на вземанията на втория молител НАП. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Поддържа, че в обжалваното въззивно решение липсват мотиви по направеното от него възражение за изтекла погасителна давност за вземанията на НАП, с което въззивният съд е нарушил практиката на ВКС, намерила израз в ППВС №1/13.07.1953г., ППВС №1/10.11.1985г., решение №968/16.06.1994г. по гр.д. №2049/1993г. на ВС, V г.о., решение №1152/23.04.1968г. по гр.д. №708/1968г. на ВС, ІІ г.о., решение №634/17.07.1992г. по гр.д. №734/1992г. на ВС, ІІ г.о. и др. Като значими за изхода на делото са формулирани и следните въпроси: 1.Може ли да се установи от съдържанието на нотариалния акт за договорна ипотека дали кредитът е усвоен, след като в него е записано, че парите по кредита ще бъдат предоставени след подписването и вписването на нотариалния акт за договорна ипотека в имотния регистър?; 2.Може ли да се установи, че кредитът е усвоен от анексите към договора за кредит, които не са подписани? Касаторът твърди, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответниците „Юробанк България“ АД и Национална агенция по приходите не изразяват становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че по образуваното по молба на длъжника т. д. №81/2021 г. на Смолянски окръжен съд е постановено решение №77/12.12.2022г., вписано в търговския регистър на 14.12.2022г., с което е обявена неплатежоспособността на С. Х. Х., в качеството му на ЕТ „С. -2000 С. Х.“, [населено място] с начална дата 01.01.2014г., открито е производство по несъстоятелност, наложени са обща възбрана и запор върху имуществото му, търговецът е обявен в несъстоятелност и поради липса на достатъчно имущество за покриване на определените по чл.629б от ТЗ разноски, необходими за развитие на производството, и поради невнасянето им, е спряно производството по несъстоятелността. Установил е, че на 10.12.2023г. в рамките на едногодишния срок от вписване на решението в ТР, е депозирана молба от кредитора „Юробанк България“ АД за възобновяване на производството по реда на чл.632, ал.2 от ТЗ, с приложено към нея преводно нареждане за внасяне на определените от съда разноски по чл. 629б от ТЗ в размер на 5 000 лв., като по указания на съда кредиторът е представил и писмени доказателства, установяващи вземането му. Също така е посочил, че на 18.12.2023г. по т. д. №81/2021 г. на Смолянски окръжен съд е постъпила и молба за възобновяване на производството от НАП, с представени към нея доказателства за съществуване на вземания към едноличния търговец, която е изпратена в срок по пощата на 14.12.2023г. При тези констатации въззивният съд е споделил изцяло правните изводи на първата инстанция за наличие на изискуемите законови предпоставки по чл.632, ал.2 от ТЗ за възобновяване на производството по несъстоятелност. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В първата част на изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът не е формулирал конкретно процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Твърдението, че в обжалваното въззивно решение липсват мотиви по направеното от касатора възражение за изтекла погасителна давност за вземанията на НАП, съставлява оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, относимо към обосноваността, съответно правилността на съдебния акт и би било основание за касирането му по смисъла на чл.281 т.3 от ГПК, но не представлява основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 от ГПК. Следва да се отбележи също, че въпросът не кореспондира с мотивите на въззивното решение. Съставът на Пловдивски апелативен съд е обсъдил направените във въззивната жалба на длъжника възражения, че по – голяма част от вземанията на НАП са погасени по давност, а другите са платени, като е приел за установено от представените с жалбата писмени доказателства, че публичният изпълнител е признал за погасени по давност само част от публичните вземания в размер на 50 лв., но не и останалите в размер на 8281,42 лева, за които липсват и доказателства за плащане. Поставените въпроси в раздел ІІ от изложението, макар и ясно формулирани, касаят проверка на изводите на въззивния съд относно съществуването на вземане на кредитора „Юробанк България“ АД по договор за кредит от 19.07.2007г. и анексите към него и в частност на преценката, че усвоеният от търговеца – кредитополучател кредит е в размер на 80 000 лева. Изводът на съда е резултат от преценката на представените по делото писмени доказателства. Поради това поставените от касатора въпроси са от значение единствено за правилността на обжалваното решение и конкретно - за обосноваността и законосъобразността на изводите на съда, отнасящи се до точния смисъл и съдържание на представените по делото договор за кредит и договор за ипотека между страните. Според указанията в Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, правилността на въззивния акт не е предмет на производството по чл. 288 от ГПК и може да бъде проверявана само след допускане на касационното обжалване в производството по чл. 290 от ГПК. В допълнение следва да се посочи, че макар и поставените въпроси да са обсъждани от въззивния съд, установяването на това дали дадено лице има качеството на кредитор в производството по несъстоятелност се осъществява в производството по предявяване на вземания по реда на чл.685 и сл. от ТЗ, съответно в производството по установителните искове по чл.694 от ТЗ за установяване съществуването на неприети вземания или за несъществуването на приети вземания. В конкретния случай производството по несъстоятелност е открито по реда на чл.632 ал.1 от ТЗ и към момента на възобновяването му по реда на чл.632 ал.2 от ТЗ не е осъществена процедурата по предявяване на вземанията, съответно легитимацията на лицата, предплатили разноските, като кредитори на несъстоятелността, ще бъде установена на по – късен етап в производството, когато длъжникът може да направи всички свои възражения относно тези вземания. По поставените от касатора въпроси не е налице и допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, която предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд. Наред с това следва да е създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или да е налице непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна, или подлежаща на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия. Поради това и отговорът на релевантния за решаването на спора правен въпрос, свързан с тълкуването на тази правна норма, би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касационният жалбоподател нито е посочил такава конкретна правна норма, нито е изложил конкретни доводи, за да обоснове допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд