Определение № 1974 от 25.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 453/2025 г.

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „ВБ Студио“ ООД, [населено място], представлявано от управителя Б. Б., чрез адв.Д. Д. от АК - Благоевград, срещу решение № 592/14.10.2024г. по възз.т.д.№ 801/2023г. на САС. С него е потвърдено решение № 260180/04.05.2023г. по т.д.№ 1389/2020г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от „ВБ Студио“ ООД против „Херчеса България“ ЕООД искове за произтичащите от сключенияот тях договор за проектиране от м.07.2019г. парични вземания за дължимо и неизплатено възнаграждение в размер на 92 943.87 евро и възнаграждение за допълнителна брутна проектна площ на обектите в размер на 17 951.86 евро, и са присъдени разноски в тежест на „ВБ Студио“ ООД.

В касационната жалба са релевирани оплаквания, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - основания за касационно обжалване по чл. 281, т.3 ГПК. Процесуалната незаконосъобразност е обоснована с доводи, че относно осигуряването на транспортния достъп и връзката с общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура не са обсъдени свидетелските показания и представената по делото електронна кореспонденция; не са обсъдени задълбочено заключението и обясненията на вещото лице от СТЕ по делото и не е обсъдено и взето предвид обстоятелството, че съседните УПИ, през които изготвените от касатора проекти предвиждат да се осигури достъп по реда на чл. 192- 193 ЗУТ, също са собственост на възложителя. Касаторът оспорва правилността на извода, че в хода на изпълнение по договора и преди изтичане на срока на договора не е предупредил възложителя, че е необходимо да бъде осигурено съгласие на собственик на съседен имот и извършено изменение на РУП, като поддържа, че от доказателствената съвкупност е категорично доказано, че още при изготвяне и съгласуване на заданието страните са постигнали съгласие достъпът да се осигури посредством учредено право на преминаване по чл.192 и сл. ЗУТ през УПИ, което също е собственост на възложителя, и такова е даденото разрешение с изготвените и предоставени проекти, като другият начин за достъп/ обединяването на УПИ, собственост на възложителя/ е бил отхвърлен от възложителя. На следващо място се поддържа, че са допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с доказването на точното изпълнение на договора в аспекта на въведените от изпълнителя твърдения за приемане на работата с двустранния приемо - предавателен протокол от 31.01.2020г., в който е обективирано изявление на възложителя, че са отстранени всички негови забележки, направени с уведомителното писмо от 17.01.2020г., които твърдения са оспорени от възложителя. Касаторът счита, че е в доказателствена тежест на възложителя доказването на въведените от самия него твърдения, че проектите не съответстват на предвижданията на действащия към момента на изготвянето им РУП и на ЗУТ, на които основава доводите си за договорно неизпълнение на изпълнителя. Оспорва извода на въззивния съд, че отрицателното становище на консултанта се потвърждава от заключението на вещото лице по делото, като поддържа, че по делото е доказано, че, ако изготвените проекти са били използвани от възложителя, въз основа на тях той е щял да получи разрешение за строеж, а вместо това той е решил да не използва проектите, а да стартира процедура по изменение на РУП, водеща до изменение на изходните данни за проектиране. Материалната незаконосъобразност е обоснована с доводи за нарушение на разпоредбата на чл.20 ЗЗД. Касаторът намира за извършен в нарушение на разпоредбата на чл. 192 от ЗУТ извода, че единствената възможност за одобряване на проектите е наличието на съгласие на собственика на съседния имот за преминаване, без да бъде обсъдена възможността правото на преминаване през чуждите поземлени имоти да се учреди със заповед на кмета на общината. Поддържа, че е нарушена и разпоредбата на чл.264 ЗЗД. По всички тези съображения искането е за отмяна на решението и за уважаване на исковете. Претендира за присъждане на направените разноски в обезпечителното и в исковото производство пред трите инстанции.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са въведени едновременно основанията по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 по следни правни въпроси:

1. Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди в своето решение всички релевантни, допустими и надлежно събрани доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи, като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с всички редовно и своевременно заявени от страните, твърдения и възражения?

2. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?

3. Длъжен ли е съдът в мотивите на съдебното решение да посочи конкретните доказателства, въз основа на които аргументира крайния си извод, както и да изложи съображения защо кредитира едни доказателства за сметка на други, като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност?

4. След като съдът е приел, че за решаване на делото са нужни специални знания и умения и е допуснал изготвянето на експертиза, следва ли да изложи ясни и конкретни мотиви защо не кредитира същата, когато крайният извод на съда по въпроса, по който е допусната експертизата, е в пълно противоречие с изводите на вещото лице?

5. Чия е доказателствената тежест за доказване на точно изпълнение по договор за изработка при съставен и подписан между страните протокол, с който възложителят е приел работата, но в последствие оспорва точното му изпълнение?

6. Какви са последиците от разпределението на тежестта на доказване в гражданския процес и от недоказването на дадено фактическо твърдение или обстоятелство?

7. Кой е компетентният орган да се произнесе относно точното изпълнение на договора в случай на спор между страните?

8. Какви са обективните критерии, които съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД следва да бъдат приложени при тълкуването на действителната воля на страните?

9. Докъде се простира възможността на съда да тълкува договорите по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършване на това тълкуване да се променя действителната воля на страните?

10. Следва ли да се тълкуват всички уговорки между страните, в това число и ясните и еднозначни такива или на тълкуване по смисъла на чл.20 ЗЗД подлежат само неясните и двусмислени уговорки?

11. При тълкуване на договорна клауза задължен ли е съдът да тълкува действителната воля на страните съгласно всички обективни критерии, регламентирани в чл. 20 ЗЗД или може да игнорира по собствена преценка част от тях?

12. Задължен ли е съдът във всички случаи да изследва обстоятелствата, при които е постигната уговорката, последващото поведение на страните, да тълкува уговорката по аргумент за противното или по- силното основание, да изследва всички други обстоятелства, които са от значение за разкриване на действителната воля на страните, както и други сключени сделки?

13. В случай на празноти и неуредени хипотези в сключен между страните договор за изработка, при тълкуването му допустимо ли е съдът да приложи директно относимата нормативна разпоредба от договора за изработка по чл. 258 и следващите ЗЗД?

14. Длъжен ли е възложителят по договор за изработка да приеме извършената съгласно договора работа?

15. Какви са правата и задълженията на възложителя по договора за изработка, когато възложената работа е извършена с недостатъци?

16. За да се приеме, че е налице пълно неизпълнение на договора за изработка и недостатъците са съществени, достатъчно ли е да се извърши преценка дали правят изработеното негодно за договорното или обикновеното му предназначение, или е необходимо да се прецени и дали недостатъците са неотстраними, дали създават сериозни затруднения или отстраняването им е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно?

17. Длъжен ли е съдът да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор?

18. Действителна ли уговорка, според която изпълнението на задължението на една от страните зависи от волята на същата страна?

19. Компетентен ли е съдът сам да прецени дали идеен проект отговаря на изискванията на чл. 192 ЗУТ и е годен да послужи като основание за издаване на разрешение за строеж, предвид това, че нормата предвижда няколко взаимнозаменяеми технически възможности, а съдът не разполага със специални знания и умения в сферата на проектирането и архитектурата?

С писмен отговор насрещната страна, ответникът „Херчеса България“ ЕООД, [населено място], чрез адв. Н. С. от САК, оспорва наличието на основания за допускане на обжалаване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на жалбата.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявените през м.юли 2020г./27.07. и 31.07.2020г./ обективно съединени осъдителни искове на „ВБ Студио“ ООД, [населено място], против „Херчеса България“ ЕООД, [населено място], за произтичащите от сключения между страните по делото договор за проектиране от м.07.2019г. парични вземания за дължимо и неизплатено възнаграждение по чл.14, ал.1, т.2 от договора за изготвяне на идеен проект в размер на 92 943.87 евро с вкл.ДДС и за възнаграждение по чл.15, ал.1 договора за допълнителна брутна проектна площ на обектите в размер на 17 951.86 евро с вкл.ДДС.

По делото е установено и безспорно, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на сключения от тях през м. 07.2019г. договор за проектиране, по който за ищцовото дружество, като изпълнител, е възникнало договорно задължение да изработи и да предаде на ответника идеен и работен проект за обект, представляващ комплекс от жилищни сгради, които ще бъдат построени на три етапа в [населено място], м. „М. ливади-изток“ кв.12, срещу насрещно задължение на ответното дружество, като възложител, за заплащане на възнаграждение. Установено и безспорно е, че с приемо-предавателен протокол от 11.11.2019г. възложителят е изпълнил договорното си задължение по чл.7 и 8 да предаде на изпълнителя идейна разработка/ задание с необходимите приложения, а с приемо-предавателен протокол от 09.01.2020г. изпълнителят е предал на възложителя проектна документация на всички проектни части във фаза идеен проект за обекта, но с уведомително писмо от 17.01.2020г.възложителят, чрез упълномощения си представител „Страйв 4БГ“ ЕООД, е възразил че в предадената от изпълнителя документация има съществени пропуски, недостатъци и грешки, направил е редица забележки, заявил е, че проектът не съответства на законовите изисквания, негоден е за издаване на разрешение за строеж и не позволява ползването му като основа за изработване на следващата фаза на проектиране, и е поканил изпълнителя в максимално кратки срокове да предаде проектно решение, което да отговаря на условията на договора и на местното законодателство. Установено е също така, че с двустранен приемо-предавателен протокол от 31.01.2020г. изпълнителят е предал на възложителя проектната документация на всички части във фаза идеен проект с описано в протокола съдържание, записано на компактдиск, като в протокола е обективирано изрично изявление на представляващия възложителя, че са отстранени всички забележки, направени с уведомителното писмо от 17.01.2020г.

С ОИМ възложителят е възразил, че разработката на изпълнителя не съответства на заданието, на РУП и на нормативните изисквания, поради което не е годна за получаване на положителен доклад от консултанта, за съгласуване от компетентите органи и за издаване на разрешение на строеж. Заявил е, че изпълнителят не е спазил задължението си по чл.260, ал.1 ЗЗД да уведоми възложителя, ако счита, че заданието не отговаря не изискванията на закона. Поддържал е, че приемо-предавателният протокол от 31.01.2020г. удостоверява единствено приемане на носителя на информацията(CD), но не удостоверява липсата на забележки, както и, че предаденият компакт диск се е оказал технически повреден и нечетим, за което е уведомил изпълнителя с писмо от 03.02.2020г. Твърдял е, че, след предаване отново на диска, с писмо от 20.02.2020г. е посочил грешки и несъответствия на проекта със заданието и със закона, след което изпълнителят не е предавал допълнителни корекции по проекта. Заявил е, че никога не се е отказвал от проекта и не е вземал решение да не го съгласува с компетентните органи, а - поради виновното неизпълнение на задълженията на изпълнителя, е развалил договора с нотариална покана на 24.06.2020г.

В ДИМ са въведени твърдения за изготвяне на два аналогични проекта, които дават разрешение чрез преминаване през съседни имоти, които, заедно с приложено становище от адвокат, че предложеното разрешение е съобразено със закона, са изпратени на възложителя на 27.01.2020г. Твърдяно е, че още към 31.01.2020г. възложителят е решил едностранно да промени заданието с ново, след което страните са водили преговори за сключване на договор за проектиране на новото задание, но изпълнителят не се е съгласил с предложението на възложителя договорът от м.7.2019г. да бъде прекратен, както и с предложението на възложителя за извънъсъдебна спогодба за уреждане на отношенията. Оспорени са твърденията на възложителя във връзка с приемо-предавателния протокол от 31.01.2020г.

С отговора на ДИМ възложителят е представил адресирания до него доклад от 06.11.2020г.от извършени дейности по договора за упражняване на консултантска дейност и надзор на обекта, в който е констатирано, че представените от изпълнителя идейни проекти са непълни, не съответстват на ПУП, РУП, ЗУТ и не са спазени изискванията за пожарна безопасност.

Във въззивната жалба на ищеца е поддържано, че при възникналия между страните спор във връзка с даденото отрицателно становище за съответствие, компетентен да се произнесе дали представеният идеен проект е в съответствие с нормативните изисквания за неговото одобрение и за издаване на разрешение е съдът, посредством назначената по делото експертиза. Релевирано е оплакване, че в първоинстанционното решение не са съобразени обясненията и уточненията на вещото лице, че описаните в заключението му недостатъци не съставляват пречка за приемане на проекта и за издаване въз основа на него на разрешение, съответно, че представените проекти съответстват на заданието. Въведени са доводи, че не е обсъдена разпоредбата на чл.268 ЗЗД/ отказ на поръчващия от договора/. Поддържано е, че е допуснато нарушение при тълкуване на договора, като е оспорен изводът, че не е налице хипотеза на чл.14, т.2 от договора. Релевирано е оплакване, че не е обсъдена разменената между страните ел. кореспонденция, която според ищеца има значение за преценката за неговото договорно изпълнение, за причините, поради които проектът не е предаден от ответника за съгласуване, и относно прилагане на разпоредбата на чл.268 ЗЗД. Релевирано е и оплакване за необсъждане на обясненията на вещото лице и за нарушение на разпоредбата на чл.172 ЗЗД, изразяващо се в некредитиране на показанията на ищеца, а кредитиране само на показанията на свидетелите на ответника.

Съставът на апелативния съд е констатирал, че в чл.14, §2 от договора страните са се съгласили, в случай, че възложителят реши да не поиска съгласуване на проекта и/или издаване на разрешение за строеж от компетентните органи, заплащането на възнаграждението ще бъде извършено в срок до 25 работни дни след приемането на работата. Въз основа на това е приел, че страните са обусловили дължимостта на възнаграждението от приемане на работата. При тълкуване на договорната клауза на чл.31 въззивният състав е приел, че страните са обусловили приемането на работата с още едно условие, а именно доклад за съответствие на консултанта, като в случай на несъответствие изпълнителят се задължава да отстрани посочените от консултанта недостатъци и повторно да предаде на възложителя изработеното за одобряване, като в т.сл. не се дължи възнаграждение, а само се удължава срокът за изработка и предаване на изработеното. По отношение на уведомителното писмо от 17.01.2020г. решаващият състав е приел, че то представлява доклад на консултанта, в който е изразено мнение за наличие на несъответствие, поради което е пречка за приемане на работата и е в тежест на изпълнителя да докаже, че са отстранени посочените в него недостатъци. По отношение на двустранния приемо-предавателен протокол от 31.01.2020г., в който е обективирано изявление на възлижителя, че са отстранени всички забележки, направени с уведомителното писмо от 17.01.2020г., в обжалваното решение е прието, че то не съставлява изявление за приемане на работата, съответно не поражда задължение за заплащане на възнаграждението, тъй като страните са уговорили приемането на работата да е обусловено от наличието на положителен доклад на консултанта, в уведомително писмо от 20.02.2020г. е изразено мнение на консултанта за несъответствие между заданието и предаденото с протокола от 31.01.2020г., а с доклад на консултанта от 06.11.2020г. е констатирано несъответствие на проектите на предвижданията на ПУП, неспазване на изисквания на ЗУТ и нарушение на изискванията за пожарната безопасност на строежите, съответно, че не може да бъде дадена положителна оценка за съответствие на проектите с изискванията на чл.142, ал.5 ЗУТ. Въззивният съд е посочил, че, съобразно уговореното, представеният идеен проект е следвало да отговаря на изискванията на ЗУТ, тъй като предназначението му е да бъде съгласувано с компетентните органи и да послужи за издаване на разрешение за строеж. Изтъкнал е, че в представения проект за УПИ III -730 няма осигурен отделен пешеходен достъп към улицата; предоставените проекти дават решение за достъп с автомобили и връзка с общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през съседен собствен имот, съгл. чл.192-193 ЗУТ; няма и осигурен и транспортен достъп до улицата. Намерил е, че това поставя възможност за одобрение на проекта само при налично съгласие от страна на собственика за преминаване през имота му, което условие може да не бъде изпълнено, а и възложителят не е длъжен да приеме такова условие. Направен е извод, че престирането на този проект не може да се приеме за изпълнение по договора, още повече, че приемането на работата е поставено в зависимост от положително становище на консултанта, каквото не е дадено, съответно е налице отрицателно становище на консултанта, а констатациите му се потвърждават от вещото лице. Относно развалянето на договора въззивният състав е приел, че не е доказано ищецът, който носи доказателствена тежест да установи изключващи отговорността му обстоятелства, по време на изпълнение на договора и преди изтичане на договорения срок, да е изпълнил задължението си по чл.260 ЗЗД незабавно да предупреди ответника, че трябва да осигури съгласието на собственика на съседния имот за преминаване и изменение на РУП, поради което следва да понесе отговорността за неизпълнение на договора, респ. последиците от разваляне на договора. Посочил е, че ищецът е уведомил за необходимостта от промяна на изходните данни след изтичане на уговорения срок за изпълнение, като едва с протокола от 31.01.2020г. е представен доклад за настъпили промени спрямо заданието и списък на несъответствия на заданието с нотрмативната уредба и оферта за изготвяне на инвстиционен проект. Изтъкнал е, че изготвеният идеен проект не може да бъде използван, тъй като след разваляне на договора е изготвен от друг изпълнител нов идеен проект и по направеното за това искане е изменен действащият план.

Извън хипотезите на чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК (вероятна нищожност и/ или недопустимост), допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от въведените допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Обжалването следва да се допусне по първите четири процесуалноправни въпроса, свързани с правомощията на въззивната инстанция да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти, и да изложи мотиви. Формираната постоянна съдебна практика, обективирана в служебно известните Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/201Зг. на ВКС, I т.о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, II т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т.д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, вкл.посочените от касатора решения, приема, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните - в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Доколкото касаторът е посочил необсъдените според него факти и свързаните с тях доказателства, по тези въпроси е обосновано приложното поле на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Обжалването следва да бъде допуснато за преценка на съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с посочената от касатора и служебно известна съдебна практика по обобщения и конокретизиран въпрос: Относно правомощията на въззивната инстанция да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти, и да изложи мотиви.

Делото следва да се насрочи в открито заседание с призоваване на страните. На касатора следва да се укаже да представи по делото платежен документ за внесена ДТ по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 4338лв.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: