Определение № 50150 от 09.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3464/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Е. К. А. и Д. А. Х. - ответници по делото, както и от третото лице-помагач И. Д. Д. против решение № 589/26.04.2022 г., постановено по в.гр.д.№ 3284/2021 г. от 14-ти състав на САС. Ответникът по касационните жалби ги оспорва, с писмен отговор. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.124, ал.1 ГПК са основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на ОС - Благоевград. Съдът е приел, че между ищеца и ответниците е сключен с н.а. № .........от ........................ г. договор за покупко-продажба на имот за сума от 9700 лв. при данъчна оценка в размер на 63 646, 70 лв., съгласно удостоверение от 29.05.2018 г. Назначената СТЕ е дала становище, че пазарната стойност на недвижимия имот към датата на заключението е 90 000 лв., а към датата на продажбата при отчитане на състоянието на жилището - 85 400 лв, като при разпит в о.з. е посочено, че апартаментът е в средно състояние, няма никакви видими отклонения от порядъка на опожаряване, разбивания, налични са настилки (ламинат, дюшеме), мазилки, облицовки, дограма. Прието е, че когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави, съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения порок, следва да съобрази дали последиците, крайният резултат на сделката, са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Тогава, когато сделката и съпътстващите я други обстоятелства, преценени комплексно, са довели до неоправдано разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, която то не е желало и очаквало, има основание да се счита, че сделката е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използува се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг. В случая е прието, че не се установява жилището да е било в състояние, което да налага реалната му стойност да се намали седем пъти – няма годни доказателства, които да установят, че имотът е бил опожарен или в него са настъпили такива разрушителни сили, че да обезценят пазарната му стойност до цената, отразена в нотариалния акт. Посочено е, че следва да се държи сметка за спецификата на конкретната сделка с оглед предмета и страните по същата, поради което е необходимо да се отчете, че страните не спорят, че продавачът (наркозависимо лице) не се е намирал в близки отношения с ответниците – няма данни те да са били роднини, близки приятели, нито, че поради някакви причини купувачите са оказвали помощ, съдействие или други действия на подкрепа, които да обосноват довод, че в случая се касае до онзи тип сделки с цена на имота под себестойността му поради естеството на отношенията между договарящите. Не е безусловно установено правило, при което да е необходимо престацията на едната страна да е граничеща с нула, за да се счита сделката за противоречаща на добрите нрави. Посочено е, че от значение е конкретиката на казуса и именно поради същата се налага извода, че продажбата е сключена в разрез с изискването за справедливост. Сумата от близо 75 000 лв., съставляваща разлика над продажната цена до реалната стойност на имота е значително несъответствие в стойността на насрещните престации, което противоречи на принципа да не се вреди на другиму. Тази разлика възлиза приблизително на 150 минимални работни заплати за страната към 2018 г. или възнаграждението за около 12 години. Лишаването на продавача (който очевидно е в незавидно материално състояние предвид здравословния му проблем на зависимост към субстанции) от тази стойност накърнява общо приетите етични норми за справедливост и сочи на явна нееквивалентност на насрещните вземания. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на основанията по чл.280 ГПК. Твърди се, че като е възприел заключението на вещото лице, а не отразеното в нотариалния акт относно състоянието на жилището, предмет на атакуваната сделка, съдът е постановил очевидно неправилно решение. Съдът е обосновал своите изводи въз основа на заключението на вещото лице, доколкото последното е извършило оглед на жилището и дава своето заключение съобразно изискванията на ГПК, под страх от наказателна отговорност, като за пълнота следва да се отбележи, че липсват данни по делото нотариуса, изповядал сделката да е правил оглед на жилището, като отделен е въпросът с каква доказателствена сила се ползува отразеното в нотариалния акт относно факта на състоянието на жилището към момента на продажбата. В този смисъл липсва соченото противоречие между доказателствата по делото, които биха довели до очевидна неправилност на решението, по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Съдът не е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК, както е посочено в изложението на касационните основания, изложил е собствени мотиви както по фактическата обстановки, така и по правните изводи, поради което поставения в тази насока правен въпрос е неотносим към процедирането на въззивния съд. Изброени са актове на ВКС, даващи дефиниция на понятието „добри нрави“, като освен посочените решения на ВКС не се сочи обосновка в каква насока въззивният съд се е произнесъл в противоречие с тези съдебни решения, относно възприетото от него основание за нищожност на договора на това основание. Твърди се, че съдът неправилно е възприел фактите по спора относно отношенията между страните по договора, като се излагат фактически твърдения в тази насока, които не могат до доведат до извод за наличието на касационно основание по въпроса относно дефиницията на понятието „добри нрави“ така, както е поставен въпроса. Безспорно съдът е приел това, което е отразено в цитираната съдебна практика /между другото също цитирана в решението/, като е посочил, че не всяко несъответствие води до противоречие с добрите нрави, но е приел, че в конкретния случай това е налице. Доколкото наличието на посоченото основание се преценява във всеки един от случаите, не следва да се приеме, че е налице противоречие с практиката на ВКС по правните въпроси, касаещи нищожност на договор, поради противоречие с добрите нрави. Съдът е приел, че при евентуалното съединяване единият иск има спрямо другия (евентуалния) положението на главен. В тези случаи разглеждането на евентуалния иск се обуславя от изхода на делото по главния иск. Ако последният бъде отхвърлен, съдът следва да разгледа евентуалния иск, който се счита за предявен под условие. При кумулативното съединяване от съда се претендира да се разгледа всеки един от исковете и да се реши спора по всеки от тях. Кумулативно съединяване е налице и когато уважаването на единия иск обуславя изхода на делото и по другия – например иск за разваляне на договор съединен с иск за връщане на даденото по договора, иск за обезщетение съединен с иск за забава. В настоящият случай искът за прогласяване на недействителност на договора е кумулативно съединен с иск за признаване правото на собственост по силата на наследство. Защитата на ответниците осъществена спрямо предявените искове, като твърдението им в отговора на исковата молба е било, че исковете за прогласяване на нищожност на договора са неоснователни, оттам е неоснователен и иска за собственост, поради което твърдението за нарушение на въззивния съд в тази насока са неоснователни, доколкото доказателствената тежест относно фактите по обуславящия иск е разпределена от първоинстанционния съд. В тази насока, поставените процесуалноправни въпроси, без да е посочено в коя хипотеза на чл.280 ГПК попадат, не са основание за допускането да касационно обжалване. Идентични са и въпросите, посочени в изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване към жалбата на третото лице – помагач, поради касационното обжалване не следва да се допуска и по тази касационна жалба. В полза на пълномощника на ответника по касационните жалба следва да се присъди сумата 1750 лева, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Водим от горното, състав на ВКС