Определение № 390 от 04.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2333/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Й. П. Й. чрез адв. Ст. Ч. срещу решение № 1629/02.07.2019 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданско отделение, VІІ въззивен гр. състав по в.гр.д. № 72/2019 г., касателно отхвърлената част на иска на Й. Й. срещу ЗК „Лев инс“ АД за разликата от присъдения размер 49000 лв. до предявения размер от 150000 лв. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. В изложението си формулира следните въпроси: „1) Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси? 2) Кои са критериите за определяне на справедливо обезщетение? 3) За да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и определеното обезщетение да се намали поради съпричиняване на вредоносния резултат следва ли да бъдат ангажирани категорични доказателства, че настъпилите с оглед механизма на конкретното ПТП вреди, не биха се появили, или биха били в по-малък обем, ако пострадалият е ползвал такъв предпазен колан спрямо тези, които са причинени при пътуване без поставен колан?“ Ответникът по касационната жалба – ЗК „Лев инс“ АД не взима становище по същата. ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, поради следните съображения: Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен иск от Й. Й. срещу ЗК „Лев инс“ АД по чл.432 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от увреждания при ПТП, настъпило на 28.02.2017 г. за сумата от 150000 лв. СГС е уважил иска за 42000 лв. със законните последици и го е отхвърлил за разликата до предявения размер, като е определил цялостно обезщетение в размер на 60000 лв. и съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия от 30% с оглед непоставен предпазен колан. По жалби на двете страни САС е постановил решението, предмет на настоящата касационна жалба, като е определил цялостен размер на дължимото обезщетение от 70000 лв. и съпричиняване от 30%, при което е присъдил на ищеца още 7000 лв. със законните последици, а е потвърдил решението на СГС в останалата му обжалвана уважителна и отхвърлителна част. За да постанови решението си САС е приел от представения констативен протокол за ПТП и заключение на САТЕ, че произшествието е настъпило по вина на т.а. „Скания“, предприел маневра за ляв завой на разклона за [населено място], при което е навлязъл в лентата за насрещно движение и е реализирал удар с движещият се направо л.а. „Опел Вектра“, чиито водач не е имал възможност да спре, нито е могъл да предотврати произшествието, тъй като маневрата била предприета в опасна близост на движение на този автомобил, докато водачът на „Скания“ е могъл да види идващия срещу него „Опел Вектра“, както и да прецени, че е в опасна близост. Ищецът Й. е бил пътник на задната седалка в л.а. „Опрел Вектра“ и към момента на процесното ПТП е бил на 22 години. От представените медицински документи и заключения на вещите лица по СМЕ се установява, че при ПТП-то ищецът е получил контузия на главата, мозъчно сътресение от лека степен, без усложнения и негативни последици, контузия на гръдния кош, фрактура на дясната ключица, фрактура на дясната очна орбита, фрактура на десния ъгъл на долната челюст, фрактура на дясната скула и дясната очна орбита, подкожен хематом около дясното око, извършено е обездвижване и фиксация на долната челюст, като е поставена подвижна тракция, извършено открито наместване на скулната кост на лицевия череп. Проведено е било медикаментозно лечение, като пълното възстановяване на счупените лицеви кости е настъпило за срок от 3 месеца, хематомите са отзвучали за срок от 10-12 дни, както и проявите на претърпяното мозъчно сътресение, а счупената дясна ръка е зараснала за срок от 30 дни, като общият възстановителен период на процесните травматични увреждания е приключил за срок от 3 месеца. През възстановителния период ищецът е търпял болки и страдания, като през първия месец имал главоболие и световъртеж, болки в счупената дясна ключица, имал е болки и по време на рехабилитацията, сега има такива при преумора и при промяна на времето. През първите 35 дни не можел да си служи с дясната ръка, която е счупена при ПТП-то и имал затруднения при хранене и говор. САС е определил цялостен размер на обезщетението от 70000 лв. при изложени подробни съображения във връзка с характера на претърпените увреждания, процесът на възстановяване, търпените болки и страдания. Относно приетото съпричиняване от 30% САС е посочил, че съгласно заключение от вещите лица по СМЕ при тази скорост поставеният колан би предотвратил настъпилите в този им вид вреди и не би позволил ищецът, сега касатор, да получи увреждания по главата, каквито е имал и които се дължат именно поради липса на предпазен колан, което е дало възможност при удара тялото да е „свободно подвижно“ и да понася удари в областта на главата, гърдите и долните крайници, лицево-челюстната травма е била възможна само защото ищецът не е бил обезопасен с предпазен колан. Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулираните от касатора въпроси са във връзка със спора и конкретно определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД /1-ви и 2-ри въпрос/ и приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД във връзка с приетото съпричиняване, но не е налице допълнителен критерий за селекция, сочен от касатора. Обезщетението на пострадалия се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД като практиката се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Разликата в присъжданите в съдилищата различни размери на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона – чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий за определяне размера на обезщетението за този вид вреда. В този смисъл са указанията, дадени в т.11 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, с които съдът се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите. По отношение приетото съпричиняване - трети въпрос следва да се посочи, че разрешението е фактологично обусловено от механизма на конкретното ПТП, в случая безспорно установен, както и причинната връзка между поведението на увредения и настъпилите вреди, с които САС се е съобразил, излагайки подробни съображения, свързани със заключението на СМЕ, че именно непоставеният предпазен колан е дал възможност при удара тялото да е „свободно подвижно“, да понася удари в областта на главата, гърдите и долните крайници, лицево-челюстната травма е била възможна само защото ищецът не е бил обезопасен с предпазен колан. При така установените факти относно механизма на процесното ПТП и получените от ищеца увреждания, посочените от касатора решения на тричленни състави на ВКС по обективна неидентични казуси не обосновават допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част. Съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като не са поискани, нито има доказателства за направени такива за настоящата инстанция. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: