Определение № 2589 от 16.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 2136/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба на „Търговия-К“ ООД срещу решение № 148 от 15.05.2025 г. по в.т.д. № 113/2025 г. на Апелативен съд - П., с което е потвърдено решение № 61 от 20.12.2024 г. по т.д. № 35/2024 г. на Окръжен съд – Кърджали за отмяна на решенията по т. 1, т. 2 и т. 3 от дневния ред на общо събрание на съдружниците в „Търговия –К“ ООД, проведено на 29.02.2024 г. Касаторът оспорва въззивното решение с твърдение, че същото страда от порока по чл. 281, т. 2 ГПК – недопустимост. Съображението на жалбоподателя е, че за ищеца липсва активна процесуална легитимация по предявените искове с правно основание чл.74 ТЗ, тъй като същият е загубил качеството си съдружник на 11.02.2022 г., доколкото се е разпоредил с всички свои дружествени дялове в полза на Р. Б., за което не е било нужно решение на останалите съдружници, тъй като става дума за прехвърляне на дялове между съдружници. Отделно действието на договора е произвело своето действие между страните по него, а вписването има само оповестително действие. Наред с това, предявеният иск по чл. 74 ТЗ е недопустим поради факта, че исковата молба е депозирана след изтичане на 14-дневния срок от провеждане на общото събрание, за което ищецът е бил редовно поканен и не е бил препятстван да участва в работата му. В евентуалност в жалбата се заявява оплакване за необоснованост на атакуваното решение, тъй като по делото е установено, че Ф. А. не притежава други дялове, различни от прехвърлените на Р. Б., а с влязло в сила решение по т. д. № 32/2022 г. решението на ОС на „Търговия-К“ ООД от 16.06.2022 г. за изключване на Б. като съдружник е било отменено, респ. е отпаднало основанието за поемане на дяловете, притежавани от Р. Б., от които на А. са се паднали 2 дяла. Това обстоятелство е било вписано в ТР. Касаторът оспорва изводите на съда, че правата на Ф. А. да участва в управлението на дружеството чрез участие при взимане на решенията на общото събрание са нарушени. Счита ги за неправилни. Ф. А. не може да поддържа нарушаване правата на други съдружници, свързани с начина на свикване на събранието или евентуално нарушени техни права да участват в управлението на дружеството, доколкото последните имат свое самостоятелно право на иск по чл.74 ТЗ, което не са упражнили, а и не са встъпили в процеса по реда на чл. 74, ал. 3 ТЗ. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят твърди наличие на хипотезата по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – недопустимост на въззивното решение. Отделно се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1, като заявява, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следния процесуалноправен въпрос: „Допустимо ли е, предявявайки иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ, съдружник да релевира нарушение на дружествения договор и/или Търговския закон, засягащи правата на друг съдружник?“ Сочи се противоречие с решение № 127/2015 г. по търг. д. № 3197/2013 г. на II т.о., ВКС При изложените оплаквания и съображения касаторът моли за постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол и обезсилено, евентуално отменено и предявените искове по чл. 74 ТЗ да бъдат отхвърлени с присъждане на разноски. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Ф. А., с който се оспорва жалбата като недопустима, евентуално неоснователна и се заявява искане съдът да я остави без уважение и да потвърди въззивното решение. Поддържа се теза, че касационната жалба е подадена от ненадлежен процесуален представител. В първоинстанционното производство на ответното дружество е бил назначен особен представител. Недопустимо той е преупълномощил друг адвокат, за който няма данни да е вписан в Бюрото за правна помощ, а е и от друг съдебен район. Наред с това, упълномощеният представител, всъщност е представител на третото лице помагач – В. Д. Й. – взел решенията на общото събрание на ответното дружество, които се обжалват в настоящото производство. Липсва съгласие от страна на ответника за извършеното преупълномощаване по правилата на ГПК и ЗАдв., за което се твърди, че е недопустимо. Претендира се присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, изхожда от легитимирана страна, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт, отговаря на изискванията за редовност и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Не е налице твърдяната от ответника липса на надлежно представителство в полза на касатора. Адвокат Д. е вписан в Единния регистър на българската адвокатура към Адвокатска колегия – П., а възможността за преупълномощаване е регламентирана в чл. 25, ал. 4 ЗАдв. По отношение на него обаче е налице забраната за преупълномощаване по чл. 26, ал. 3 ЗПП, поради което той не ще има право да получи възнаграждение от НБПП за осъщественото процесуално представителство. В случай, че е извършил действия, с които е накърнил правата и интересите на представляваната страна поради виновно неизпълнение на задълженията си, адвокатът ще отговаря за причинените вреди – чл. 51 ЗАдв. Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Ф. А. срещу „Търговия – К“ ООД, обективираща претенции с правно основание чл. 74 ТЗ, насочени към отмяна на решения по т. 1, т. 2 и т. 3 от дневния ред на ОС на съдружниците в „Търговия-К“ ООД, проведено на 29.02.2024 г., с които Р. Б. е освободен от длъжност управител, не е освободен от отговорност като управител и е избран нов управител в лицето на В. Й.. Сезиран с въззивна жалба от ответника, Апелативен съд П. е потвърдил решението на Окръжен съд Кърджали, с което са били уважени предявените от А. искове с правно основание чл. 74 ТЗ. За да постанови това решение, съдът е приел от фактическа страна, че на 29.02.2024 г. е било проведено общо събрание на съдружниците в „Търговия –К“ ООД, на което са били взети решения по т. 1, т. 2, и т. 3 от дневния ред Р. Б. да бъде освободен като управител на „Търговия – К“ ООД, да не бъде освободен от отговорността за действията му като управител на дружеството, както и за нов управител да бъде избран В. Й.. Основание за вземане на решенията по т.1 и т.2 е неизпълнение от страна на досегашния управител на решения на общото събрание от 23.01.2021 г., както и поради присвояване на значителни парични средства на дружеството в размер на 40 545 лева. За безспорно съдът е приел обстоятелството, че на 11.02.2022 г. с договор за продажба на дружествени дялове, нотариално заверен рег. № 1638 и № 1639 на нотариус Д. Г., ищецът Ф. А. А. е продал на Р. Д. Б. 8 дяла с номинал 10 лв. от капитала на „Търговия – К“ ООД за сумата 80 лв. След анализ на гласните доказателства, събрани в хода на производството пред първостепенният съд /показания на С. С., С. К.- качеството му на пълномощник на съдружника А. С. К. и на С. Л., като пълномощник на Стойка Л./, въззивният съд е счел, че свидетелите заедно с ищеца Ф. А. А. на 29.02.2024 г. преди 18.00 ч. са посетили офиса на ответното дружество, намиращ се в [населено място], [улица], с цел участие в насрочено общо събрание на съдружниците. Когато пристигнали пред входа на офиса, вратата била заключена и те не могли да влязат вътре. Изчакали до около 18.35 ч. пред вратата, след което си тръгнали. При тези факти въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях. Констатирал е, че наведените във въззивната жалба на „Търговия – К“ ООД доводи повтарят част от аргументите, които вече са били изтъкнати в отговора на исковата молба, в разменените по делото писмени книжа, както и в устните състезания в производството пред първата инстанция, на които в първоинстанционното решение е бил даден подробен и изчерпателен отговор. Въззивният съд е отрекъл основателността на твърденията за липса на активна процесуална легитимация в полза на ищеца. Позовал се е на извършеното отбелязване по партидата на дружеството в ТР, според което Ф. А. А. е вписан като съдружник с дялово участие от 100 лева, съответстващо на притежавани 10 дяла от капитала на дружеството. Счел е, че с договора за продажба на дружествени дялове от 11.02.2022 г. ищецът се е разпоредил в полза на съдружник с притежаваните от него 8 дружествени дяла, но това обстоятелство не е било вписано в ТР по реда на чл. 129, ал. 2 ТЗ, поради което го е преценил като непротивопоставимо на дружеството. Изложил е съображения, че договорът за прехвърляне на дружествени дялове като всеки един договор има действие само по отношение на страните и, за да е противопоставим на дружеството и третите добросъвестни лица, е необходимо да бъде вписан в търговския регистър. В евентуалност на този извод, съставът на апелативния съд е посочил, че при извод за обвързаност на дружеството с последиците от прехвърлянето на дялове, то ищецът Ф. А. пак не е изгубил качеството си на съдружник, тъй като в негово притежание са останали два дяла от капитала на „Търговия – К“ ООД. В мотивите е приел, че обстоятелството как и на какво основание А. е придобил тези два дружествени дяла се явява ирелевантно за предмета на производството, а извод, че дяловете действително са били придобити от него при условията на чл. 126, ал. 1 ТЗ поради прекратено участие в дружеството на съдружника Р. Б. не следвало от съдържанието на представеното по делото решение № 11/02.03.2023 г. на Окръжен съд Кърджали, което и не било приобщено към доказателствения материал по делото поради настъпила процесуална преклузия. Според въззивния съд отмяната на предходно решение на ОС за изключване на Р. Б. като съдружник не води до загуба и на придобитите от Ф. А. А. дялове, тъй като отношенията между съдружниците и дружеството по повод дяловете на прекратилия участието си съдружник се уреждат съобразно разпоредбата на чл. 121, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. За неоснователно е намерил и твърдението, че искът на Ф. А. е бил предявен след изтичане на срока по чл. 74, ал. 1 ТЗ. Счел е, че в процесната хипотеза, при която съдружникът, макар и да е бил редовно поканен за събранието чрез получаване на отправената до него покана, /за което обстоятелство по делото между страните е констатирал липсата на спор/, ищецът е бил възпрепятстван да вземе участие в работата на общото събрание, поради което не е бил запознат с взетите решения. Съдружникът е бил лишен от възможността да присъства на събранието, т.е. фактически не е могъл да узнае дали такова събрание действително е било проведено, както и какви точно решения са били взети на него, за да прецени дали да ги оспори. Поради тази причина съдът е приел, че срокът за предявяване на иска за отмяна на решенията следва да се определи в приложение на чл. 74, ал. 2, предл. второ ТЗ и да се брои от датата на узнаването, а не от датата на уведомяването. Общото събрание е било проведено на 29.02.2024 г., респ. ищецът е узнал за взетите решения на 25.03.2024 г., когато е било подадено заявление в ТР за вписването им, а искът е бил предявен в регистратурата на съда на 27.03.2024 г., т. е. във всички случаи преди изтичането на преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ. Приел е, че общото събрание на съдружниците в „Търговия К“ ООД е било свикано от лице, което няма това правомощие съгласно императивната разпоредба на чл.138 от ТЗ- вписаният за управител на дружеството, какъвто видно от отбелязването по партидата на дружеството към 5.01.2024 г. вече е бил Р. Д. Б.. Единствено това лице, в качеството му на вписан управител, е било легитимирано да свика общо събрание на дружеството, а при негово бездействие това е можело да стане по реда на ал.2 на чл.138 от ТЗ- по искане на съдружниците с дялове над 1/10 от капитала. На следващо място съдът е съобразил, че от събраните гласни доказателства се установява възпрепятстван достъп на Ф. до участие в насроченото на 29.02.2024 г. общо събрание, тъй като вратата на офиса на дружеството е била заключена. С това действие са били нарушени правата на съдружника и ищец Ф. А., регламентирани в разпоредбата на чл. 123 ТЗ, което е квалифицирал като достатъчно основание за отмяна на атакуваните решения по реда на чл. 74, ал. 1 ТЗ като незаконосъобразни. Основанието за директна селекция по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК се релевира във връзка с твърденията, че към датата, на която е било проведено процесното общо събрание /29.02.2024 г./ ищецът не е притежавал качеството съдружник в „Търговия –К“ ООД. Това твърдение е обосновано с обстоятелството, че на 11.02.2022 г. А. е прехвърлил всички свои дружествени дялове от капитала на „Търговия –К“ ООД в полза на Р. Б., както и липсата на вписвания на извършените промени в притежаваните дялове и кръга съдружници в Търговския регистър, което затруднява преценката относно наличието на активна процесуална легитимация в полза на ищеца. Този въпрос следва да бъде анализиран и като се имат предвид общоизвестните факти /в резултат от запознаване с партидата на „Търговия –К“ ООД в ТР/, свързани с поредица проведени общи събрания /на 04.01.2024 г., на 09.02.2024 г., на 29.04.2024 г., на 30.04.2024 г., на 28.06.2024 г./, на които са били взети еднотипни решения, а вписванията на нововъзникналите обстоятелства в резултат от тези решения са били спрени по реда на чл. 536 ГПК. Изложеното обуславя необходимост от проверка на въззивното решение за неговата евентуална недопустимост – директно основание за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. Предвид извода за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, не следва да се обсъжда наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора процесуалноправен въпрос. В приложение на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 61, 36 евро. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС,