Определение № 3075 от 22.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 641/2024 г.

Производството е по чл. 248 ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на адвокат И. Б. М. в качеството му на пълномощник на И. Б. Б. – ответник по касационната жалба на Е. Б. С. срещу решение № 1468 от 27.11.2023 г. по в.гр.д. № 1866/2023 г. на Пловдивски окръжен съд, ХІV състав, с което е потвърдено решение № 2259/21.05.2023 г. по гр.д. № 119/2021 г. на Пловдивски районен съд, ХХІ състав. С молбата се иска изменение в частта за разноските на определение № 2617 /11.10.2024 г. по т.д. № 641/2024 г. на ВКС, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Е. С.. Молителят поддържа, че касационният състав неправилно не е присъдил адвокатско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл. 38 ал. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, приемайки че не са представени доказателства за разноските на И. Б.. Излагат се доводи, че на пълномощника на ответника е било присъдено адвокатско възнаграждение, както пред първата, така и пред въззивната инстанции, от което следва, че процесуалното представителство на ответника пред касационната инстанция също е осъществено при условията на безплатна правна помощ. Иска се изменение на определението в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК и присъждане в полза на адвокат И. М. на адвокатско възнаграждение в размер на 2 020 лв., определено по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е представен писмен отговор на молбата от касатора Е. С.. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С влязло в сила определение № 2617/11.10.2024 г. постановено по т.д. № 641/2024 г. на ВКС, ІІ т.о. (определението не е обжалвано пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касатора), е оставена без разглеждане касационната жалба на Е. С. срещу решение № 1468 от 27.11.2023 г. по в.гр.д. № 1866/2023 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2259/21.05.2023 г. по гр.д. № 119/2021 г. на Пловдивски районен съд. Касационният състав е констатирал, че касационната жалба е недопустима с оглед цената на иска от 9 204 евро и предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг от 20 000 лв. за достъп до касационно обжалване по търговски дела. Съставът на ВКС не е присъдил разноски в полза на ответника по касация И. Б. като в мотивите на определението е посочил, че в случая разноски не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства за разходи на ответника по касационното дело. Молбата на адвокат И. М. по чл. 248, ал.1 ГПК за изменение на определението в частта за разноските е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Настоящият състав изцяло поддържа решаващия аргумент да не присъди разноски с определението от 11.10.2024 г., тъй като не са представени доказателства за разходи на ответника по касационното дело. В отговора на касационната жалба, изготвен от адвокат И. М. от името на ответника по жалбата И. Б. е направено искане за присъждане на направените от последния разноски в касационната инстанция. Доказателства за такива разходи не са представени по делото и не подлежат на присъждане (т.1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Неоснователно е твърдението на молителя, че касационният състав е следвало да присъди адвокатско възнаграждение в полза на адв. И. М.. За да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗА е необходимо то да бъде поискано на посоченото основание и да бъде представен договор за правна помощ, в който да е отразено, че процесуалното представителство се осъществява безплатно при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА (в същия смисъл - определение №2192/07.08.2024 г. по т.д. № 2070/2024 г. на І т.о.). В случая липсва искане за присъждане на възнаграждение в полза на процесуалния представител, което да е подкрепено с доказателства за уговорка за безплатно представителство пред ВКС. Обстоятелството, че първоинстанционният съд и въззивният състав са присъдили възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, не обуславя присъждане на такова за касационната инстанция. Както в производството пред районния съд, така и в производството пред окръжния съд, са представени договори за осъществяване от адв. М. на безплатна правна помощ и съдействие само и единствено за съответните инстанции. Няма пречка пред една инстанция осъществяването на представителството да бъде уговорено безплатно, а пред последващата – да бъде уговорено и заплатено възнаграждение. Както бе посочено по-горе, при липсата на конкретизирано искане по чл. 38, ал. 2 ЗА и на представен по настоящото дело договор за осъществяване на безплатна правна помощ във връзка с подадената от Е. С. касационна жалба, не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката на ответника в хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК. На основание чл. 248, ал. 3 ГПК настоящото определение на подлежи на обжалване. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,