Определение № 620 от 15.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 135/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Бромак” ЕООД, чрез адв. Л А. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу Решение № 612/04.10.2023 г., постановено по т. д. № 220/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 15 с-в, поправено с Решение № 615/06.10.2023 г., с което е изцяло е потвърдено Решение № 121/30.01.2023 г., постановено по т. д. № 498/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-1 с-в, с което на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ e възобновил спряното на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ с Решение № 18/04.01.2023 г., постановено по т. д. № 498/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-1 с-в, производството по несъстоятелност на „Бромак” ЕООД поради привнасяне на разноски от кредитора „Корпоративна търговска банка” АД (н); прекратени са правомощията на органите на управление на дружеството; „Бромак” ЕООД е лишено от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелност; постановено е започване на осребряване на имуществото и неговото разпределение; свикано е Първо събрание на кредиторите и е назначен временен синдик, на когото е определено месечно възнаграждение. Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като то е постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Счита за незаконосъобразен извода на въззивния съд, че „КТБ” АД (н) се явява надлежно активно процесуално и материално легитимиран правен субект да поиска възобновяване на спряното на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ производство по несъстоятелност, тъй като той не е кредитор на несъстоятелния длъжник - производството по несъстоятелност е спряно преди да се породи процесуалноправната възможност да се предявяват вземания на кредиторите, а съгласно правната норма, уредена в чл. 632, ал. 2 ТЗ, само кредитор на длъжника може да поиска възобновяване на спряното на това основание производство по несъстоятелността, респ. самият длъжник. Твърди, че като не е изследвал обстоятелството дали „КТБ” АД (н) в действителност притежава заявените в молбата му по чл. 632, ал. 2 ТЗ парични вземания, респ. като не е допуснал релевираните от несъстоятелния длъжник доказателствени искания за опровергаване твърдяното качество на кредитор на „КТБ” АД (н), апелативният съд е допуснал процесуално нарушение, което е довело до необоснованост на обжалваното решение. С правния довод за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от въззивния съд, който е оставил без уважение искането на касатора за спиране на настоящото съдебно производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на твърдения за преюдициален правен спор по въззивната жалба срещу решението на съда по несъстоятелността, с което на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Бромак” ЕООД и то е обявено в несъстоятелност, по същество се поддържа правно съждение за вероятна недопустимост на въззивното решение (съобразно тълкувателните разяснения, дадени по т. 1 от ТР № 1/9.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г., ОСГТК). Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, със специалната процесуална предпоставка, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. т. 3 ГПК, като поставя следния процесуалноправен въпрос: „Следва ли въззивният съд да разгледа и да се произнесе по въпроса за наличие на качеството „кредитор” у лицето, поискало възобновяване на спряното производство по несъстоятелност по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ, и да изследва към кои момент и на какво основание това лице има качеството на кредитор на длъжника - на основание, което предхожда и е различно от подаването на молбата му за възобновяване с доказателство за внесените от него разноски или на основание молбата му за възобновяване производството по несъстоятелност и внесените с нея разноски, при наличие па изрично възражение, направено от длъжника с неговата жалба пред въззивния съд против решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ, за неавтентичност на документа - основанието, легитимиращо лицето да иска възобновяване, и следва ли въззивният съд да събере доказателства за твърдяната неавтентичност на този документ?”. Ответникът по касационната жалба – „КТБ” АД (н), е подал (чрез упълномощения от синдиците процесуален представител) в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в която излага подробни правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба – „Хидроенергийни проекти” ЕООД (н), не е подал (чрез синдика) в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че настоящото съдебно производство е образувано пред СГС по молба на „Хидроенергийни проекти” ЕООД (н), с която е поискано откриване на производство по несъстоятелност на „Бромак” ЕООД – поради неплатежоспособност на този търговец. С Решение № 18/04.01.2023 г., постановено по т. д. № 498/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI-1 с-в, е обявена неплатежоспособността на „Бромак” ЕООД; определена е началната дата на неплатежоспособността - 31.12.2018 г.; открито е производство по несъстоятелност; търговското дружество-длъжник е обявено в несъстоятелност; наложени са запор и възбрана върху имуществото на „Бромак” ЕООД; постановено е прекратяване на дейността му и производството по делото е спряно, като е указано на кредиторите и на длъжника, че в срок от 1 година от вписване на решението спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено по молба на длъжника или на кредитор, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако представи доказателства за предплащане на сумата от 3000 лв., необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност. С молба с вх. № 7691/27.01.2023 г. на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ „КТБ” АД (н) е поискало производството по несъстоятелност да бъде възобновено, като са изложени твърдения, че банката-молител е носител на описаните в молбата вземания към „Бромак” ЕООД, поради което има интерес от възобновяването, като е представено и платежно нареждане, от което се установява заплащането на определената от съда сума за разноски в размер на 3000 лв. Именно с обжалваното пред апелативния съд първоинстанционно решение съдът по несъстоятелността е счел молбата на „КТБ” АД (н) по чл. 632, ал. 2 ТЗ за основателна, тъй като банката-молител е кредитор на дружеството, който привнася необходимите разноски за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност. При така приетите за установени правнорелевантни факти въззивният съд е достигнал до следните правни изводи: във фактическия състав на разпоредбата на чл. 632, ал. 2 ТЗ са уредени три отделни юридически факта, при проявлението на които спряното на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ производство по несъстоятелност може да бъде възобновено – 1) молба на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност, която 2) да бъде подадена в 1-годишен срок от вписване на решението за спиране на производството и 3) привнасяне на необходимата сума за заплащане на разноските за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност. Апелативният съд е приел, че молбата на „КТБ” АД (н) за възобновяване на производството по несъстоятелност на „Бромак” ЕООД е подадена в преклузивния срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ, като от молителя са предплатени определените от съда по несъстоятелност по реда на чл. 629б ТЗ разноски. Счел е, че молителят обосновава качеството си на кредитор на длъжника по несъстоятелността с вземания, както следва: 1) в размер на 93 139 500 евро; 2) в размер на 23 657 575 лв. и 3) вземане с размер от 45000 щатски долара. Съдът е изяснил, че пред въззивната инстанция са представени писмени доказателства, подкрепящи твърдяната от молителя материалноправна легитимация като кредитор на длъжника: Протокол-разписка от 19.06.2014 г., издадена от управителя на „Бромак” ЕООД И. С., в който е удостоверено, че „Бромак” ЕООД потвърждава задълженията си към „КТБ” АД (н) към 20.06.2014 г. в описания по-горе размер; Протокол за извършена експертиза № 2014/ДОК-58. При разглеждане на поддържаното във въззивната жалба на длъжника по несъстоятелността оспорване на качеството на „кредитор на несъстоятелността” на „КТБ” АД (н) въззивният съд е счел, че неговата легитимация като кредитор по чл. 632, ал. 2 ТЗ е обусловена от фазата на развитие на производството по несъстоятелност: 1) при подадена от кредитор молба по чл. 625 ТЗ в първата фаза на производството кредитори се явяват ищецът и присъединилите се по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ правни субекти, като тяхната процесуална легитимация се определя не от действителното съществуване на вземанията им, а от изложените от тях твърдения за това; 2) след откриване на производството по несъстоятелност, доколкото започва фазата на предявяване и установяване на вземанията, за целите на първото събрание на кредиторите се считат за такива лицата по чл. 669, ал. 2 (отм., бр. 66/2023 г.) ТЗ и 3) след изтичане на сроковете за предявяване на вземанията - по общо правило само кредиторите с приети вземания (арг. чл. 673, ал. 2 ТЗ), а по изключение - и кредиторите с предявени, но оспорени вземания (арг. чл. 673, ал. 3 ТЗ). Въз основа на тези правни съображения апелативният съд е изяснил, че преди да са изтекли сроковете за предявяване на вземанията процесуалната легитимация на съответното лице като кредитор се основава не на действителното съществуване на вземанията му, а на неговите фактически и правни твърдения за пораждане на такива вземания, чийто титуляр е той. В този смисъл, когато производството по несъстоятелност е спряно във фаза преди предявяване на вземанията, кредитор по смисъла на чл. 632, ал. 2 ТЗ, който е легитимиран да поиска възобновяването му, е всяко лице, което твърди да притежава вземане срещу несъстоятелния длъжник и предплати необходимите разноски, респ. докаже наличието на имущество. А фактът дали действително това лице притежава твърдяното вземане, подлежи на установяване след възобновяването на производството. За разлика от молбата по чл. 625 ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност, молбата по чл. 632, ал. 2 ТЗ за възобновяване на производството може да бъде подадена от всеки кредитор по смисъла на чл. 616, ал. 1 ТЗ - независимо от вида на вземането и неговия размер, т. е. отпада необходимостта от доказване на основание на вземането при предпоставките по чл. 608, ал. 1 ТЗ. Според въззивната инстанция, за да е допустима молбата по чл. 632, ал. 2 ТЗ, е достатъчно да е налице твърдение от молителя, че се явява кредитор на длъжника с конкретно посочено вземане. Пояснил е, че в това производство съдът не разглежда самото вземане - нито по основание, нито по размер, нито се произнася дали то съществува, а само констатира, че е налице вземане по смисъла на чл. 616, ал. 1 ТЗ, тъй като производството по чл. 632 от ТЗ не е спорно. В този смисъл, приел е за неоснователен правния довод на въззивника „Бромак” ЕООД, че съдът е следвало да му изпрати молбата на „КТБ” АД (н) за излагане на становище по нея. Като допълнително правно съждение в тази насока апелативният съд е приел, че след възобновяване на производството и при включване в списъка на кредитори с приети вземания може да се подаде възражение срещу него, респ. да се предяви иск по чл. 694 ТЗ. При така приетите за изяснени правнорелевантни факти и изложените правни съображения въззивният съд е достигнал до правния извод, че „КТБ” АД (н) се явява надлежно легитимиран кредитор по смисъла на чл. 632, ал. 2 ТЗ да поиска възобновяване на производството – този правен субект е представил доказателства за платени необходими разноски по производството, поради което молбата му правилно е уважена от съда по несъстоятелност, като спряното производство по несъстоятелност е възобновено. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Въззивното решение не е вероятно недопустимо, поради което не е възникнала самостоятелната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Тъй като с решението на съда по несъстоятелността, постановено на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, се открива както производството по несъстоятелност, така и длъжникът се обявява в несъстоятелност, са приложими правните норми, уредени в чл. 634 ТЗ и чл. 714 ТЗ, които придават незабавно действие на решението за откриване на производство по несъстоятелност и за обявяване на длъжника в несъстоятелност (съгласно чл. 630, ал. 3 ТЗ и чл. 712, ал. 1 ТЗ действието на тези решение е и erga omnes – по отношение на всички). Следователно, докато е налице висящност на съдебното производство, образувано по жалба срещу решение за откриване на производство по несъстоятелност, респ. за обявяване на търговеца в несъстоятелност, съдът, който разглежда свързани с несъстоятелността правни спорове, е обвързан от придаденото незабавно действие на тези решения, поради което изходът на споровете по висящите дела, образувани по жалби срещу такива решения, не е преюдициален за правилното решаване на настоящия правен спор. В този смисъл, като не е спрял въззивното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, апелативният съд не е допуснал твърдяното от касатора процесуално нарушение, поради което въззивното решение не се явява вероятно недопустимо. Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд, но той не отговаря на специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 632, ал. 2 ТЗ, уреждаща правото на кредитора да поиска възобновяване на спряното на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ производство по несъстоятелността, подлежи на логическо и систематическо тълкуване с правната норма на чл. 629б, ал. 1 ТЗ, който в действащата редакция предписва, че когато наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните разноски, съдът определя сумата, която трябва да бъде предплатена в даден от него срок от всяко заинтересовано лице, за да бъде открито производство по несъстоятелност. Понятието „всяко заинтересовано лице” е с по-широко приложно поле от понятието „кредитор на длъжника по несъстоятелността”, който смисъл влага касаторът в разпоредбата на чл. 632, ал. 2 ТЗ. Макар и терминът „всяко заинтересовано лице” да е въведен в нормата на чл. 629б, ал. 1 ТЗ едва при нейното изменение и допълнение в ДВ, бр. 66/2023 г. (в сила от 04.08.2023 г.), тя като процесуалноправна се прилага за заварените казуси, какъвто е настоящият (обжалваното въззивно решение е постановено при действието на актуалната редакция на тази разпоредба). Следователно, произнасянето по поставения от касатора процесуалноправен въпрос от настоящия състав на ВКС не би допринесло за различно логическо и систематично тълкуване на правните норми, регламентирани в чл. 632, ал. 2 ТЗ и чл. 629б, ал. 1 ТЗ, респ. за развитие на правото - разпоредбите, които уреждат правото на всяко заинтересовано лице, което твърди да е кредитор на несъстоятелния длъжник, да авансира, респ. да привнесе началните разноски по несъстоятелността (за да се открие производство по несъстоятелността, респ. да се възобнови спряно на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ производство по несъстоятелността), са ясни. По изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд