Определение № 2959 от 10.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1292/2024 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. П. Н., Д. Т. И., Д. Т. Т., И. С. Г., И. Т. И., Л. Д. Т., М. К. С., която на основание чл. 227 ГПК заедно с новоконституираните Н. Г. И. и Т. Г. С.-С. с определение от 19.08.2021 г. са продължили производство за починалия Г. Н. С., М. Н. З., Н. С. Н., Р. И. В., Р. Б. Г., Ц. Т. Т., Я. А. Н., А. Г. К., М. А. К. и Т. Г. К., последните трима продължили на основание чл. 227 ГПК производството по отношение на починалия Г. Д. К., против решение № 22 от 13.01.2023 г. по гр. дело № 1078/2021 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено отхвърлително решение по гр. дело № 1794/2019 г. по описа на Благоевградски районен съд по предявения от тях против К. В. В., Г. В. А. и К. В. П. иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване на собствеността им въз основа на наследяване и давностно владение на реална част от поземлен имот (ПИ) с площ от 43 кв. м, разположена непосредствено до северната граница на собствения им ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], представляващ УПИ *-* в кв. 116 по плана на [населено място], и на южната граница на ПИ с идентификатор *** на ответниците, представляващ УПИ *-* в кв. 116 по плана на града, с неправилна форма и при граници и съседи на тази реална част: на запад - ПИ с идентификатор * и ПИ *; на север - ПИ с идентификатор *; на изток – жилищна сграда № 1 в ПИ с идентификатор *, и на юг – част от жилищна сграда № 3 и свободен терен в ПИ с идентификатор *, и за която реална част в кадастралната карта е допусната грешка със заснемането й като част от ПИ с идентификатор * на ответниците. Присъдени са и разноските.

Касаторите поддържат, че въззивното решение e неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Извеждат посочените касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК с незачитане на собствеността им върху спорната реална част, включваща и част от постройката, придобита през 1928 г. от техния наследодател заедно с поземления имот, предмет на договора, и погрешно приетия за приложен регулационен план при липса на трансформиране на регулационните линии в имотни граници чрез заемане на придадените части след заплащане на обезщетение за същите, несъобразяване с правомощията на въззивния съд при обсъждане на доказателствата, включително и на тези за установените трайни топографски елементи за непроменена граница между имотите, според която спорната част е в тяхно владение, но погрешно е отразена в имота на ответниците. Искат отмяна на решението. Нямат претенция за разноски.

В изложението към подадената касационна жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се навеждат специалните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, като се формулират следните правни въпроси:

1. Нужен ли е косвен съдебен контрол върху административното действие по одобряване на регулационния план и допустимо ли е отреждане по регулация с предвидените последици за отчуждаване по нея, когато предвижданията за регулационните линии/граници следват да преминат през съществуваща жилищна сграда и това фактически да се постига чрез отсичане или незаснемане й в цялост в двата съседни имота;

2. Носи ли вещноправен ефект такова отчуждаване по регулация, при което изначално е предопределена обективна невъзможност за заемане на придаваеми части под „застройка“, разположена в съседни имоти и незаснета в имота на ответника.

Посочват, че тези въпроси са разрешени в обжалваното въззивно решение в противоречие с ТР № 3 от 15.07.1993 г. на ОСГК на ВС, решение № 96 от 26.07.2010 г. по гр. дело № 4241/2008 г. на ВКС, IV г.о., решение № 200 от 11.05.2011 г. по гр. дело № 439/2010 г. на ВКС, I г.о., и решение № 249 от 08.06.2012 г. по гр. дело № 970/2011 г. на ВКС, I г.о.

Обосновават искането да допускане на въззивното решение до касационен контрол и с очевидната му неправилност по смисъла на чл. 288, ал. 2, пр. 3 ГПК, изведена от неизпълнение на възложените правомощия на въззивната инстанция.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационната жалба - И. Н. В. и А. Н. В. (конституирани на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалата на 20.04.2023 г. в хода на производството К. В. В.), Г. В. А. и К. В. П., са подали отговор на касационната жалба, в който се излагат правни съображения за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба. Претендират разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след като извърши преценка на наведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК за допускане до касационно обжалване, намира следното:

Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез процесуален представител въз основа на надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Производството е образувано по предявен от ищците (сега касатори) иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване на собствеността им на реална част от поземлен имот с площ от 43 кв. м и допусната за нея в кадастралната карта на [населено място] грешка със заснемането й в поземлен имот с идентификатор * на ответниците, вместо в собствения им поземлен имот с идентификатор *. Обосновават искането с твърдения, уточнявани след многократно давани указания, включително и след връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, за придобиване на имота по наследяване от Г. И. К., починал на 26.11.1937 г., и Р. Г. К., починала на 06.11.1961 г., а при условията на евентуалност и въз основа на осъществявано давностно владение от 1928 г., продължаващо и понастоящем, като собствеността на имота техният наследодател Г. К. е придобил въз основа на договор за покупко-продажба от 07.09.1928 г. на къща и дворно място в [населено място], махала „С.“ на „Ч.“, къща, стопански сгради и дворно място в същите махала и улица в [населено място], които две къщи образуват една къща в участък I – първи, пл. № * и нов пл. № *, постройка от 21.12 кв.м и 58.10 кв.м от двор и застроено място, бивша собственост на М. Т. С., и 33 кв. м от постройка и мястото под нея, представляващо пл. № * по плана на града, бивша собственост на И. Ш., а след смъртта му от неговите наследници по закон – съпруга Р. Г. К., починала на 06.11.1961 г., и низходящите. Твърдят наличие на няколко одобрени от 1928 г. до одобряване на кадастралната карта от 2006 г. на [населено място] кадастрални и регулационни планове, в кадастралната основа на регулационните планове от които от 1981 г. и 1997 г., без да са настъпили промени в собствеността и да е приложена регулация, спорната част от 43 кв. м е погрешно отразена като придадена част към съседния поземлен имот на ответниците, пренесена и в одобрената кадастрална карта, въпреки че тя представлява незастроено и застроено дворно място, заключено от съществуващите стари ограждения и жилищна сграда в дъното на имота, владени единствено от наследодателите им и неговите наследници. Затова собствеността не се засяга и с договора за покупко-продажба по НА № 133 от 19.11.2009 г. на поземления имот без застроените в него сгради, сключен с трето на производството лице за избягване на спор между страните по договора и легитимиращ ги също за собственици. Излагат твърдения и за подадено от тях заявление за отстраняване на така допуснатата грешка в кадастралната карта по административен ред, по което ответниците са възразили.

Ответниците в законоустановения срок са оспорили така предявения иск, възразявайки че нотариалните актове и договора за покупко-продажба от 07.09.1928 г. не легитимират наследодателите на ищците, респ. ищците като собственици на спорната част и че те не са осъществявали владение върху тази част, включително и при присъединяване на владение на техните наследодатели, признато като неосъществено за тях с посочения от тях договор за покупко-продажба по НА № 133 от 19.11.2009 г., а и спорната понастоящем част, за която между наследодателите на страните никога не е съществувал спор, е включена в собствения на наследодателите на ответниците поземлен имот поради непосредственото действие на регулационния план от 1923 г., и именно те са осъществявали владение върху нея повече от 80 години, като за поземлен имот *** въз основа на наследяване от М. Т. С. те са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка № 19 от 10.02.1988 г.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивния съд е приел за установено, че ищците са наследници на Г. И. К., починал на 26.11.1937 г., и съпругата му Р. Г. К., починала на 06.11.1961 г., като наследодателят им Г. И. К. с договор за продажба на недвижим имот от 07.09.1928 г. и при действие на регулационния план от 1923 г. на [населено място] е закупил от К. Я. А. и М. Г. Я. недвижим имот, представляващ – къща, съдържаща две стаи, по-малко двор отпред и отзад, и един яхър с плевня, с пространство четиристотин аршина; стара къща с пространство 10 аршина стари, съдържаща две стаи и по-малко двор отпред и отзад; 21.12 кв. м. постройка и 58.10 кв. м двор и застроено място, бивша собственост на М. С., под имот пл. № *, и 33 кв. м постройка и 33.00 кв. м място под постройката под имот пл. № 1451, бивша собственост на И. Ш.. Продавачите по този договор с нотариален акт за продажба на недвижим имот № * от 21.03.1923 г. са закупили от Б. О. М.: 1) една къща, съдържаща две стаи, с малко двор отпред и отзад, и един яхър с плевня, с пространство четиристотин аршина стари и, 2) една къща, съдържаща две стаи и малко двор отпред и отзад, с пространство двеста аршина стари, които две къщи според основното експертно заключение образували една къща от участък IV, А 71, като към датата на сключването на договора регулационният план от 1923 г. на [населено място] не е одобрен. След одобряването на регулационния план от 1923 г. и при действието му К. Я. А. се е снабдил и с нотариален акт № 57 от 12 май 1928 г. въз основа на обяснителна бележка № 3304 от 10 май 1928 г. на Г. градско-общинско управление и скица на имота, за 21.12 кв. м постройка и 58.10 кв. м празно и застроено място под имот пл. № *, собственост на М. С., и 33.00 кв. м постройка и 33.00 кв. м място под същата постройка под имот пл. № *. Посочено е, че по експертното заключение разликата в площите по договорите за покупко-продажба е около двеста аршина стари, равняващи се на 116 кв. м.

Прието е за установено и че ответниците са наследници на В. П. А., починала на 06.08.1997 г., като с нотариален акт за покупко-продажба № 129 от 09.12.1924 г., при действието на РП от 1923 г. наследодателите на ответниците М. Т. С. и П. Д. С. са закупили от Б. О. М., А. Х., Н. И., Ш. Е. и И. Н. недвижим имот, представляващ една къща, състояща се от две стаи, един коридор, една кухня, един килер и отпред един двор, с пространство 600 аршина стари, при съседи: от ляво – част от къщата на О. А. Изложено е, че с нотариален акт по обстоятелствена проверка № 19 от 10.02.1988 г. В. П. А., Е. В. Х., К. В. В. (ответник, починала в хода на производството и по отношение на която същото е продължило с правоприемниците й по закон), Г. В. А. (ответник) и К. В. П. (ответник) са признати за собственици по наследство и давностно владение на недвижим имот, находящ се в [населено място], и представляващ парцел *, пл. № *, в кв. 116 по плана на [населено място], целият с квадратура от 314 кв. м, урегулиран, при съседи: [улица], наследници на Т. Б., наследници на Р. К. и М. Т., заедно с построената в същия парцел жилищна сграда, като В. П. А. е призната за собственик на 1/2 идеална част от гореописания имот, а Е. В. Х., К. В. В., (ответник), Г. В. А. (ответник) и К. В. П. (ответник) по на 1/8 идеална част от същия имот.

Посочено е, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 77 от 02.07.2009 г. Г. Д. К. и Л. Д. Т. са продали на Н. Х. А. свой съсобствен недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ поземлен имот *** по КККР с площ от 303 кв. м, със стар идентификатор № *, кв. 116, парцел *, без изградените в имота сгради. Същият този поземлен имот с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № * от 19.11.2009 г. Н. Х. А. и съпругата му Н. А. А. са продали на Б. И. Н., Р. И. В., В. И. И., Г. Д. К., Л. Д. Т., И. С. Г., Н. С. Н., Г. Н. С. и М. Н. З. при дялове от по 1/12 идеална част на Б. И. Н., Р. И. В. и В. И. И. и по 1/8 идеална част за останалите.

Обсъдени и възприети са изводите на експертните заключения на основната и допълнителна съдебни-технически експертизи, приети от първоинстанционния съд. От експертните заключения е прието за установено, че за [населено място] (преди [населено място]) е имала пет регулационни плана. По първия регулационен план (РП) от 1923 г. имотът на ищците е заснет и показан под имот пл. № * с площ от 351.11 кв. м (600 аршина стари) с вписан стопанин в разписния лист К. Я. А., която площ на имота съответства на посочената в НА за придобиването му и който имот по договора за продажба на недвижим имот от 07.09.1928 г. е с площ от 400 аршина стари (232 кв. м), а имотът на ответниците е заснет и показан под имот пл. № * с площ от 351.51 кв. м (600 аршина стари) с вписан стопанин в разписния лист М. С. и който по НА № 129 от 09.12.1924 г. е с площ от 600 аршина стари (348 кв.м), като тези имоти не съвпадат с отредените за тях парцели. По РП от 1923 г. за имот пл. № * на ищците е отреден парцел *-* в кв. 18, с изчислена площ по регулационен план от 303.07 кв.м, към който са предвидени придаваеми места от съседни имоти, включително и от имот пл. № * с площ от 54.06 кв. м, регулационните сметки за които части са уредени изцяло. За имот пл. № * на ответниците е отреден парцел *-* в кв. 18, с изчислена площ по регулационен план от 289.51 кв. м, включваща и предвидените с плана придаваеми места от четири съседни имота, като от съседния имот пл. № * с придаваемо място от 40.43 кв.м, във връзка с които експертът не е открил документи за уреждане на регулационните отношения, но е издадена скица в М 1:250 към вх. № 2667 от 04.11.1925 г. за парцел *, пл. № * по плана на [населено място], с изчислена площ като урегулирано положение от 288.78 кв. м, въз основа на която е и изведен такъв извод. По плана от 1955 г. имотите са с променени планоснимачни номера като имот пл. № * по плана от 1923 г. е с нов пл. № * и с площ от 337.34 кв. м, а имот пл. № * с нов пл. № * и с площ от 287.16 кв. м, като имот пл. № * в по-голямата си част е заснет по регулационните граници на плана от 1923 с изключение на северозападната част с имот пл. № *, където границата преминава през стените на съществуващата сграда (къща) ПЖ 1 и зад сградата, поради което тази част от имота не е заета и приобщена към имот пл. № *, като площта от имот пл. № *, която остава в границите на парцел *-* e 42.65 кв. м. За имотите по РП от 1955 г. са отредени съответно парцел *-*, кв. 55, с площ от 293.74 кв. м, и парцел *-*, кв. 55, с площ от 294.28 кв. м, като от същия е установено, че в границите на двата парцела на регулационните им линии откъм улицата на калкан има построени две жилищни сгради – МЖ в имот с пл. № * и МЖ 3 в имот с пл. № *-, построени според експертното заключение след 1948 г. според вписаното за сграда **** строително разрешение № 360 от 09.11.1948 г. на С. Д. Г. и заснемането им в плана от 1955 г. Взет е предвид изведеният от вещото лице в експертното заключение извод, че тъй като издаването на разрешение за строеж в границите на парцел по РП и последващото одобряване на проект е изисквало представяне на документи за уреждане на регулационните сметки, към 1948 г. регулационните сметки между двата парцела са били уредени.

Прието е за установено, че при попълване през 1963 – 1964 г. на кадастрален план между новите сгради в двата имота откъм улицата и старата сграда в имот пл. № * – ПЖ 1, която не е разрушена, не е заета и приобщена към имот пл. № *, е заснета изградена масивна ограда, означена със съответния условен знак, а участъкът от старата сграда ПЖ 1 в имот пл. № * до границата с имот с имот * (от запад) границата между двата е показана като спорна граница със съответния условен знак (черна пунктирана линия) и с друга граница, заснета по стените на съществуваща сграда ПЖ 1 и зад сградата до имот пл. № *, видно и от експертното заключение на допълнителната експертиза. По РП от 1964 г. за имота на ищците с пл. № * е отреден парцел XII-*, кв. 55, с изчислена площ по регулационен план от 305.07 кв.м, а за имота на ответниците с пл. № * е отреден парцел *-*, кв. 55, с изчислена площ по регулационен план от 306.23 кв.м, като площта от имот пл. № *, която остава в границите на парцел *-* е 45.12 кв.м.

От експертното заключение е прието за установено, че по неодобрен кадастрален план от 1975 г. имотът на ищците е заснет и показан под имот пл. № *, с изчислена площ от 307.90 кв. м, а имотът на ответниците - под имот пл. № *, с изчислена площ от 315.05 кв. м. Така имотите са заснети и показани по одобрения кадастрален план от 1981 г. По одобрения РП от 1981 г. за имота на ищците с пл. № * е отреден парцел *-*, кв. 116, с изчислена площ по РП от 307.90 кв. м, а за имота на ответниците с пл. № * - парцел *-*, кв. 116, с изчислена площ по регулационен план от 315.05 кв. м, сходна на площта от 314 кв.м по нотариален акт № 19 от 10.02.1988 г. Взето е предвид от експертното заключение, че по КП от 1997 г. имотът на ищците е заснет и показан под пл. № *, с изчислена площ от 303.30 кв. м, а имотът на ответниците - под пл. № *, с изчислена площ от 314.80 кв. м, като по действащия РП от 1997 г. за имота на ищците с пл. № * е отреден парцел *-*, кв. 116, с изчислена площ по регулационен план от 302.76 кв.м, а за имота на ответниците с пл. № * - парцел *-*, кв. 116, с изчислена площ по регулационен план от 314.80 кв. м, идентична на площта от 314 кв. м по нотариален акт № 19 от 10.02.1988 г. По КККР на [населено място] от 2006 г. имотът на ищците е заснет като поземлен имот с идентификатор *, с площ по цифров модел от 303.32 кв. м, а имотът на ответниците като поземлен имот с идентификатор *, с площ по цифров модел от 316.27 кв. м. По КП от 1981 г. и 1997 г. процесните части от имоти/сгради на граничната линия липсват (не за заснети), като само тези кадастрални планове, но не и предходните такива са могли да бъдат използвани като основа при изработване на КККР. Посочено е въз основа на експертното заключение, че по РП от 1923 г., 1955 г., 1964 г., 1981 г. и 1997 г., последният действащ и към момента, процесните части от имоти/сгради на граничната линия между двата имота попадат винаги в парцела на ответниците.

Прието е за установено от експертното заключение, че на място за поземлен имот с идентификатор * е приложена регулацията от 1923 г. изцяло по източната, южната и западната граници на имота. По северната граница на ПИ с идентификатор * с ПИ с идентификатор * е приложена регулацията от 1923 г. в участъка между двете основни жилищни сгради в двата имота – от изток към улицата, в участъка по тази граница от двете основни жилищни сгради до старата жилищна сграда в имот с идентификатор * на място няма ограда, но по плановете от 1955 г., 1964 г. и отчасти от 1981 г. регулацията от 1923 г. също е приложена, и в останалия й участък от старата жилищна сграда (къща) до дъното на двата имота от запад е налице неприложена регулация поради присъстваща на място сграда. Посочена е и констатацията по основното експертно заключение на вещото лице за уреждане на регулационните сметки за двата имота по РП от 1923 г., изведена въз основа на договора за продажба на недвижим имот от 07.09.1928 г., с който наследодателят Г. К. е придобил дворове и къщи, респ. части от тях, с по-малка обща площ от тези на праводателите му К. Я. А. и М. Г. Я., и извършеното в границите на двата парцела на регулационната линия откъм улицата на калкан застрояване на двете основни жилищни сгради в двата имота с местоположение и форма според предвиждането за строителство по РП от 1923 г., между които сгради понастоящем присъства каменен зид с дебелина от 0.50 м, строен по регулационна граница между двата имота като парцели *-* и *-* в кв. 18 по плана от 1923 г. по договор от 21.08.1948 г. Констатирано е също въз основа на експертното заключение, че на място границата между двата имота в участъка между основните жилищни сгради и старата жилищна сграда – къща, в ПИ с идентификатор * (на ищците), не е материализирана с ограда, а с дървени платна и дъски, без колове между тях, като са установени основите от масивната ограда, заснета в плана от 1964 г., същата преминава по черната линия по скица по приложение № 22 към експертното заключение, продължава по гърба на старата жилищна сграда на ищците, обозначен със зелената линия по същото приложение, а след нея по каменен зид, като тази граница съответства на кадастралните граници по КП от 1955 г. и 1964 г., при разлика само в местоположението на каменния зид. Посочено е за установено от експертните заключения, че спорната част от 43 кв. м е владяна от собствениците на имот с идентификатор * част с площ от 40.91 кв. м, попадаща в съседния имот и тонирана в жълто на скица по приложение № 22 към основната експертиза, която включва 26.37 кв. м стара къща, 4.94 кв. м допълнително построена баня и 10 кв. м свободно дворно място, заедно с каменните зидове и представляваща част от придобития от К. Я. имот по договор за покупко-продажба по нотариален акт № 7 от 21.03.1923 г., но не и от този по договор за продажба на недвижим имот от 07.09.1928 г., сключен с наследодателя Г. К.

При така приетите за установени факти, въззивният съд е приел предявеният иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, с който се цели да се установи безспорно пространственият обхват на правото на собственост за правилното му отразяване в кадастралната карта, за неоснователен, поради неустановяване, че правото на собственост върху спорната част е съществувала в патримониума на наследодателите на ищците Г. К. и Р. К. с придобиване от тях на недвижимия имот въз основа на договор покупко-продажба от 07.09.1928 г., сключен от наследодателя Г. К. с К. Я., тъй като тази част не представлява част от имота по договора, макар и същата да е част от имота по нотариален акт № 7 от 21.03.1923 г., закупен от праводателя К. Я.. Изложени са съображения, че придобитият от наследодателите на ищците парцел *-* по одобрения регулационен план от 1923 г. към момента на сключване на договора – 1928 г., е с уредени регулационни сметки, извод за което, въпреки липсата на документи за установяване на плащане на обезщетение за придадените по регулация части за упълномеряване на съседния парцел *-*, следвал от издадената скица от 04.11.1925 г. за площите за урегулиране на парцел *-* и за придадената площ от съседния парцел *-*, заснемането на спорната част по всички одобрени и неодобрени планове като част от имота на ответниците, анализа на площите, които са продадени по договорите, и разрешеното строителство в двата парцела, недопустимо при неуредени сметки за придаваемите места. Посочено е, че първият дворищно-регулационен план за населеното място е одобрен със заповед № 1155 от 19.04.1923 г. при действието Закона за благоустройството на населените места в Княжество (Царство) България от 22.01.1905 г., публикуван в ДВ - бр. 67 от 1905 г., действал от 1905 г. до 1941 г., като по арг. от чл. 34 от този закон вещноправният ефект от изменението на дворищната регулация настъпва по силата на самата регулация, а неизпълнението на задължението за заплащане на обезщетение поражда единствено облигационни правоотношения между страните, за което е уредена облекчена процедура за събиране на вземането по обезщетението, възникнало по силата на придаването, респ. отнемането по регулация на части от имот. При тези съображения въззивният съд е приел, че старият РП от 1923 г., за който нямало забрана дворищната регулационна линия да се проектира да минава през съществуваща паянтова сграда, е приложен и новият план от 1981 г., а после и от 1997 г., е зачел парцелните граници по стария план като имотни, впоследствие отразени и в КККР от 2006 г.

Въззивният съд е изложил съображения и че липсват категорични свидетелски показания, които да установяват и след първоначалното урегулиране на имотите през 1923 г. и придаване на част от парцел *-* към парцела на ответниците *-* до смъртта на общите наследодатели на ищците (последният от тях починал през 1961 г.), същите да са били във владение на тази придаваема част. Посочено е също, че стабилизирането на последиците от отчуждителното действие на регулацията в случая е свързано и със заемане на част от придаваемите части и продължилото повече от 10 години владение, за които са данните от събраните свидетелски показания и експертното заключение за самостоятелен вход на всеки от съседните имоти, даденото от наследодателите на ответниците и последните съгласие за обитаване на частта от старата сграда, попадаща в техния имот, на наследник и ищец по производството и от издадения на ответниците констативен нотариален акт. Дори и при липса на заемане на придаваемата част е прието, че значимо е изплащането на обезщетението за тази част или неговото погасяване по давност, при липса на плащане, предвид характера му на облигационно вземане, и закупуването от праводателите на ищците не на спорната част, а на парцел *-*, образуван по РП от 1923 г., който е с уредени регулационни сметки, за което следва извод и от осъщественото по-късно в двата съседни парцела ново строителство, което би било недопустимо при неуредени такива.

Посочено е и че никоя от страните не би могла да придобие по давност реална част от урегулиран поземлен имот, при изричната забрана - изцяло за периода 01.06.1973 г. - 31.03.2001 г., а преди и след този период, предвид необходимостта частта да отговаря на изискванията за самостоятелно урегулиране и на допълнителни изисквания. За неоснователни са приети доводите за започнало владение отпреди действието на ЗТСУ, съответно от 1928 г., освен поради неприложимост на чл. 181 ЗТСУ (отм.), а и поради неосъществено несъмнено спокойно, непрекъснато и явно владение на процесната реална част, както и поради неустановяване към кой момент е налице присъединяване на владение на наследодателите на ищците и пространствения обхват на това владение. При липсата на установено право на собственост върху спорната част на наведените придобивни основания, за която да е допусната грешка в кадастралната карта на [населено място] от 2006 г., искът е приет от въззивния съд за неоснователен.

При тези мотиви в обжалваното решение се обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по втория правен въпрос, посочен в изложението към касационната жалба, който обобщен и уточнен (според правомощията на съда по т. 1 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС) се формулира като въпроси за способите за прилагане на регулацията до действието на ЗУТ. Въпросът дали е приложена регулацията е от съществено значение за иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, който има за предмет установяване правото на собственост върху спорната част и като последица установяване наличието на грешка в кадастралната карта. Този въпрос е разрешен от въззивния съд при разглеждане на иска за спорната част по наведените от ищците твърдения за неговото обосноваване с неприлагане на регулацията по планове на [населено място] и придобиване на собствеността върху тази част от техните наследодатели със закупуване на имот от наследодателя Г. К., предмет на договора за продажба от 07.09.1928 г., който по РП от 1923 г. представлява парцел *-*, и върху която е установено владение от сключването на договора, и съответно е обсъдено заемането й като придаваема част. Въпросът е относим към предмета на спора и е свързан с решаващите изводи на въззивния съд, поради което по него следва да бъде допуснато касационно обжалване за преценка съответствието на даденото от въззивния съд разрешение в обжалваното решение по този въпрос с установената съдебна практика – ТР № 3 от 15.07.1993 г. на ОСГК на ВС и посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Тъй като въззивното решение се допуска до касационен контрол, държавна такса за разглеждане на касационната жалба се дължи и следва се внесе от касаторите, която възлиза в размер на 25 лева - арг. от чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.