Определение № 760 от 21.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2531/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 1809 от 6.04.2023 г. по в. гр. д. № 3119/2022 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 20215734 от 25.11.2021 г. по гр. дело № 12223/2021 г. на СРС, 25-и състав, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 20001985/10.01.2022 г., с което е уважен предявеният от В. А. Д. иск по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД за прогласяване на нищожност поради противоречие със закона на решения по точки от 1 до 6, обективирани в протокол от извънредно общо събрание на ЕС с адрес [населено място], [улица], проведено на 04.02.2021 г.

Въззивният съд е приел, че установеният в ЗУЕС ред за вземане на решения относно ползването на общите части в етажната собственост намира приложение, когато в сградата има повече от 3 самостоятелни обекта и те принадлежат на повече от един собственик. Нормата на чл.3 ЗУЕС предвижда, че за управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик, се прилагат разпоредбите на чл.30, ал.3, чл.31, ал.1 и ал.2 ЗС.

Прието е, че атакуваните решения са взети от етажните собственици Л. А. Д. и А. А. Д.. Посочено е, че събранието било проведено на основание чл.12, ал.2 ЗУЕС, но тъй като в сградата има само два обекта в режим на етажна собственост, приложим към разглеждания казус е чл.32 ЗС, а приложението на ЗУЕС е изключено.

Като се е позовал на определение № 89 от 22.05.2017 г. по ч. гр. д. № 1464/2017 г. на I-во г. о. на ВКС, въззивният съд е приел, че решението на ОС на ЕС е нищожно в случаите, когато редът на ЗУЕС е изключен, защото етажна собственост не съществува или дори да съществува е налице отклонението от чл.2 или изключението от чл.3 ЗУЕС. Затова са правилни изводите на първата инстанция за нищожност на атакуваните решения на ОС на ЕС по изложените съображения, че в тях не е посочен редът на чл.32 ЗС, за да е ясно, че съсобствениците с мнозинство на идеалните части вземат решение в това си качество.

Приети са за неоснователни възраженията на ответниците, че притежават повече от половината от общата вещ, поради което решенията им се явяват валидно взети. От доказателствата по делото се установява, че те са носители на 2/3 ид. ч. от 68. 50% ид. ч. от общите части, което е по-малко от 50%. Ето защо не е налице и формирано мнозинство по смисъла на чл.32 ЗС. При липсата на такова мнозинство решението е нищожно, а обстоятелството полезно ли е то за общата вещ е напълно ирелевантно.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците Л. Д. и А. Б..

Жалбоподателките считат, че предявеният иск е недопустим, тъй като се касае за управление на обща вещ, по отношение на която правилата на ЗУЕС са неприложими. Неприложими са и правилата на ЗЗД, тъй като решенията за управление на общите вещи не са договори, а многостранни актове, подлежащи на контрол единствено по реда на ЗС, съответно – ЗУЕС. В случая редът за оспорване на взетите решения е по чл.32, ал.2 ЗС, а не по чл.26 ЗЗД. Считат, че по изложените съображения въззивното решение е и очевидно неправилно. Позовават се на определение № 472 от 10.10.2018 г. по ч. гр. д. № 3504/2018 г. на ВКС, IV-то г. о. и решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о. Неправилен бил и изводът, че няма формирано мнозинство при вземане на решенията. Доказателствата по делото сочели точно обратното.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Нищожно ли е решението на съсобствениците на обща вещ, която се управлява по реда на Закона за собствеността, с което се взема решение за общата вещ на общо събрание, свикано и обявено по процедурния ред на ЗУЕС;

2. Допустим ли е самостоятелен иск за прогласяване нищожност по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД на решение на съсобствениците на общата вещ, която се управлява по реда на Закона за собствеността.

По тези въпроси жалбоподателките се позовават на определение № 472 от 10.10.2018 г. по ч. гр. д. № 3504/2018 г. на ВКС, IV-то г. о. и решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., като питането е дали даденото в тях разрешение за недопустимост на иск по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД за нищожност на решение на ОС на ЕС, управлявана по ЗУЕС, важи и за случаите, когато решението е взето за имот, който се управлява по реда на чл.32 ЗС.

Поддържа се и основанието „очевидна неправилност“.

Ответникът В. А. Д. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество от ВКС.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по неоценяем иск, което е в обхвата на касационния контрол.

Налице е поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по втория въпрос, който ВКС уточнява съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС така: Какъв е редът, по който съсобственик може да защити правата си при взето решение на останалите съсобственици за управление на общата вещ. Въпросът отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е включен в предмета на делото, а отговорът ще има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,