Определение № 2904 от 07.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 600/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника Ц. Т. Б. срещу решение № 1439 от 11.12.2023 г. по гр.д. 3543/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 270 от 21.10.2022 г. по гр.д. 371/2021 г. по описа на Окръжен съд-Монтана, с което Ц. Т. Б. е осъден да заплати на Гаранционен фонд сумата от 39 967,68 лева, представляваща изплатено обезщетение за имуществени вреди, ведно с разходи за определянето и изплащането му, възстановено на НББАЗ във връзка с претенция на Националното бюро на автомобилистите в Германия за щети по лек автомобил марка „Пежо“, модел „508“ с рег. № SLS II 555 и лек автомобил марка „Мазда“, модел „3“ с рег. № KUSZD 693, във връзка с настъпило ПТП на 15.08.2016 г. в 16:15 часа на Федерална магистрала 6, в посока на движение Саарбрюкен, км. 631,950, [община]- Мизенбах, окръг Кайзерслаутерн, Германия, причинено от ответника при управление на лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. [рег.номер на МПС], ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 19.11.2021 г. до окончателното изплащане, и са присъдени разноски по делото. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага, че неправилно въззивният съд е приел, че липсва оспорване на представения по делото протокол за ПТП. Сочи, че е оспорил както вината си за настъпилото ПТП, така и че липсват данни за какво е наложена посочената в протокола глоба, отразена с полагане на знак „х“. Изтъква, че е оспорена и индивидуализацията на участвалите в ПТП автомобили, което поставя под съмнение последвалото възстановяване на вреди. Счита, че липсват първични документи, удостоверяващи конкретното изплащане на обезщетения. По тези доводи поддържа, че искът е уважен при липса на доказателства, обосноваващи основателността му, и моли въззивното решение да бъде отменено и постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на разноски. В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по следния въпрос, който сочи като значим за предмета на делото: Налице ли са били предпоставките за възстановяване от Гаранционен фонд на НББАЗ като компенсационен орган, изплатил на Националното бюро на автомобилистите в Германия суми, представляващи причинени имуществени вреди, при липса на първични доказателства за извършени конкретни плащания – по основание, размер, момент на плащане, както и адресат? Поддържа, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса. Ответникът по касация, Гаранционен фонд, поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага, че въззивното решение е правилно. Не прави искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Въззивният съд, за да постанови обжалвания резултата е приел, че от представения по делото протокол за ПТП, съставен от органите на полицията в окръг Кайзерслаутерн-Германия, се установява, че ПТП е настъпило на 15.08.2016 г. в 16.15 ч. на Федерална магистрала 6, в посока на движение Саарбрюкен, км. 631,950, [община]-Мизенбах, окръг Кайзерслаутерн, извън населено място; участници във въпросното автопроизшествие са Ц. Б. - водач на МПС - л.а. „Мерцедес“ с рег. [рег.номер на МПС], Д. Ц. - водач на лек автомобил с рег. № KUSZD 693, и Г. Б., управляващ лек автомобил с рег. № SLS II 555. Зачел е удостоверения в протокола механизъм на произшествието: в зоната на стеснение на пътното платно от три на две ленти водачите на първите два автомобила спрели поради задръстване, а водачът Ц. Б. видял това твърде късно поради невнимание и твърде малка дистанция и се ударил в задната част на лекия автомобил с рег. № SLS II 555, като го тласнал към лекия автомобил с рег. № KUS-ZD 693. Изтъкнал е отразеното в протокола обстоятелство, че на водача Ц. Б. е наложена предупредителна глоба, която е платена от него на 15.08.2016 г. Подчертал е, че удостоверителните изявления в констативния протокол не са оспорени, поради което и като официален документ същият се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, включително относно удостоверения механизъм на ПТП, от който следва вината на ответника Б. за причинения пътен инцидент. Счел е за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че отразеното в протокола за ПТП под № 01 участващо лице „Б., Ц.” не е ответникът по делото, с доводи, че съвпадат имената и датата на раждане, посочени в протокола за ПТП и в приложеното удостоверение от МВР, отдел „Български документи за самоличност“. Въззивният съд е приел, че доколкото процесното ПТП е настъпило извън границите на Република България и на територията на държава-членка /Германия/, съгласно чл. 4, т. 1 от Регламент /ЕО/ № 864/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения по отношение на предпоставките за деликтната отговорност на ответника, приложимо е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт, или в конкретния случай приложимо е немското право. Добавил е, че институтът на непозволеното увреждане е регламентиран в Немския граждански кодекс /НГК/ от § 823 до § 853, като с разпоредбата на § 823 от НГК, е предвидено, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Изтъкнал е, че от ангажираното от ищеца писмено доказателство - протокол за ПТП, което съставлява официален документ с неопровергано по делото съдържание, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и ползващо се поради това с материална доказателствена сила, се установява по безспорен начин, че причинител на произшествието поради невнимание и твърде малка дистанция, а оттам и на настъпилите в пряка причинно-следствена връзка с него вреди на имущество, е именно ответникът Ц. Б., което е счел за основание за ангажиране на деликтната му отговорност. Подчертал е, че по делото е доказано, а и това не се оспорва, че към момента на настъпване на ПТП въззивникът не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от него автомобил. Изводът си е обосновал с липсата на отбелязване в протокола за ПТП за сключена такава и с приетите като доказателства - извлечения от база данни на Информационен център към Гаранционен фонд за подадени данни от застрахователите, от които е видно, че застраховка е сключена на 15.08.2016 г. в 20.06 ч. - т.е. в деня на ПТП, но след неговото настъпване. Отчел е, че съгласно удостоверение на НББАЗ л.а. „Мерцедес“ с рег. [рег.номер на МПС] е с обичайно домуване в България. Позовал се е на разпоредбата на чл. 559, ал. 1, т. 1 КЗ, че Гаранционен фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато МПС на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят, т.е. няма застраховка. Посочил е, че фактическият състав на предвидената в чл. 559, ал. 3 КЗ регресна отговорност на причинителя на щетите включва установяването на следните факти: възникване на застрахователно събитие - ПТП на територията на Република България или на територията на друга държава членка, причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на Република България; липса на застрахователен договор за застраховка “Гражданска отговорност”; причинени от виновното поведение на ответника вреди и техния размер; причинна връзка между механизма на ПТП и нанесените вреди; изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава членка; възстановяване на изплатените суми от Гаранционен фонд. Приел е, че при наличието на тези предпоставки Гаранционен фонд, като лице изпълнило чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата и може да се суброгира в правата на увреденото лице до размера на изплатеното обезщетение. Допълнил е, че в случаите, когато по силата на международен договор, респ. споразумение /каквото е сключеното на основание чл. 6 от Четвърта моторна директива 2000/26/ЕЕС Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционни фондове/, националният компенсационен орган е възстановил на компенсационния орган на държавата членка изплатеното от него обезщетение, той встъпва в правата му спрямо Гаранционен фонд - чл. 517, ал. 3 КЗ, вр. чл. 561 КЗ, вр. чл. 34 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционен фонд, които разпоредби корелират на предвиденото в Директива 2009/103/ЕО/. Посочил е, че съобразно Кодекс за застраховането /в сила от 01.01.2016 г./ за България този компенсационен орган е НББАЗ, който съгласно чл. 517, ал. 3 КЗ възстановява пълния размер на платеното обезщетение на компенсационния орган в държава-членка и встъпва в правата на увреденото лице спрямо Гаранционния фонд в случаите на незастраховано моторно превозно средство. Добавил е, че Гаранционен фонд се явява краен платец на обезщетението за вреди по смисъла на чл. 561, ал.1 КЗ и възстановява сумите, изплатени от бюрото. Въззивният съд е приел, че от приложения по делото писмен документ - „Счетоводство на преписка DE161893”, се установява, че компенсационният орган в Германия във връзка с процесния инцидент е изплатил обезщетение в размер общо 19 850,17 евро, като е изтъкнал, че цени документът като доказателство, установяващо заплащането на имуществените вреди, претърпени от потърпевшите две лица, тъй като разходите, подробно описани в счетоводната преписка, кореспондират напълно с останалия писмен доказателствен материал /разходите за експертни оценки от вещи лица, ремонти и др./. По поддържаните с въззивната жалба възражения е добавил, че е без значение за спора, че в протокола за ПТП не били отбелязани вида и марките на МПС, а само регистрационните им номера, доколкото в счетоводните документи срещу посочените регистрационни номера фигурират и марките на леките автомобили. Счел е, че от писмо от 05.12.2016 г. /л. 141 от делото/ и писмо от 18.08.2017 г. /л. 165 от делото/ се установява, че Националното бюро на автомобилистите в Германия е предявило претенция към НББАЗ за възстановяване на сумата от общо 19 850,17 евро, която сума е възстановена от НББАЗ, установимо от приложените по делото два броя платежни нареждания /л.14 и л.16/. Отчел е, че впоследствие НББАЗ е предявил два броя претенции до Гаранционен фонд за възстановяване на сумите изплатени на Националното бюро на автомобилистите в Германия, като е посочил, че видно от претенциите са включени и суми за разходи и банкови такси /л.12 и л.13 от делото/, а равностойността в български лева на предявените претенции е общо 39 967,68 лева. Изтъкнал е, че липсва спор, а и от приетите по делото доказателства - фактури и платежни нареждания, се установява, че по отправени искания на НББАЗ, заведени като щета № 120066/27.01.2017г., Гаранционният фонд е заплатил на няколко транша исковата сума в размер на 39 967,68 лева /л.20-21 от делото/. Допълнил е, че по делото се установява, че за възстановените суми е отправена регресна покана изх. № ГФ-РП 536/27.07.2021 г. от Гаранционен фонд до Ц. Т. Б. на постоянния му адрес, която е връчена на С. А. - негова майка. Счел е възражението относно редовността на връчването на изпратената до ответника регресна покана за неотносимо към спора, доколкото е от значение за изпадането на въззивника в забава, а претендираната лихва за забава по делото е с начална дата предявяване на иска, като и самата искова молба има характер на покана. Обобщил е, че предвид установената фактическа обстановка са били налице всички предпоставки за извършените от Гаранционен фонд в полза на НББАЗ плащания по щета №120066/27.01.2017 г. и на основание чл. 559, ал. 3 КЗ Гаранционен фонд разполага с регресен иск срещу виновния водач до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му. По тези доводи е счел искът за заплащане на процесната сума, съставляваща възстановените от Гаранционен фонд на НББАЗ суми, заплатени от последния на немския компенсационен орган, изплатил следващите се обезщетения ведно с разноските за тяхното определяне и изплащане на увредените лица, за основателен и потвърдил обжалваното първоинстанционно решение, с което искът е уважен като правилно. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос не отговаря на изискването да е обусловил правната воля на съда, доколкото не съответства на решаващата дейност на въззивния съд и въвежда фактически и правни положения, невъзприети от въззивния съд. Съдът изрично и подробно е обосновал извода си, че от събраните по делото доказателства се установяват всички елементи от фактическия състав на предявения иск по чл. 559, ал. 3 КЗ, включително че на увредените в резултат на процесното ПТП лица е изплатено обезщетение от компенсационния орган в Германия в размер общо на 19 850,17 евро, която сума ведно с банковите такси му е възстановена от НББАЗ, комуто Гаранционен фонд е заплатил левовата равностойност на щетите ведно с разходите в размер общо на 39 967,68 лева. Несъгласието на касатора с обосноваността на този извод с оглед събраните по делото доказателства касае правилността на обжалваното решение, която не може да бъде преценявана от съда на стадия на селектиране на касационните жалби. По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация. Не е направил искане за присъждане на разноски, поради което и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес разноски не следва да му бъдат присъждани. Следва да бъде събрана дължимата по касационната жалба такса в размер на 30 лв. от касатора Ц. Т. Б. при съобразяване на разясненията, дадени с т. 7 от ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение