Определение № 4868 от 29.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3730/2024 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.1540/20.06.24 по ч.г.д.№.1571/24 на АС София е потвърдено протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 18.03.24 по г.д.№.5796/23 на СГС, І-14с., с което на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК производството по делото е спряно до приключване на г.д.№.752/24 на СГС, І-14с., с влязъл в сила акт. Постъпила е частна касационна жалба от А. В. Г., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответната страна „Грийнлайф пропърти“ЕООД не взема становище. Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт е прието, че съобразно разясненията, дадени в т.1 от ТР №.1/09.07.19 по тълк.д.№.1/17, ОСГТК, връзката между делата, която има предвид разпоредбата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела; процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК императивно задължава съда да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора. Поради това наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл.297-чл.298, чл.300, чл.302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело. Изяснено е, че с исковата молба е предявен иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за признаване за окончателен на предварителен договор от 13.10.20 за покупко-продажба и строителство на недвижим имот, по силата на който ответното дружество се е задължило да продаде на ищеца ателие №.62 в[жк]на адрес [населено място], [улица]. ..., с площ 60,27кв.м. за сума 57000 евро; същевременно ответната страна е предявила насрещен иск с правно основание чл.307 ТЗ - неприет за общо разглеждане и образуван в отделно производство - това по г.д.№.752/24 на СГС - с искане предварителният договор да бъде изменен в частта за цената и тя бъде увеличена от 57000 евро на 85000 евро предвид настъпили драстични промени в обстановката, при която е била договорена, налагащи увеличаването й. При това положение и доколкото е налице връзка на обусловеност между двете дела-защото в производството по иска по чл.19 ал.3 ЗЗД следва да бъде установено наличието на валиден предварителен договор между страните, който трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния – индивидуализиран имот и цена, които съдът да възпроизведе в решението, заместващо окончателния договор, като същевременно относно цената ще трябва да съобрази влязлото в сила решение по иска с правно основание чл.307 ТЗ, е намерено, че между двете дела е налице връзка на преюдициалност. Същата обуславя наличие на хипотеза по чл.229 ал.1 т.4 ГПК и производството правилно е било спряно. Касаторът се позовава на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Дали съдът има право с постановеното на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД решение да внася промени в съдържанието на сключения между страните договор?“; 2.“Трябва ли с решението по чл.19 ал.3 ЗЗД, с което замества несключения окончателен договор, съдът да възпроизведе клаузите на предварителния договор такива, каквито страните са ги уговорили, длъжен ли е?“; 3.“Може ли в производството по реда на чл.19 ал.3 ЗЗД съда да уважи иска за нещо различно от уговореното в предварителния договор?“ /реш.№.72/14.07.11 по т.д.№.659/10, І ТО, реш. №.533/30.06099 по г.д.№.125/99, реш.№.113/23.06.14 по т.д.№.434/12, ІІ ГО/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Първият и третият въпроси не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала изрични мотиви в тази връзка; не е и приемала, че с решението именно по чл.19 ал.3 ЗЗД съдът ще внесе промени в съдържанието на сключения договор. Това, което е приела, е, че има връзка на преюдициалност между производството по иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД и този с правно основание чл.307 ТЗ, доколкото въпросът за цената е предмет на последния. При това положение не е налице годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и т.1 ТР 1/09, ОСГТК, и съответно твърдяната хипотеза на разпоредбата. Във връзка с втория въпрос в практиката на ВКС се приема, че с постановеното на основание чл.19 ал.3 ЗЗД решение съдът няма право да внася промени в съдържанието на сключения между страните предварителен договор; с иска по чл.19 ал.3 ЗЗД се цели постигане на правните последици на несключения окончателен договор, с постановеното съдебно решение той се замества и поради това в диспозитива му съдът е длъжен да възпроизведе клаузите му. Въззивният съд не е отричал горните постановки; напротив, сам е посочил, че съществените уговорки на предварителния договор - относно имота и цената, следва да бъдат възпроизведени в решението по чл.19 ал.3 ЗЗД. Това, което е приел, обаче, е, че с оглед предмета на иска по чл.307 ТЗ /съгласно разпоредбата съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността/, трябва да зачете изхода на спора по същия /в теорията и практиката се приема, че стопанската непоносимост по смисъла на чл.307 ТЗ е основание за изменение или прекратяване на облигационната връзка когато липсва съгласие на страните за това-в хипотеза, когато продължаването ѝ съобразно първоначалните условия, предвид драстичната им промяна, създава предпоставки за възникване на изключителна несправедливост в отношенията между тях; касае се за институт, който се явява коректив на принципите за договорната свобода (чл.9 ЗЗД) и за обвързаност на страните от договора (чл.20 ал.1 ЗЗД) - целта е чрез намесата на съда в частноправните отношения да се приведе правното положение в съответствие с промените в икономическите обстоятелства, настъпили в периода между сключването на договора и завършване на изпълнението на задълженията по него/. Изводът за обусловеност е основан на предмета на този иск, с който се претендира изменение на цената по договора /в посока увеличаването й/ с твърдения за драстични изменения в обстановката, при която е договорена - т.е. при евентуалното му уважаване по силата на съдебното решение по чл.307 ТЗ /а не на това по чл.19 ал.3 ЗЗД/ ще бъде внесено изменение в предварителния договор, на база на който следва да се постанови решението по чл.19 ал.3 ЗЗД - и поради това е прието, че то трябва да бъде съобразено при постановяване на последното. При тези обстоятелства не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС и основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С оглед на изложеното касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,