Определение № 167 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 890/2011 г.

Производството е образувано по касационна жалба В. Е. К., действащ лично и със съгласието на майка си А. Д. К., подадена чрез пълномощника – адв. Зв. С. срещу въззивно решение № 805 от 18.03.2011 г. по гр.д. № 174/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 6.11.2010 г. по гр.д. № 12089/20010 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск с правно основание чл.150 СК за разликата над 100 до 150 лв. Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., намира, че жалбата е недопустима по следните съображения: Решението на въззивния съд е по иск за парично вземане, с цена на иска определена по реда на чл.69, ал.1, т.7 ГПК в размер на 2880 лв. То не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. В случая е неприложим § 25 от ПЗР на З. /обн.ДВ бр.100/21.12.2010 г., в сила от същия ден/, тъй като касационната жалба е подадена на 26.04.2011 г. и не е налице заварено висящо производство пред касационната инстанция към момента на влизане на този закон в сила. С оглед изложеното жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима и да се прекрати производството по настоящото дело. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение