Определение № 202 от 19.09.2011 г. на ВКС по д. № 503/2011 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. При проверката за допустимост на касационната жалба на И. П., М. Д. и Б. С. срещу въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №6877/10 г., ВКС констатира следното: С въззивното решение е уважен предявеният от [фирма] срещу касаторите иск за сумата от 4396 лв., която ответниците са осъдени да заплатят солидарно. Касационната жалба е подадена на 27.12.11 г. при действието на чл.280, ал.2 от ГПК в редакцията след изменението в ДВ бр.100/10 г., според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв., за граждански дела. По исковете за парично вземане цената на иска е търсената сума- чл.69, ал.1,т.1 от ГПК. В случая тя е под 5000 лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е недопустима и на осн. чл.286, ал.1,т.3 от ГПК и ВКС на РБ, трето г.о.