Определение № 105 от 03.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1266/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от П. В. М., чрез пълномощника адв. Н. В., против определение № 74 от 04.02.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. № 413 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Монтана, с което е потвърдено определение № 540 от 29.11.2021 г. по гр.д. № 957 по описа за 2021 г. на Районен съд – Лом за прекратяване производството по делото като недопустимо в частта, в която П. В. М. е предявил против себе си искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 33, ал. 2 ЗС. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението. Иска се отмяната му и продължаване на съдопроизводстветните действия по исковете. Настоящият състав намира, че частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от правнолегитимирана страна с интерес да обжалва въззивното определение, поради което е процесуално допустима. За да прецени наличието на основание за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав съобрази следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд се е аргументирал, че в случая, ищецът няма правен интерес от водене на установителния иск за собственост и от иска по чл. 33, ал. 2 ГПК, защото това би значело да се постанови решение срещу самия него. Посочил е, че исковият процес е двустранно производство, като условие за допустимост е наличността на две срещуположни страни, т. е. два различни правни субекта като ищец и ответник. При сливане на двете страни по наследяване, какъвто е настоящия случай, делото следва да бъде прекратено. В частната касационна жалба и в изложението към нея липсва формулиран въпрос, спрямо който да се прецени наличието на основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят счита, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2 ГПК като очевидно неправилно с оглед доводите в частната касационна жалба, че съдът неправилно е приел, че няма правен интерес от исковете, т. к. ищецът е син и единствен наследник на първоначалния ответник В. П. М. и в противен случай не би могъл да упражни правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС. Касационният съдебен състав не констатира наличието на служебно приложимите основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Данните по делото не обосновават основание за преценка валидността и допустимостта на атакуваното въззивно определение. Същото е съобразено с практиката на ВКС (например определение № 652 от 13.11.2009 г. по ч.гр.д. № 518/2009 г. на ВКС, IV г. о.), поради което липсва и основание за преценка дали някой от изводите на въззивния съд не е очевидно неправилен. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение