Определение № 60343 от 08.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1545/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. В. Ч. срещу определение № 1 от 8. 03. 2021 г. по ч. т. д. № 37/2021 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 260079 от 18. 01. 2021 г. за прекратяване на производството по т. д. № 402/2020 г. на Бургаски окръжен съд. Частната касационна жалбоподателка поддържа, че въззивното определение е незаконосъобразно. Излага оплаквания за неправилност на извода на съда, че предявените искове по чл. 74 ТЗ са недопустими, като твърди, че активната й процесуална легитимация по исковете произтича от наследяването на дружествения дял в ответното търговско дружество на починалия й баща. Изразява становище, че дружественият дял, който може да се прехвърля и наследява на основание чл. 129, ал. 1 ТЗ, обхваща членственото правоотношение в дружеството. Твърди, че дружественият договор на ответното дружество предвижда, че наследниците по закон и по права линия на починал съдружник стават съдружници „автоматично“ – без да е необходимо решение на общото събрание за приемането им като съдружници. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Допускането на касационното обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В първата част на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, без да формулира конкретен правен въпрос, частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, намерила израз в решение № Ф-129 от 15. 07. 1997 г. на ВКС по ф. д. № 81/97 г., V г. о, с което обосновава предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол. Във втората част на изложението формулира въпроси, за които твърди, че са релевантни за конкретния спор, но по тях не е формирана практика на ВКС, поради което са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както следва: „1. Ако в дружествен договор изрично е предвидено, че членски права се наследяват, допустимо ли е общото събрание да не зачете волята на наследодателя, изразена приживе в този дружествен договор?; 2. Следва ли да се упражни надлежен контрол от страна на съда и регистъра за предотвратяване, респективно прекратяване на самоволно противозаконно обсебване от страна на недобросъвестен съдружник на дела на починалия съдружник без компенсиране на наследниците?; 3. Правно допустимо ли е наследниците на починалия съдружник да бъдат приравнявани на обикновени, несвързани с ООД трети лица, а преживелите съдружници да се ползват от несъществуващи права вследствие смъртта на съдружника им – по-големи от правата на самите наследници?“ Ответникът по частната жалба „Феникс гарант“ ООД не е депозирал отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да потвърди определението на Бургаски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, образувано по предявените от касационната жалбоподателка срещу „Феникс гарант“ ООД искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците в ответното дружество, проведено на 10. 10. 2020 г., въззивният съд е приел, че ищцата не е активно легитимирана по исковете, тъй като към датата на провеждането на събранието не е била съдружник в същото дружество. Като е съобразил позоваването на ищцата на качеството й на наследник по закон на починалия на 20. 11. 2019 г. съдружник в ответното дружество В. Ч., въззивният съд е посочил, че в случай на смърт на съдружник на основание чл. 129, ал. 1 ТЗ се наследяват имуществените му права, а именно дяловете от капитала, но не се наследява правото на членство. Изразил е становище, че правото на членство може да се придобие само при учредяване на дружеството или с последващо приемане на съдружник, като в случая няма спор, че ищцата не е учредител на ответното дружество, нито е била приета впоследствие за съдружник. Във въззивния акт е прието, че ищцата не би могла да стане съдружник и по силата на изрични уговорки в дружествения договор, тъй като такива липсват и не е налице съгласие на останалите съдружници. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Предвид позоваването от частната жалбоподателка на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация трябва да се изтъкне, че съгласно разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, намиращо приложение и по отношение на частните касационни жалби на основание чл. 274, ал. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Върховният касационен съд може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът няма правомощията да извежда и формулира въпроса въз основа на твърденията в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В първата част на изложението си частната касационна жалбоподателка, без да сочи кой е разрешеният от въззивния съд правен въпрос, обусловил изхода на спора, поддържа, че въззивното определение противоречи на практиката на ВКС. Непосочването на значимия правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол, без да се разглежда наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, съобразно цитираната задължителна практика на ВКС. Поставените във втората част на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са с обуславящ решаващите изводи на въззивния съд характер, поради което касационното обжалване не може да се допусне по тези въпроси. Първият от въпросите не съответства на установените по делото факти, доколкото в обжалвания акт на въззивния съд е прието, че в дружествения договор на ответното дружество липса изрична уговорка за наследяване на членствените права на починал съдружник. Останалите два въпроса въобще не са били предмет на обсъждане в определението на въззивния съд. Същевременно, всички въпроси са поставени в аспекта на оспорването с предявените конститутивни искове за отмяната им на решенията на общото събрание на съдружниците в ответното дружество като несъответстващи на закона, а не във връзка с изводите на съда за недопустимост на исковете поради липсата на активна процесуална легитимация на ищцата, тъй като не е била съдружник в ответното дружество към момента на вземане на решенията. Независимо от гореизложеното, следва да се изтъкне, че в случая не са налице и допълнителните предпоставки по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с които е обосновано приложното поле на касационния контрол. По приложението на чл. 129, ал. 1 ТЗ е създадена трайна и непротиворечива практика на ВКС, намерила израз в решение № 161 от 11. 01. 2011 г. по т. д. № 28/2010 г., І т. о., решение № 123 от 6. 07. 2016 г. по т. д. № 239/2015 г., ІІ т. о., решение № 186 от 30. 01. 2017 г. по т. д. № 2410/2015 г., І т. о. и др. В тази практика е прието, че с разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ТЗ е уредено правото на наследяване на дружествения дял /имуществено право/ на починалия съдружник, но не и наследяването на членственото правоотношение. Наследникът не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател, а би могъл да придобие права на съдружник на собствено основание след решение на общото събрание, като наследяването има значение само на придобивно основание за дяловете от капитала. Притежаването на дялове по наследство обуславя правото на наследника да получи равностойността на дяловете по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ, ако не заяви желание да бъде приет за съдружник или общото събрание откаже на наследника да го приеме за съдружник, независимо, че той би могъл да отговаря на законовите изисквания за приемане на съдружник и не са поставени ограничения от такъв характер в дружествения договор. Изводите на въззивния съд, че ищцата не е имала качеството на съдружник в ответното дружество към момента на вземане на оспорените с исковете по чл. 74 ТЗ решения на общото събрание на съдружниците в ответното дружество с ограничена отговорност, което обуславя недопустимостта на тези искове, са мотивирани в пълно съответствие с посочената практика на ВКС. Съобразяването на обжалваното въззивно решение с постоянната практика на ВКС, по отношение на която не е обоснована необходимост от промяна, изключва основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за достъп до касация. По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно определение на Бургаски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение