Определение № 3474 от 08.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3698/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Р. Д., Г. Д. Д., Г. Д. Д. и Д. Д. Д., чрез адв. Р. М., против въззивно решение № 595 от 04.05.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2128/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 3468 от 14.05.2019 г. по гр. д. № 12943/2016 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, в която са отхвърлени исковете на касаторите против ЗАД „Армеец“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Д. Г. Д. на 12.06.2015 г., в резултат на ПТП от 30.05.2015 г., с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ – на Е. Р. Д. за разликата над присъдените й 20 000 лв. до сумата от 100 000 лв. и на Г. Д. Д., Г. Д. Д. и Д. Д. Д. за разликата над присъдените им по 26 000 лв. до сумата от 130 000 лв. за всеки от тримата. Касаторите считат, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Насрещната страна ЗАД „Армеец“ АД в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез процесуален представител юрк. В. А., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, а по същество изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: За да постанови обжалваното решение, Софийският апелативен съд е приел, че от събраните в хода на делото доказателства е установено, че на 30.05.2015 г. по автомагистрала „Т.“ л. а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с ДК [рег.номер на МПС] е претърпял ПТП, като е самокатастрофирал, от което са пострадали лицата Б. П. Д., Д. Г. Д., С. П. Д., Г. Й. Х. и Н. В. Р.. Образувано е досъдебно производство № 49/2015 г. по описа на ОД на МВР - [населено място], което е било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК, поради смърт на дееца Н. В. Р.. Съгласно мотивите на постановлението за прекратяване на наказателното производство, всички лица, както пострадалите, така и водачът, са били заедно в заведение, където са употребявали алкохол. Автомобилът бил управляван от Н. В. Р., до него седял Г. Й. Х.. Задната седалка била премахната, защото водачът превозвал с него животни. На пода, на мястото на задната седалка, седнали Б. П. Д., Д. Г. Д. и С. П. Д.. Автомобилът пътувал в посока [населено място]. Водачът изпреварвал със скорост от около 175 км./ч. движещите се по магистралата автомобили както отляво, така и отдясно, включително през лентата за аварийно спиране. В зоната на километър 18 + 500, в землището на [населено място] хан, общ. Е. П., в посока за [населено място], в продължителен ляв завой с надлъжен наклон 28 %, в еднопосочно платно за движение, оформено с две ленти, отделени една от друга посредством бяла прекъсната линия „М3“, всяка с широчина 3.70 м., отделена от дясната активна лента посредством бяла непрекъсната линия „М1“, водачът на автомобила завил рязко към аварийната лента, като последвал удар. Водачи на други превозни средства по магистралата спрели и установили, че автомобилът е застанал странично и лежи върху левите си врати, като предната му част е в канавката, а задната – върху аварийната лента. На място починал Н. В. Р., а на 12.06.2015 г. в болнично заведение починал Д. Г. Д.. В момента на настъпване на смъртта Н. В. Р. се е намирал в тежка степен на алкохолно опиване, с доказана концентрация на алкохол в кръвта от 2.6 промила и в урината 3.8 промила. При техническия преглед на автомобила било установено, че на предно дясно колело е монтирана гума марка „Унироаял“ с размери 185/60/14, а на предно ляво колело – марка „Оптима“ с размери 165/65/14, т. е. били са поставени гуми с различни размери на колела на една и съща ос. Според заключението на изслушаната пред СГС автотехническа експертиза, преди ПТП лекият автомобил се е движил със скорост от 144 км./ч., като е възможно непосредствено преди произшествието да е била дори по-висока, но същата не може да бъде изчислена с точност. Видимостта на мястото на ПТП, в зоната на платното за движение на автомобила по права линия е била не по-малка от 200 метра, времето е било слънчево, в светлата част на денонощието и суха пътна настилка. Мястото на удара на автомобила в земния скат непосредствено преди преобръщането му се е намирало по широчината на пътното платно, на 3.8 м. вдясно от десния край на платното за движение. Преди ПТП, в зоната на км 18 + 500 на автомагистрала „Т.“ са се намирали четири автомобила. Водачът е изпреварил два автомобила, които са се намирали един до друг, тъй като единият е изпреварвал другия, в дясната лента, след което се е върнал в лявата лента за движение. В последствие изпреварил друг автомобил, който се е намирал в дясна лента, правейки рязка маневра и навлизайки в лявата лента за движение. След това отново предприел маневра и навлязъл в дясната лента пред друг автомобил, след това навлязъл рязко в аварийната лента, за да изпревари от дясно движещо се в дясната лента МПС. При тази последна маневра автомобилът е започнал странично приплъзване надясно по отношение посоката му на движение или ротационно движение около вертикалната ос на автомобила в посока на въртене на часовниковата стрелка, гледано отгоре. В следствие на това приплъзване водачът на автомобила е изгубил контрол над управлението и придвижвайки се по този начин, челната част на автомобила е достигнала крайната част на стоманената еластична ограда, ограничаваща отдясно лентата за принудително спиране, ударила се е в нея и се е деформирала, след което автомобилът е преминал през банкета и с лявата си челна и странична част е навлязъл в бетоновата отводнителна канавка. Поради високата скорост на движение и срещнатата преграда в челната част на автомобила, същият е извършил челно превъртане през таван, на 360 градуса в областта на полегатия скат на изкачване, намиращ се в дясно от отводнителната канавка. В следствие на това превъртане по-голямата част от кинетичната енергия на автомобила е била погасена и същият, под действието на наклона на ската и остатъчната кинетична енергия е започнал ротационно движение около надлъжната си ос в посоката на въртене на часовниковата стрелка и след като се е завъртял на около 270 градуса, се е установил на място, легнал на лявата си страна. При скоростта, с която се е движел, водачът на автомобила е имал техническа възможност да премине през продължителния ляв завой, предхождащ мястото на ПТП без загуба на напречна устойчивост. Според вещото лице причината за настъпване на произшествието са субективните действия на водача с органите на управление на автомобила. При рязкото извършване на маневрите в определен момент е вкарал автомобила в траектория със завой наляво, в който скоростта на странично плъзгане е по-ниска от скоростта на МПС от 144 км./ч., което е довело до изгубване на контрола над управлението му, отклонението вдясно и последвалите удари и преобръщане. Неправилното техническо оборудване на колелата от една и съща ос, също е довело до загубата на устойчивост. По спорния въпрос, кой от мъжете е управлявал автомобила е прието въз основа на назначената пред САС комплексна садебно-медицинска и автотехническа експертиза, че с оглед вида на получените травми по всяка вероятност това е бил Н. В. Р.. Това се потвърждава и от показанията на свидетеля Г. Й. Х., който се е возил в колата до шофьора. Поведението на Н. В. Р. е било противоправно и виновно, и че той е нарушил правилата за движение по пътищата, с което като пряк резултат е предизвикал ПТП и причинил по непредпазливост смъртта на Д. Г. Д.. Последният се е возил на задната седалка – в средата или вдясно на автомобила. Починал е от съчетаната травма с развилите се усложнения – масивна белодробна тромбоемболия, като между травматичните увреждания, получени при ПТП и настъпилата смърт е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка. Според вещото лице основната причина за настъпването на смъртта на наследодателя на ищците е счупването на шийните прешлени. Това увреждане, според експертизата не би се получило, ако пострадалият е седял на седалка с правилно поставен колан, тъй като тялото му е нямало да се движи свободно из купето на автомобила и да получи уврежданията, които са довели до смъртта му. Според съда е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Д. Г. Д., което следва да се изрази цифрово, като 80 %. Той е съзнавал, че водачът на автомобила е употребил алкохол. Концентрация на алкохол в кръвта на Н. В. Р. отговаря на тежка степен на алкохолно опиянение, проявите на която не могат да останат незабелязани от околните. На следващо място Д. Г. Д. се е качил в автомобил, който очевидно не е отговарял на техническите изисквания – бил е без задна седалка, без колани и е седял на пода на същия без правилно поставен колан. При определяне размера на справедливите обезщетения, съдът е съобразил указанията, дадени с Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на претърпените от всеки от ищците емоционални и душевни болки и страдания, тяхната продължителност и интензивност, възрастта на техния наследодател към датата на ПТП – 40 години, както и отражението, което е дала и продължава да дава загубата на техния близък върху живота им. Доказани са неимуществените вреди на ищците, които са търпели страдания от загубата на своя съпруг и баща. Приживе те са бил задружно и сплотено семейство. Живеели са заедно, с изключение на ищцата Д., която е има свое семейство и е живеела отделно. Всички са били изключително покрусени от смъртта му, плачели са постоянно, посещавали са гроба му и тъгуват за него и до настоящия момент. Не са събрани доказателства за твърдяното влошаване на здравето на ищцата Е. Р. Д., като пряка и непосредствена последица от смъртта на съпруга й. Справедливият размер на обезщетението за ищцата Е. Р. Д., съпруга на починалия би бил сумата 100 000 лв. За останалите ищци – деца на Д. Г. Д., размерът на обезщетението следва да бъде по-висок, тъй като те са били на непълнолетни и на границата на пълнолетието и все още са имали нужда от грижите на своя баща, както физически, така и морални, от подкрепа и опора. Обезщетението за тези ищци следва да бъде в размер на 130 000 лв. При определяне на размерите на обезщетенията е съобразено и обстоятелството, че вредите са настъпили през 2015 г., социално-икономическите условия в страната в този момент, както и размера на определяните обезщетения от практиката в този период. С оглед приетия процент на съпричиняване на ищцата Е. Р. Д. следва да се присъди обезщетение в размер на 20 000 лв., а на всеки от ищците Г., Г. и Д. Д. по 26 000 лв. Софийският апелативен съд е отменил първоинстанционното решение само в частта, в която са отхвърлени исковете на ищците Г., Г. и Д. Д. над присъдените им от първоинстанционния съд по 20 000 лв. до сумата 26 000 лв. и вместо това е постановил да бъде осъден ответникът да заплати на всеки от тях допълнително обезщетение от по 6000 лв. и е потвърдил решението за отхвърляне на исковете всеки от четиримата ищци по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ в останалата част до пълните предявени размери от 200 000 лв. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Настоящият състав намира, че в случая не следва да се допуска касационно обжалване на решението. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите са формулирали следните правни въпроси: 1. „Основателно ли е защитното възражение на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат поради това, че пострадалият е пътувал при алкохолно повлиян водач, когато от страна на застрахователя не са били ангажирани доказателства за това, освен постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство, образувано срещу виновния водач на МПС?“; 2. „Обвързващи ли са за гражданския съд актовете, постановени от органите на досъдебното производство по приложеното наказателно дело, във връзка с поведението на участниците в ПТП и може ли съдът да основе становището си по приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД единствено на тези актове?“; 3. „Може ли само въз основа на актовете на органите на досъдебното производство да се приеме за доказано „пияно състояние на водача“ без в гражданското производство да са събирани доказателства в тази насока?“; 4. „Ползват ли се с доказателствената сила в гражданския процес експертизите, назначени в досъдебното производство и може ли гражданския съд да приеме за установени факти, единствено въз основа на събрани в хода на досъдебното производство доказателства?“; 5. „Следва ли всички факти, които имат отношение към прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело?“; 6 „Следва ли при условията на пълно и главно доказване да се установи знание от страна на пострадалия, че е пътник в автомобил, управляван от страна на алкохолно повлиян водач, както и че настъпването на ПТП да се дължи на употреба на алкохол от страна на неговия водач, за да се приеме съпричиняване от пострадалия?“; 7. „Знанието на пострадалия за употреба на алкохол от страна на водача представлява ли обстоятелство, повишаващо риска от настъпване на конкретното ТГГО?“; 8. „Установеното алкохолно съдържание в кръвта на водача, в количества над допустимите по закон, презумпция за знание ли е на това обстоятелство от страна на пострадалия, или следва да бъде доказано по правилата на ГПК?“; 9. „Може ли посредством логически съждения, без преки доказателства, да се заключи, че пострадалият при ПТП е знаел или е могъл да знае и да предположи, че водачът на МПС е употребил алкохол?“; 10. „Може ли да се приеме, че пострадалият е съпричинил вредоносният резултат поради това, че не е пътувал на седалка и е бил без поставен обезопасителен колан, когато същите са били премахнати и използването им е било обективно невъзможно?“; 11. „Каква е връзката между действията на водача на МПС и поведението на пострадалия, пътувал в МПС с премахнати задни седалки и обезопасителни колани, при преценката дали пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите?“; 12. „Следва ли съдът да извърши преценка на поведението на всеки от участниците в пътно-транспортното произшествие и в частност на водача на МПС и на пострадалото лице, при преценката за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат?“; 13. „При направено възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан презюмира ли се наличието на обезопасителни колани за процесното МПС и ако не - чия е доказателствената тежест за доказване на този факт?“; 14. „Всяко нарушение на правилата за движение ли има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което има пряка причинна връзка с ПТП?“; 15. „Какви са предпоставките, при които е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за настъпилото ПТП и може ли да се отчете съпричиняване, ако не е доказано категорично и безспорно, че поставен обезопасителен колан ще предотврати настъпването на летален изход?“; 16. „При определяне на размера на съпричиняването, трябва ли съдът да посочи критерии за определянето му?“; 17. „Какъв е начинът за определяне на конкретната степен на принос на увредения в хипотезата, когато е пътувал в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол?“; 18. „При определяне степента на съпричиняване следва ли съдът да извърши анализ и съпоставка на поведението и тежестта на нарушенията на делинквента и това на пострадалия, както и да отчете причинната им връзка с вредите, респ. да установи действителния обем, в който всеки от участниците в ПТП е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат?“ и 19. „Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други?“. Сочат, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС – първите три с решение № 229 от 23.03.2015 г. по т. д. № 3008/2013 г. на ВКС, I т. о. и решение № 256 от 21.04.2015 г. по т. д. № 3557/2013 г. на ВКС, I т. о., четвъртият и петият с решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199/2019 г. на ВКС, I т. о. и решение № 133 от 04.04.2012 г. по гр. д. № 1243/2011 г. на ВКС, II г. о., от шестият до деветият с решение № 229 от 23.03.2015 г. по т. д. № 3008/2013 г. на ВКС, I т. о. и решение № 146 от 10.01.2018 г. по т. д. № 1198/2016 г. на ВКС, I т. о., от десетият до дванадесетият с решение № 44 от 23.06.2020 г. по т. д. № 1879/2019 г. на ВКС, I т. о. и решение № 19 от 08.02.2017 г. по т. д. № 5177/2016 г. на ВКС, IV г. о., четиринадесетия и петнадесетият с решение № 99 от 08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 144 от 27.12.2016 г. по т. д. № 1000/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 47 от 05.06.2019 г. по т. д. № 504/2018 г. на ВКС, II т. о., решение № 64 от 16.05.2019 г. по т. д. № 1781/2018 г. на ВКС, II т. о., решение № 27 от 22.06.2022 г. по т. д. № 239/2021 г. на ВКС, I т. о. и решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/2013 г. на ВКС, II т. о., шестнадесетият, седемнадесетият и осемнадесетият с решение № 36 от 02.05.2019 г. по т. д. № 1354/2018 г. на ВКС, II т. о., решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 50123 от 20.10.2022 г. по т. д. № 1387/2021 г. на ВКС, I т. о., решение № 117 от 08.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 57 от 01.08.2018 г. по т. д. № 677/2017 г. на ВКС, I т. о., решение № 15 от 12.02.2018 г. по т. д. № 1423/2017 г. на ВКС, II т. о., решение № 60141 от 29.03.2022 г. по т. д. № 1258/2020 г. на ВКС, II т. о., решение № 96 от 16.09.2022 г. по т. д. № 1105/2021 г. на ВКС, II т. о., решение № 36 от 02.05.2019 г. по т. д. № 1354/2018 г. на ВКС, II т. о. и решение № 50123 от 20.10.2022 г. по т. д. № 1387/2021 г. на ВКС, I т. о. и последният въпрос с Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и в константната практика на Върховния касационен съд, изразена в множество решения. Поддържат и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Поставените в изложението въпроси не могат да послужат като основание допускане на касационно обжалване. Първият и десетият въпроси касаят правилността на изводите на съда относно основателността на възражението за съпричиняване. По тези доводи касационният съд не може да се произнесе в производството по допускане на касационно обжалване, а при разглеждане на касационната жалба, ако то бъде допуснато. По втория и третия въпроси следва да се посочи, че видно от съдържанието на мотивите въззивният съд не е основал изводите си само на констатациите в актовете на органите на досъдебното производство, каквото е настояването на касаторите. Съдът е съобразил приетите по делото писмени доказателства, автотехническа експертиза, комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, както и показанията на разпитания свидетел-очевидец. Четвъртият и петият въпроси също са неотносими за допускане на касационно обжалване, защото съдът не е кредитирал и не се е позовал на експертизи, назначени в досъдебното производство, а е допуснал и е приел/събрал доказателства в рамките на настоящото производство. Следователно, така формулираните, въпроси не отговарят на общия критерий за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите от шести до осемнадесети, включително се отнасят до предпоставките да се приеме, че е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Същите са повдигнати с оглед приетото от въззивния, че пострадалият Д. Г. Д. е допринесъл с поведението си за настъпване на леталния изход – съзнавал е, че шофьорът на автомобила е употребил голямо количество алкохол, возил се в задната част на автомобила, където не е имало седалки за пътниците и без поставен обезопасителен колан. Тези въпроси не могат да обусловят допускането на касационния контрол, тъй като от една страна съдържат неверни твърдения .обосноваване на извода за съпричиняване с вероятности и предположения; липса на главно доказване на съпричиняването от страна на ответника и на знание на пострадалия за употреба на водача на алкохол; изхождане от обичайна житейска логика/, а от друга не са решени от въззивния съд в противоречие с цитираната в изложението и служебно известна на настоящия състав практика на ВКС. В конкретния случай, водачът и пострадалият преди ПТП заедно са употребявали алкохол преди да потеглят, а от констатациите на вещите лица е установено, че ако е бил с поставен предпазен колан и е пътувал седнал на седалка Д. Г. Д. е нямало да получи толкова тежки несъвмести със живота травми. Следователно, по въпросите не се разкрива допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Както се посочи, правилността на въззивното решение не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване, а само при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. По деветнадесетият въпрос за задълженията на въззивния съд да мотивира решението си по съществото на спора, настоящият съдебен състав също не намира да е налице основание за допускане на касационно обжалване. Поставеният от касаторите въпрос предпоставя в себе си въззивният съд да не е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства, и събраните по делото доказателства, както и доводи на страните. Соченото основание не е налице. Въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото, становищата и доводите на страните, извършил е преценка на събраните писмени и гласни доказателства. Несъгласието на касатора с изводите във въззивното решение не могат да обосноват достъп до касационно обжалване. Твърденията в изложението за очевидна неправилност на решението в случая не могат да обосноват извод, че въззивното решение е очевидно неправилно. Настоящият състав намира, че въззивното решение не е очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Предвид изложеното, не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във вр. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на ответника по касация ЗАД „Армеец“ АД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 320 лв., платимо общо от касаторите. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение