Определение № 2927 от 12.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1538/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на КОНПИ, подадена чрез Д. С., държавен инспектор в ТД на КОНПИ Варна, с приложено пълномощно, срещу определение № 139 от 21.02.2024г. по възз. ч. гр. д. № 84/2024г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 260282 от 18.12.2023г. по гр. д. № 2747/2017 г. на Окръжен съд – Варна /ВОС/, с което КОНПИ е осъдена да заплати в полза на И. И. В. сумата от 7 440,47лв. и в полза на П. Г. В. сумата в размер на 10 250лв., представляващи сторените пред ВОС разноски на основание чл.78, ал.4 ГПК. Според жалбоподателя обжалваният съдебен акт е постановен в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. Иска се неговата отмяна. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е посочено основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставен е следния въпрос: Следва ли да се заплащат съдебно-деловодни разноски при прекратяване на производството по делото, поради направен отказ от иска, когато е породен от факти, настъпили след предявяване на иска, като ищецът веднага след това се е отказал от иска си и не следва ли отговорността за разноски да се понесе от ответника, ако ответникът с поведението си е станал причина за предявяване на иска. Сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение №843 от 17.11.2014 г. по ч. гр.дело №6176/2014 г. на ВКС, ГК, определение №626 от 20.08.2012 г., по ч. гр.дело №275/2010 г. на ВКС, определение №277 от 14.05.2014 г. по ч. гр.дело №2432/2014 г. на ВКС, ГК и определение №369 от 29.01.2024 г. по ч. гр.дело №184/2024 г. на ВКС, ГК. В отговор на ответниците по частната касационна жалба И. И. В. и П. Г. В., чрез техния пълномощник по делото адв.Ж. считат, че не следва да се допуска касационно обжалване. Претендират разноски. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Пред Окръжен съд – Варна е образувано гражданско дело №2747/2017 г. по предявени от КОНПИ срещу И. И. В., П. Г. В. и „Чифлика 111“ЕООД искове с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм/ за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност от 635 342,62лв., сбор от пазарните цени на недвижими имоти, на МПС към датата на продажбата им, суми внесени по банкови сметки, начислени лихви по сметки, погасителни вноски по разплащателни сметки, суми, получени от продажба на дружествени дялове. Производството с определение от 15.03.2018 г. на ВОС е било прекратено, но определението е отменено с определение на ВКС по гр.дело №2808/2018 г. В производството ответниците са представлявани от адв. Ж., включително и след възобновяване на производството. Проведени са и три отрити съдебни заседания, в които е участвал адв. Ж. и с молба от 25.10.2023г. КОНПИ, въз основа на взето решение на комисията е направила изявление за частичен отказ от исковете от 635 342,62лв. на 67 000лв. С определение от 08.11.2023 г. ВОС е постановено прекратяване на делото поради частичните откази от исковете и е постъпила допълнителна молба от ответниците с искане за изменение в частта му за разноските и присъждането им. По искането КОНПИ е възразила и е изразила становище, че молбата е неоснователна и отговорността за разноските следва да е за ответниците. С определение от 18.12.2023 г. на основание чл.78, ал.4 ГПК в полза на ответниците както следва за И. В. са присъдени разноски в размер на 7 440,47лв.., съответно в полза на П. В. сума от 10 250лв., съразмерно на прекратената част по делото. Въззивният съд е потвърдил определението на Окръжен съд Варна от 18.12.2023 г. като е приел, че приложение намира разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК и ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, включително и при частичен отказ и частично прекратяване на делото, съобразно направените до този момент разноски, свързани и съответни на прекратената част от исковата претенция. Приел е, че при липса на специални правила в ЗПКОНПИ относно разпределение на отговорността за разноски при прекратяване на делото, при процесуални правила, но касаещи други хипотези на разпределение на разноските- по чл.157, ал.2 и чл.158, ал.4 и ал.5, приложима по силата на чл.159 от ЗПКОНПИ се явява чл.78, ал.4 ГПК. Възприел е, че от значение е, че производството е образувано и прекратено по инициатива на ищеца и с оглед на приложимата правна норма направените разноски от ответната страна са в тежест на ищеца. Разгледал е и възражението на ищцовата страна и доводите, че разноските следва да останат в тежест на ответника и в тази връзка, че следва да се изследва поведението на ответниците с оглед на чл.78, ал.2 ГПК/ дали ответникът с поведението си е станал причина за предявяване на иска/ и в конкретния случай е приел, че не е налице такова поведение. Приел е, че е налице несъответстващо на действителния смисъл на закона тълкуване от ищеца/ в тази връзка и противоречива практика/ и при която се е стигнало до предявяване на исковете и поради това е без значение за разноските, които следва да заплати, че в по- късен момент съдебната практика е била уеднаквена чрез постановяване на тълкувателен съдебен акт и което е мотивирало ищецът да десезира съда от част от исковете. Приел е, че след като ответниците са упълномощили надлежно процесуален представител, както и са заплатили договорено, съгласно представени договори за правна защита адвокатски възнаграждения и в размери, съответни на прекратената част от исковите претенции те следва да се заплатят от ищеца. С оглед на което с обжалваното определение на въззивния съд е потвърдено определението на първоинстанцинни съд в частта за разноските. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Обжалваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. Поставения въпрос в изложението относно разноските при прекратяване на делото е обуславящ, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие не само с цитираната практика в изложението, но и с трайната практика на ВКС, във връзка с прилагане на чл.78, ал.4 ГПК и присъждане на разноски в полза на ответника при прекратяване на делото. С оглед на разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК при прекратяване на производството по делото поради направен отказ от иска от ищеца, ответникът има право на разноските, които е направил по делото. В случай, че отказът от иска е поради факти, настъпили след предявяване на иска, като ищецът веднага след това се е отказал от иска си, отговорността за разноски ще следва да се понесе от ответника и на него не се дължат разноски от ищеца, ако с поведението си е станал причина за предявяване на иска. С оглед на което, съдът следва конкретно да изследва дали с поведението си ответникът е станал причина за предявяване на иска и по аналогия с разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК да направи извода за основателността на претенцията на ответника за присъждане на разноските, при прекратяване на иска поради отказ от същия от страна на ищеца. Противното разбиране би довело до неоснователно обогатяване от страна на ответника по делото, станал причина за предявяване на иска. В този смисъл са и постановените в производство по чл.274, ал.3 ГПК и цитирани в изложението определение №843 от 17.11.2014 г., по ч.гр.дело №6176/2014 г. на ВКС, определение №626 от 20.08.2012 г. по ч. гр.дело №275/2010 г. на ВКС и определение №277 от 14.05.2014 г. по ч. гр.дело №2432/2014 г. на ВКС В случая въззивният съд е съобразил цитираната практика и е приел, че не са налице основания разноските да останат в тежест на ответниците, поради това, че независимо от отказа от исковете от ищеца и прекратяване на производството, с поведението си ответниците не са дали повод за предявяване на исковете. Поведението на ответниците при завеждане на делото има правно значение в определени случаи за отговорността за разноските, но не и в хипотезата на прекратяването му поради отказ от исковете от ищеца при твърдения, че това е станало с оглед на новоприето тълкувателно решение, както се твърди в случая с ТР №4 от 18.05.2023 г., по т.дело №4/2021 г. на ОСГК на ВКС, което има за цел да уеднакви практиката по прилагането на закона. Въззивният съд във връзка с възраженията на ищеца е разгледал неговите доводи относно поведението на ответниците, но е приел, че спорът е иницииран от ищците при уредената процедура по ЗОНПИ. Основна и търсена от закона цел, не е проверяваните лица да бъдат санкционирани чрез възлагане в тяхна тежест на парични задължения, след като те не разполагат към момента на проверката с такива и което е равнозначно на отнемане от тях на бъдещи доходи, а целта е посредством отнемането на притежаваното от тях незаконно придобито имущество да се предотврати обогатяването им чрез използването му или чрез дохода от него. Също така съобразно разясненията, дадени в мотивите към т. 1 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.д. №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, по индивидуален правен спор постановеното тълкувателно решение няма значението на юридически факт, тъй като не представлява елемент от основанието на иска, респ. не съставлява факт, индивидуализиращ материалното гражданско право - предмет на делото. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая ищецът не е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на разноските на ответниците и само при наличието на което е предвидена възможност ако заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът да присъди по-нисък размер на разноските. Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. При този изход на делото, с оглед характера на производството и установената практика на ВКС, целта и уредбата на въпросите за съдебните разноски, съгласно чл.78 и чл.248 ГПК не следва да се присъждат поисканите нови разноски за настоящото производство и с което би се допуснало кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.