Определение № 382 от 01.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 300/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „БД Турс”ООД / в ликвидация/, [населено място] против решение № 2221 от 09.10.2019 г. по гр.д. №2683/19г. на Софийски апелативен съд Ответникът по касация- „Немекс – сервиз”ООД, чрез пълномощника си – адв. М В. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си –адв. Д. Д., е поддържала основания по чл.280, ал.1,т. 1 и 3 ГПК. Поставила е въпроса – „Молбата на взискателя за налагане на обезпечителна мярка в рамките на изпълнителния процес, сама по себе си и без реално тази мярка/ запор, възбрана / да е на практика наложена от съдебния изпълнител, съставлява ли предприемане на действие по принудително изпълнение по чл.116,б.”в” от ЗЗД и при какви предпоставки тази молба е в състояние да прекъсне давността за вземането на взискателя”. Страната е поддържала противоречие с ТР ОСГТК № 2/13г. като пространно е развила своето разбиране за правната същност на изпълнителните действия и процесуалните задължения и възможности на взискателя да поддържа висящността на изпълнителното дело, като е разгледана и разликата между изпълнителния и исковия процес в контекста на приложимост на давностните срокове. Възпроизведени са части от посоченото тълкувателно решение. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. Поставеният въпрос е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, съобразно приетата дефинитивност на общото основание с ТРОСГТК № 1 /09г. т.1, тъй като е свързан с решаващите мотиви на състава, който е приел, че молителя има качеството кредитор на дружеството, валидно установено чрез предприеманите действия в изпълнителния процес насочен срещу него. Страната, обаче не обосновава поддържаното противоречие с цитираното тълкувателно решение /т.10 ТР ОСГТК № 2 /13/, с чийто диспозитив изрично е прието, че когато взискателя не е поискал изпълнителни действия в продължение на две години изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а нова погасителна давност тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. Очевидно е, че с това решение противно на даденото тълкуване от страната, в контекста на защитната й теза, е разграничено и прието за валидно осъществено като действие по поддържане висящността на изпълнителното производство, респективно като предприето действие и това, което само е поискано от взискателя. Извън това и в мотивите изрично е посочено, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно- с предприемането на всеки изпълнителен способ като искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи. По –нататък също изрично е посочено в мотивите на тази тълкувателна практика, че действията по поддържане висящността на изпълнителното производство са и тези, при които взискателят иска повтаряне на неуспешни изпълнителни действия и приложение на нови изпълнителни способи с цел да бъде избегната перемпцията на изпълнителното дело. Така, с тези мотиви и диспозитив е даден отговор и на поставения от касатора правен въпрос, като изводите на въззивния съд са изцяло в съответствие с тази тълкувателна практика, на която освен това същият изрично се е позовал. Ирелевантно в тази насока е тълкуването осъществено от касатора, тъй като самото тълкувателно решение съставлява задължително за съдилищата тълкуване на закона, неподлежащо на тълкуване от страната. Наличието на същото изключва и бланково посоченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по което страната не е развила никакви доводи, съобразно разяснената му дефинитивност с ТР ОСГТК № 1 /09г. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение