Определение № 87 от 10.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 264/2012 г.

ВКСII търговско отделение10.04.2012 г.

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Застрахователно акционерно дружество „В.”, с ЕИК[ЕИК], [населено място] срещу решението на Софийски градски съд, ІV-„Г” състав, постановено по в.гр.д.№ 7834/2011 г. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия на ВКС, в едноседмичен срок от връчването. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е образувано по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „В.”, с ЕИК[ЕИК], [населено място] срещу решението на Софийски градски съд, ІV-„Г” състав, постановено по в.гр.д.№ 7834/2011 г., с което след отмяна на решение от 25.01.2011 г. по гр.д.№ 57034/2009 г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените срещу [фирма] искове: с правно основание чл.213 КЗ за заплащане на сумата 7 899.99 лв. – обезщетение за имуществени вреди вследствие настъпило на 27.02.2007 г. ПТП, ведно със законната лихва от 22.12.2009 г., както и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 2 643.42 лв. – лихва за забава за периода 08.08.2007 г. – 22.12.2009 г. К. поддържа доводи за неправилност на решението, с искане за отмяната му. В приложеното изложение за достъп до касация е налице позоваване на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по формулирани процесуалноправни и материалноправен въпроси. Ответникът по касация, чрез пълномощника си, счита жалбата за процесуално недопустима по чл.280, ал.2 ГПК, след ЗИДГПК – ДВ бр.100 от 2010 г. Алтернативно се поддържат доводи за липса на основания за допускане на касационното обжалване, а по същество – за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема касационната жалба за процесуално недопустима. С влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК/ ДВ бр.100/21.12.2010 г./ и съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. са изключени от касационен контрол. В случая, предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, основани на суброгационното право на застрахователя – ищец по чл.213 КЗ, като цената на отделните искове/главен и акцесорен/ не надхвърля законодателно определения праг на необжалваемост на въззивните решения, въведен с посоченото изменение на ГПК. Следователно, касационното производство е недопустимо предвид момента на депозиране на касационната жалба – 28.12.2011 г., т.е. след влизане в сила на ЗИДГПК. С оглед горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение

Цитирани разпоредби

4