Определение № 3877 от 04.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3754/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /сега Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/, касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от АС- София, ГО, 1 състав решение № 653/05.05.2022 г. по гр.д. № 302/22 г. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като КПКОНПИ е въвела като основания за достъп до касационно обжалване основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и основанието по чл.280, ал.2, пр. 3 ГПК, по следните въпроси: 1/. „Подлежат ли на отнемане в полза на държавата на основание чл.151 от ЗПКОНПИ постъпилите в патрумониума на проверяваното лице и свързаните с него лица суми, за които не се установява законово основание или източник, получени или внесени по сметки на проверяваното или свързаните с него лица, но неналични в края на проверявания период ?“; 2/. „Паричните средства, внесени/преведени по банкови сметки, които не са налични в кроя на проверявания период поради изтегляне на същите, представляват ли имущество на проверяваното и свързаните с него лица и участват ли във формиране на несъответствие по смисъла на ЗПКОНПИ ?“ и 3/. „При определяне на значителното несъответствие по смисъла на ЗПКОНПИ, следва ли да се съпоставя само наличното към края на проверявания период имущество или следва да бъде съпоставено имущество за целия проверяван период ?“. С писмените си отговори ответниците по касацията изразяват становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За да постанови решението си, САС, ГО, 1 състав е изложил, че производството за гражданска конфискация на имущество по ЗПКОНПИ е регламентирано като двуфазно, включващо досъдебна фаза – предварителна проверка на КОНПИ за установяване на незаконно придобито имущество, и съдебна фаза – обезпечително и исково производство, които се развиват пред граждански съд. Счел е, че настоящото производството в първата му фаза е образувано при действието и по реда на отменения ЗОПДНПИ, при наличие на предвидено законно основание по чл. 22, ал. 1, т. 5 и чл. 23 от ЗОПДНПИ /отм./, въз основа на надлежно сезиране на КОНПИ по реда на чл.25 от ЗОПДНПИ /отм./, след надлежно образуване на проверка по реда на чл.22, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ от компетентния орган, като на основание § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, неприключилите проверки и производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ се довършват по реда на ЗПКОНПИ и всички правни основания са съобразени с регламентираните в ЗПКОНПИ. С решение № 500/27.03.2019 г. на КПКОНПИ е образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД- София уведомление от Сп.П за одобрено споразумение по нохд. № 2164/2017 г. по отношение на лицето Е. П. за престъпления по чл. 321, ал. 3 и чл. 159г, пр. 2 вр. чл. 159б, вр. чл. 159а от НК, което е сред изброените в чл. 108, т. 23 от приложимия закон. Изложил е, че предпоставка за отнемането по ЗПКОНПИ е наличието на превишение и значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица в края на проверявания период, като на отнемане подлежи имущество, а не доход или приход, както и че първоинстанционният съд е приел наличието на значително несъответствие, надвишаващо сумата по §1,т.3 от ДР на закона и наличието на втората предпоставки. По отношение на искането за отнемане на паричната равностойност на основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 и чл. 151 ЗПКОНПИ от Е. П. на сумата в размер на общо 670 лв., постъпила през 2011 г. по разплащателна сметка в лева с дебитна карта в ТБ „Виктория“ АД, открита на 03.02.2011 г. в офис Видин и закрита на 09.02.2016 г. с титуляр Е. П.; на основание чл.151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 141 и чл. 151 от ЗПКОНПИ от Е. М. на сумата в размер на 8 000 лв., постъпила през 2017 г. по разплащателна сметка в лева в „Банка ДСК“ ЕАД, открита на 01.10.2009 г. в БО Брегово и сумата в размер на общо 28 000 лв. внесени на каса през 2015 г. и 2017 г. по срочен депозит в лева в „Банка ДСК“ ЕАД, открит на 23.07.2015 г. в БО Брегово, закрит на 27.02.2017г. с титуляр Е. Е. и на основание чл.151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 141 и чл. 151 от ЗПКОНПИ от Я. М. на сумата в размер на 5 000 лв., представляваща остатък от внесени суми на каса през 2014 г. и 2015 г. по спестовен влог в лева в „Банка ДСК“ ЕАД, въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е приел, че не могат да бъдат предмет на отнемане парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, неналични към датата на предявяване на иска, защото законът не предвижда такава възможност. Счел е, че не следва да бъде отнето нещо, което не е налично, тъй като би се стигнало до наказване на ответника, каквато не е идеята на т.нар. „гражданска конфискация, като постановяването на осъдителен диспозитив, до какъвто би се стигнало, ако бъде уважено искането на Комисията за отнемане на суми по банкови сметки, които не са по тези банкови сметки, нарушава баланса между обществения интерес и индивидуалните права по начин, който не е необходим за преследване на легитимна цел в едно демократично общество в светлината на тълкуването на Европейския съд по правата на човека в многобройната му практика. За неоснователни е намерил и оплакванията на Комисията срещу отхвърлянето на искането от ОС- Видин, почерпени от понятието за имущество според легалната дефиниция на §1, т. 4 от ДР на закона, тъй като независимо, че се разминава с утвърденото в доктрината и практиката понятие за имущество като съвкупност от парично оценими права, задължения и фактически отношения, „легалната дефиниция“ на ЗПКОНПИ не прави възможно отнемането на несъществуващи към момента парични средства. Изложил е, че преминалите през банковите сметки пари без съмнение са били част от имуществото на ответниците, преди да бъдат изтеглени, но към момента на отправяне на искането на Комисията същите вече не са по банковите сметки и в какво са били превърнати няма доказателства, а няма и твърдения от Комисията. Счел е, че следва да бъде съобразена практиката на ВКС, според която предмет на отнемане в полза на държавата може да бъде само имущество, което е налично в патримониума на лицето или е във владение на лицата по чл.64-67 ЗОПДНПИ /отм./, а само в случаите, когато с него е сключена възмездна разпоредителна сделка с трето добросъвестно лице, поради която сделка отнемането е невъзможно, се присъжда паричната равностойност. В случаите, когато чрез получените парични средства, които не са налични към момента на предявяване на иска по чл.74 от закона, са придобити имущества, то на отнемане подлежат тези имущества. Паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяваното лице или на лицата по чл. 63-67 от закона, не попадат в предметния обхват на чл.62 и чл.63, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./ и не подлежат на отнемане. Предмет на отнемане от ответника могат да са налични парични средства, т.е. такива в икономическата им функция на запас от стойност /натрупани и неизразходвани/ и в по-тясното им разбиране като финансови активи, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия. Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи. Ако те са налице в края на изследвания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на ищеца е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период. Не е в тежест на ответниците да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено (в т.ч. повредено или изхабено), унищожено или погинало. Паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период, не формират превишение на имуществото и не могат да обосноват несъответствие, поради което не подлежат на отнемане. Ако не може да бъде доказано, а няма и такова твърдение, че сумите са налични при ответниците, съдът не може да постанови отнемането им. По изложените по-горе съображения е заключил, че няма как да бъдат отнети суми, изтеглени от банкови сметки, които не са налични в края на проверявания период и няма как да бъде определена парична равностойност на парична сума. Счел е и че макар ЗПКОНПИ да не изисква наличието на връзка между престъплението и придобиването на имущество, съобразно разрешенията на ЕСПЧ по делото Т. и други срещу България следва да има поне минимална връзка, която следва да се докаже от Комисията. Ето защо е намерил, че по повод сумата в размер на общо 670 лв., постъпила през 2011 г. по сметка на първия ответник е очевидно, че няма как да има връзка с престъпления, извършени през периода февруари-юли 2014 г.; сумата от 8 000 лв., постъпила през 2017 г. по разплащателна сметка в лева и сумата от 28 000 лв., внесени на каса през 2015 г. и 2017 г. от Е. Е., са постъпили/внесени една, съответно три години след инкриминирания период и не може да се обоснове връзка. Единствено по повод претенцията за сумата от 5 000 лв., представляваща остатък от внесени суми на каса през 2014 и 2015 г., може да се обоснове темпорална връзка за внесените на 08.09.2014 г. 2000 лева от З. К., майка на Е. Е., която обаче попада извън обхвата на проверката за незаконно придобито имущество. Ето защо е заключил, че не са налице предпоставките за уважаване на искането на КПКОНПИ, а обжалваното решение в частта, в която то е отхвърлено е правилно и следва да бъде потвърдено. При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, ІV гр.отд., счита, че е неоснователно искането на касатора за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставените правни въпроса. Решаването на тези въпроси е от значение за изхода на делото, като отговарят на общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на тях обаче не е осъществено заявеното от касатора допълнително основания по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Според приетото в ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, такова значение биха имали въпроси, по разрешаването на които няма установена практика или наличната се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. В случая тези предпоставки не са налице, като по поставените правни въпроси към настоящият момент е налице задължителна съдебна практика- ТР № 4/ 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/ 2021 г., ОСГК на ВКС. Съгласно даденото с това тълкувателно решение тълкуване, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, като не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Изложените решаващи изводи на въззивния съд са изцяло в съответствие с приетото в тълкувателния акт, поради което не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроса. Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност. По смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, очевидна неправилност е налице при установими пряко и единствено от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание или е приложена несъществуваща или отменена норма, при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, при нарушения на императивна материалноправна норма или на основополагащи процесуални правила. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практика на ВКС или когато е необоснован поради неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от САС, ГО,1 състав решение № 653/05.05.2022 г.по гр.д. № 302/22 г. С оглед изхода на делото, съгласно чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ /Загл. изм. бр. 84/20323г./, КОНПИ /Загл. изм. бр. 84/20323г./, следва да бъде осъдена да заплати в полза на съдебната власт по сметката на ВКС дължимата държавна такса за въззивната и за касационната инстанция в размер на 14 138 лв. /за първата инстанция е присъдена държавна такса в размер на 7 069 лв./ На осн. чл.47, ал.6 ГПК КОНПИ следва да бъде осъдена да заплати на адв. А. М.- особен представител на Е. Е., сумата от 1 513лв.- адв. хонорар. Пред касационната инстанция липсват доказателства за упълномощаване на адв. М. от Е. П., действащ лично и като законен представител на Я. М., поради което и на Е.П. и Я.М. не се дължат разноски за адв. възнаграждение. Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІV ГО,