Определение № 1393 от 24.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2730/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 46 от 28.03.2024г. постановено по гр.д. № 28 по описа за 2024 г. на Търговищки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 561 от 15.11.2023г. по гр.д. № 365/2023г. на Търговищки районен съд в частта му, с която С. Е. Х. е осъден да заплати на В. К. В. обезщетение по чл. 45 ЗЗД в размер на 5 000 лв. за неимуществени вреди от телесни увреждания, причинени на 25.10.2021г., изразяващи се в две повърхностни разкъсно-контузни рани по лявата половина на лицето и отчупване на коронковата част на пети долен зъб в ляво, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането до окончателното плащане. Касационната жалба е подадена от ответника С. Е. Х., чрез пълномощника адв. Е. С.. Поддържа се неправилност на решението. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1 / Следва ли въззивният съд да мотивира решението си като извърши самостоятелна преценка на всички доказателства събрани в хода на процеса, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните; 2 / В гражданския процес следва ли да се съобразяват назначените в досъдебното производство експертизи, дадените обяснения и снетите свидетелски показания? Ползват ли се същите с доказателствена сила в гражданския процес; 3 / В гражданския процес ползва ли се с доказателствена сила частна експертиза /медицинска експертиза от 26.10.2021г./, след като по делото не е назначена и приета съдебно-медицинска експертиза, която да потвърди констатираното от нея? Посочено и и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по същите въпроси, без да е обосновано. Ответникът по касационната жалба В. К. В. не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е недопустима. Въззивният съд, за да постанови обжалваното решение е установил следното: По нохд № 87/2023г. на Районен съд-Търговище е постигнато споразумение, с което С. Е. Х. е признат за виновен за престъпление по чл. 131, ал.1, т. 4 във вр. чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК за това, че на 25.10.2021г. в гр. Търговище е причинил средна телесна повреда на Г. Р. Г. и Х. А. А.. Ищецът твърди, че е пострадал при същото събитие, за което е одобрено споразумението. Във въззивното производство е прието веществено доказателство - диск, съдържащ запис от инцидента в казиното, където е извършено увреждането. От него е видно, че в игралната зала е имало седем лица: четири от групата на ответника и три от групата на ищеца. В 02:45:35 групата на ищеца се насочва към групата на ответника и започва бой; в 02:45:49 ч. лице от ответниковата група нанася удар с юмрук на лице от другата група /идентифицирано като ищеца/, както и множество други удари по лицето и тялото му; започва меле с участието на всички, което приключва в 02:46:29ч. В 02:47:32 ч. боят започва отново като две лица от групата на ищеца се оказват на земята, лице от групата на ответника взема масичка и удря с нея лице от групата на ищеца; в 02:49:08ч. ответниковата група напуска казиното. При тези данни съдът е приел, че единственото лице, което нанася удари и на тримата от групата на ищеца /двама със средни телесни повреди, установени в наказателното производство и самия ищец/ е лице с бял суитшърт и това е ответника, а лицето, което получава удар с юмрук по лицето от него в 02:45:49ч., е ищецът. По този начин съдът е намерил авторството на деянието за установено. От представеното медицинско удостоверение от 26.10.2021 г. и от неопроверганите показания на св. Д. Ш. - майка на ищеца е приел, че при инцидента ищецът е получил две повърхностни разкъсно-контузни рани в лявата половина на лицето, отчупване на коронковата част на пети долен зъб в ляво, довело до неопасно за живота временно разстройство на здравето в продължение на два месеца, наред с което е имал главоболие, гадене и затруднено хранене. При тези обстоятелства решаващият съд е счел, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, поради което предявеният иск е доказан по основание. Подлагайки на преценка естеството и степента на телесните увреждания, времетраенето на оздравителния процес, интензитета на болките и страданията, икономическа обстановка в района и инфлационните процеси в страната, окръжният съд е определил, че за възмездяване на претърпените неимуществени вреди съгласно изискванията на чл. 52 ЗЗД, е необходима сума в размер на 5 000 лв. Изложил е и съображения за липсата на съпричиняване от страна на ищеца, в каквато насока е въведено възражение от ответника. При преценка на сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, приема следното: Липсват предпоставките за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените от касатора правни въпроси. Първият въпрос касае задължението на съда да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност, както и да изложи в мотивите си конкретни съображения във връзка с тях. Въпросът обуславя решаващата воля на съда, но не е разрешен в противоречие с трайно установената съдебна практика. Доводите на касатора и сочените от него в жалбата процесуални нарушения, са базирани на собственото му субективно убеждение за начина, по който следва да бъде анализиран и преценен събраният доказателствен материал. Въззивният съд е изпълнил задължението си да изложи свои собствени мотиви, да обсъди доказателствата /още повече, че пред него са приети нови такива от съществено значение - дискът със записа от събитието/, както и да даде отговор на наведените възражения. Изводите на съда за осъществяване фактическия състав на непозволеното увреждане се основават на събраните доказателства. Вторият въпрос е за доказателствената сила в гражданския процес на назначените в досъдебното производство експертизи, дадените обяснения и снетите свидетелски показания. Въпросът не е обуславящ за изхода на спора, защото съдът не е градил изводите си на несъбрани от самия него доказателства - експертиза и свидетелски показания от досъдебното производство, което действително би било процесуално нарушение. Обжалваното решение е постановено въз основа на изслушани пред първата инстанция свидетелски показания, представено съдебно-медицинско удостоверение и приложеното във въззивното производство веществено доказателство. Що се отнася до обясненията, които ответникът е дал в досъдебното наказателно производство, въззивният съд ги е взел предвид, доколкото в тях се съдържа признание за нанасяне на удар в лицето на някое от трите лица от групата на ищеца. Тези обяснения представляват изявления, твърдения на страната и няма пречка да бъдат ценени в гражданския процес. Не е допуснато отклонение от посочената от касатора практика. Поради изложеното и този въпрос не е в състояние да обуслови касационен контрол. Същите съображения се отнасят и за третия въпрос. По делото е приложена медицинска експертиза, изготвена за нуждите на наказателното производство, но въззивният съд не се е позовал на нея при формиране на изводите си. За установяване на причинените на ищеца вреди е кредитирал представеното писмено доказателство - съдебно-медицинско удостоверение, както и свидетелските показания. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е обосновано по никакъв начин от касатора. Не се сочи конкретен акт на Съда на Европейския съюз, в противоречие с който е постановено обжалваното решение. Не са изложени никакви твърдения за неспазване принципите за справедлив процес, равнопоставеност и състезателно начало в нарушение на чл. 6 ЕКЗПЧОС. Ето защо и това основание не е налице. Разноски от ответника не са направени и не се претендират. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение