Определение № 1826 от 12.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1024/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „С.-АБ“ Е. срещу разпореждане № 387 от 02.02.2024 г. по в.гр.д.№ 1549 от 2023 г. на Бургаския окръжен съд, VI въззивен граждански състав, с което е върната като недопустима подадената от „С.-АБ“ Е. касационна жалба срещу решението по горепосоченото въззивно дело. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и се иска неговата отмяна. Ответникът Етажна собственост на сграда със смесено предназначение с идентификатор ..... с административен адрес: [населено място], [улица], прредставлявана от управителя Р. Р. С. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд на РБ, състав на първо отделение на Гражданска колегия счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице, в предвидения в чл.275, ал.1 ГПК едноседмичен срок /частният жалбоподател е бил уведомен за обжалваното разпореждане на Бургаския окръжен съд на 15.02.2024 г., а частната жалба е подадена на 20.02.2024 г./ и срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване пред ВКС съгласно чл.274, ал.2, изр.първо от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 ГПК във връзка с чл.275, ал.2 ГПК и чл.262, ал.3 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното: С решение № 1297 от 15.12.2023 г. по в.гр.д.№ 1549 от 2023 г. на Бургаския окръжен съд е обезсилено решение № 209 от 11.05.2023 г. по гр.д.№ 691 от 2020 г. на Районен съд- Несебър, постановено по предявени от „С.- АБ“ Е. срещу Етажна собственост на сграда със смесено предназначение с идентификатор 51500.505.395.2 с административен адрес: [населено място], [улица], прредставлявана от управителя Р. Р. С., искове: 1. за прогласяване нищожността на решение на общото събрание на етажната собственост по т.4, обективирано в протокол от 17.02.2020 г. /като постановено извън компетентността на общото събрание/ и 2. за отмяна на основание чл.40, ал.1 ЗУЕС на решенията по т.2, т.3 и т.4 от дневния ред на това общо събрание. Съдът е приел, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, тъй като е постановено по недопустими искове по чл.40, ал.1 ЗУЕС- предявени след изтичане на посочения в чл.40, ал.2 ЗУЕС преклузивен 30-дневен срок от получаване на решението на общото събрание. Посочено е, че и за иска, квалифициран от ищеца и първоинстанционния съд като иск по чл.26, ал.1 ЗЗД, важи горепосоченият преклузивен срок, тъй като съгласно цитирана от съда практика на ВКС този срок важи както за иска за отмяна на незаконосъобразните решения на ОС на ЕС, така и за иска за прогласяване нищожността на тези решения. С обжалваното разпореждане въззивната жалба срещу това решение е върната с мотив, че то не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2 ГПК- тъй като и двата иска по същество са искове по чл.40, ал.1 ЗУЕС. Приетото в обжалваното разпореждане е правилно: Решенията на ОС на ЕС не са сделки и за тях не се прилагат правилата на ЗЗД за нищожност и унищожаемост на сделките. Поради това законосъобразността на тези решения /включително тяхната нищожност/ може да се оспорва само по специалния ред, предвиден в ЗС и ЗУЕС- чрез предявяване на иска по чл.40, ал.1 ЗУЕС. Дори когато се претендира за прогласяване на нищожност на тези решения, искът е с правна квалификация чл.40, ал.1 ЗУЕС, а не чл.26 ЗЗД. Съответно въззивните решения по тези искове не подлежат на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, ГК, състав на първо отделение