Определение № 50199 от 13.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2984/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Ю. С. Р., чрез адвокат А. П., срещу въззивното решение на Апелативен съд – София №539/14.04.2022г. по в.г.д.№3757/2021г. В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Насрещната страна Частен съдебен изпълнител М. Н. П., редовно призован, не е депозирал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от Ю. С. Р. срещу Частен съдебен изпълнител М. Н. П. иск с правно основание чл.74, ал. 1 ЗЧСИ във вр. чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 25 100 лева, частично предявена от общо претендирания размер от 121 010 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, ведно със законната лихва от датата на възлагане на имота – 13.10.2010 г. до окончателното ѝ изплащане. За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: Ищецът Ю. С. Р. бил длъжник по образуваното срещу него изпълнително дело №434/2009 г. на ЧСИ З. В., впоследствие преобразувано в изп.д.№ 1033/2009 г. на ЧСИ М. Н. П.. Производството било образувано по молба на Б. И. П. за събиране на парично вземане от длъжника/ищец в размер на 35 000лв., ведно със законната лихва от 23.04.2009 г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 2 207 лева. По делото бил наложен запор върху собствените на длъжника два автомобила, два мотоциклета и едно ремарке; запори върху вземанията му във всички банки на територията на България, както и възбрана върху собствените му недвижими имоти, един от които апартамент №8, находящ се в [населено място], [улица], върху който била вписана и договорна ипотека за обезпечаване вземане на „ОББ“ АД. На длъжника била връчена призовка за доброволно изпълнение на 18.09.2009 г. По отношение на публичната продан, от която се твърди да са настъпили вреди за ищеца, съдът установил, че на 27.09.2009г. на Ю. С. била връчена, при отказ, призовка за принудително изпълнение – опис и оценка на апартамент № 8, находящ се в [населено място], на [улица] на 07.10.2009 г. от 11.00 часа. Описът бил извършен на посочената дата, без участието на длъжника и взискателя, за което бил съставен протокол. Със същия била направена и оценка на имота, определена в размер на 132 000лв. Съдът установил, че съдебният изпълнител насрочил публична продан на имота от 30.10.2009 г. до 30.11.2009 г. при начална цена от 99 000 лева, за която длъжникът бил уведомен чрез адвокат М. Д.. С Протокол за разгласяване на публична продан от 22.10.2009 г. съдебният изпълнител констатирал редовното разгласяване на проданта. Същата била спряна с постановление от 11.11.2009г., въз основа на постъпило искане от взискателя Б. П., поради постигнато споразумение с длъжника. Съдът установил, че по изпълнителното дело са приложени доказателства за плащания на дълга – преводно нареждане в полза на взискателя за сумата от 4 650лв., с посочено основание за плащане „погасяване на задължение“ и квитанция от 06.11.2009г. за заплатена по изпълнителното дело сума в размер на 12 300лв. Въз основа на постъпило на 09.08.2010г. искане от взискателя Б. П., съдебният изпълнител насрочил нова публична продан на описания недвижим имот от 23.08.2010 г. до 23.09.2010 г., при начална цена от 99 000 лева. За същата ищецът бил уведомен чрез адвокат М. Д.. На 24.09.2010 г. бил съставен Протокол за обявяване на постъпилите три наддавателни предложения, като за купувач било обявено „Елфи Компания“ ООД, предложило цена в размер на 111 111 лева. След обявяване на купувача, на основание чл. 492, ал. 2 от ГПК, Б. П. направил устно предложение за цена на имота от 121 010 лева, поради което същият бил обявен за краен купувач. Въззивният съд установил още, че след изготвено разпределение от 05.10.2010 г., на взискателя/купувач било съобщено да внесе остатъка от продажната цена в размер на 119 310,60 лева, което той сторил на 13.10.2010 г. В същия ден било изготвено и възлагателното постановление. Съдът кредитирал заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно-техническа експертиза, като обективно и компетентно дадено, според което пазарната оценка на продадения на публична продан недвижим имот към месец септември 2010 г. била в размер на 211 234 лева. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът посочил, че за да бъде уважен предявения иск, е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки – неправомерно действие или бездействие на съдебния изпълнител, причинени вреди и причинна връзка между вредите и действието/бездействието. Приел, че неправомерно е това действие, което е предприето въпреки нормативната забрана за извършването му или въпреки, че не са налице необходимите предпоставки за предприемането му. Посочил, че бездействието ще бъде противоправно, когато съдебният изпълнител не предприема действие, което следва да бъде извършено по силата на закона или при направено от страната искане, макар да са налице предвидените за същото предпоставки. В тази връзка изложил, че след направените уточнения, ищецът твърдял, че е претърпял вреди от определяне на пазарна оценка на продадения на публична продан недвижим имот без помощта на вещо лице и необоснованото занижаване на началната продажна цена, която не е съобразена с пазарната цена, площта и подобренията в имота, както и при с правилата на чл.485 от ГПК. Въззивният съд посочил, че съгласно разпоредбите на чл.485, чл.468, ал.1 и 2 от ГПК, към процесния период 2009-2010г., процесуалният закон не изисквал оценката на продаваните имоти да бъде определена с помощта на вещо лице. Съдебният изпълнител бил задължен да ползва такова в два случая: когато страната поиска това или при необходимост от специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други. Посочил още, че при определяне на пазарната цена на имота от самия съдебен изпълнител, той бил задължен да действа добросъвестно и да я съобрази с местоположението и състоянието на имота, както и с пазарната конюктура. Съдът обосновал, че в конкретния случай по делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че определената от съдебния изпълнител оценка на имота била под реалната пазарна цена, с оглед неговото състояние. Приел, че извод за това не може да се направи от заключението по допуснатата експертиза, тъй като съдебният изпълнител е извършил лично оглед на имота през 2009г., а вещото лице е дало заключение към 2010г., без да е видяло имота. Направил извод, че когато публичната продан е извършена законосъобразно и при съобразяване с процесуалните правила, не е налице потребност от определяне на реалната пазарна цена по друг начин – тя е тази, която е получена при публичната продан. Изложил още, че не е възможно да се докаже, че на пазара е съществувала различна възможност от тази, която се е осъществила при извършването на проданта в съответствие с процесуалните правила. В заключение направил извод, че по делото не е установено ответникът – частен съдебен изпълнител да е нарушил задълженията си при определяне цената на процесния имот в размер на 132 000лв. Съдът направил извод, че не е налице и второто твърдяно от ищеца нарушение на процесуалния закон. Посочил, че правилото на чл.485 от ГПК, препращаща към чл.468 от ГПК, според които при провеждане на първата публична продан, началната цена е в размер на 75% от стойността на имота. Тази стойност била определена в размер на 132 000лв., като 75% от нея са равни на сумата от 99 000лв., в какъвто размер била обявена и начална цена на продажбата. За пълнота на изложението съдът посочил, че по делото не е установена и вредата, изразяваща се в пропусната от ищеца полза да продаде имота на цената посочена от вещото лице – 211 234лв., поради което намерил предявения иск за неоснователен. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Представлява ли имуществена вреда за длъжника осъществената продажба в производство по публична продан на негово имущество за цена наполовина по-ниска от средната пазарна цена? 2/ Представлява ли недобросъвестно и неправомерно поведение на ЧСИ, който в производството по публична продан, без помощта на вещо лице, определя стойност на продаваното имущество в размер на половина по-нисък от средните пазарни цени на имущество от същия вид, в същия район и със сходни подобрения? Твърди се, че въпросите са от значение за развитие на правото и същите са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че поставените от касатора въпроси са некоректно зададени, тъй като цената на проданта на недвижим имот, продаван при условията на публична продан, зависи от наддавателните предложения, а не от средната му пазарна цена, поради което не отговарят на изискванията на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Не е налице и специалното основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с трайно установената практика на ВКС, включително и посочената от касатора. При постановяване на решението съдът е установил релевантните за спора обстоятелства – че публичната продан на процесния недвижим имот е извършена в съответствие с процесуалните правила; съдебният изпълнител е изпълнил задълженията си за определяне, както на пазарната цена на имота, така и на първоначалната цена на проданта; по делото не е установена вреда от извършената продан – пропусната от ищеца полза за продажба на имота на посочената от вещото лице цена, тъй като не са представени доказателства за действително съществуващи факти и състояния, от които да се направи обоснован извод за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, осуетено от деликта. От друга страна, в изложението, както и в касационната жалба, не са посочени никакви твърдения обосноваващи значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Бланкетното посочване на предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК хипотези, не е достатъчно да обоснове извод за допускане на касационното обжалване. Не е налице основание за допускане на обжалването и на последното сочено от касатора основание – чл.280, ал.2 от ГПК, поради очевидна неправилност на решението. При постановяването му съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Такава не може да се изведе от мотивите на решението или от установените по същество факти, без анализ на доказателствата и на извършените процесуални действия. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т.1, т.3 от ГПК и по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК. Мотивиран от горното, съдът