Определение № 520 от 11.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 2030/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от ВАТИЯ АД, чрез процесуален пълномощник, против решение № 241 от 22.04.2021 г. по в. т. д. № 211/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е потвърдено решение от 24.04.2020 г., постановено по т. д. № 2214/2014 г. по описа на Софийския градски съд, VІ-11 състав, за осъждане на касатора да заплати на БУЛГАР МИНЕРАЛИ - СТРЕЛЧА АД /н/ сумата 124 931 лв., представляваща незаплатена цена за доставена стока – минерално брашно по 11 фактури с №№ 042/31.03.2010 г., 047/31.05.2010 г., 049/30.06.2010 г., 056/30.07.2010 г., 057/30.08.2010 г., 060/30.09.2010 г., 064/29.10.2010 г., 068/30.11.2010 г., 072/30.12.2010 г., 076/31.01.2011 г., и 078/28.02.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 7.04.2014 г. до окончателното й изплащане; сумата 38 499,92 лв. - законна лихва за периода 5.04.2011 г. – 5.04.2014 г. върху главниците по отделните фактури, и съответните разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По подробно изложени съображения се моли същото да бъде отменено, с присъждане на разноските за всички инстанции. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят въпроси, разрешени от въззивния съд в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, както следва: 1/ Може ли да бъде обявен за нищожен договорът за заместване в дълг от 01.04.2011 г. само при позоваване на недействителност на общо основание, без синдикът на несъстоятелното дружество преди това да е предявил и провел успешно искове на основание чл.646 ал.1 ТЗ; 2/ Когато ищецът в исковата молба не е конкретизирал претенцията за обезщетение за забава върху вземането по всяка от процесните фактури и първоинстанционният съд му е дал указания да конкретизира претенциите за мораторни лихви върху главниците по всяка от фактурите, които той не е изпълнил в определения за това срок, процесуалното бездействие на страната има ли за последица преклудиране на правото да го извърши; В този случай може ли въззивната инстанция, позовавайки се на правомощията си по т.4 от ТР № 1/17.07.2001 г. и т.5 от ТР № 1/09.12.2013 г. но ОСГТК на ВКС повторно да указва на ищеца да извърши тази конкретизация; 3/ Може ли въззивният съд да постанови решението си, без да обсъди всички наведени във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение; 4/ Незабавното действие на решението за откриване на производство по несъстоятелност разпростира ли се и по отношение на постановеното от съда лишаване на длъжника от право да се разпорежда и да управлява имуществото на предприятието по чл.635 ал.2 ТЗ; 5/ Даването на съгласие от страна на несъстоятелното дружество, чрез изпълнителния му директор, за заместване в дълг, представлява ли сключване на нова сделка или действие на разпореждане с имущество по смисъла на чл.635 ал.1 или ал.2 ТЗ. МИНЕРАЛИ ИНДУСТРИАЛИ БЪЛГАРИЯ ООД – трето лице помагач на ищеца, чрез процесуален пълномощник, е депозирало отделни писмени отговори срещу жалбата и изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, в срока по чл.287 ГПК. Изразява становище за липса на основания за допускане на решението до касационно обжалване. Насрещната страна БУЛГАР МИНЕРАЛИ - СТРЕЛЧА АД /н/ не е подала отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, за да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока за обжалване по чл.283 ГПК, против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е допустима За да постанови обжалвания съдебен акт, съставът на Софийския апелативен съд е съобразил направените в жалбата на ответника – настоящ касатор оплаквания, че в първоинстанционното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, а именно: Съдът се е произнесъл по нередовна искова молба в частта относно претенцията по чл. 86 ЗЗД; Докладът по чл. 146 ГПК бил изготвен преждевременно, преди да бъде завършена окончателната размяна на книжа между страните и бил непълен; Съдът не се произнесъл по приемане на доказателствата, представени с допълнителния отговор; Неправилно е конституирал като трето лице - помагач на ищеца „Минерали Индустриали България“ ООД, въпреки че адвокатските пълномощни за това дружество били подписани от лице без представителна власт; Неправилно съдът не е уважил искането на ответника за представяне на актуално адвокатско пълномощно от името на „Минерали Индустриали България“ ООД; Неправилно и необосновано съдът е приел, че договорът за заместване в дълг от 01.04.2011 г. е нищожен на основание чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ, без тази нищожност да е прогласена по реда и в срока на чл. 649 ТЗ; Неправилно съдът не е споделил доводите на ответника, че решението за откриване на производство по несъстоятелност в частта по чл. 632, ал. 2 ТЗ има характер на определение и затова не се ползва с незабавно действие; както и че даването на съгласие от ищеца, чрез изпълнителния му директор, за заместване в дълг, не представлява действие на разпореждане с имущество по смисъла на чл. 635, ал. 1 или 2 ТЗ. При разглеждане на жалбата съставът на въззивния съд е споделил мотивите на първата инстанция и е препратил към тях, на основание чл. 272 ГПК, като съобразно чл.269 ГПК е изложил следните съображения: Оплакванията за допуснати нарушения от страна на първостепенния съд на задълженията му по чл. 146 и чл. 373 ГПК са без самостоятелно значение. Те имат значение само при предявени своевременни искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция, каквито в случая не са заявени, поради което не могат да обусловят отмяна на първоинстанционното решение. Предмет на въззивното производство е материалноправният спор по същество и само ако достигне до различен краен извод по предявените искове, въззивният съд има компетентност да отмени обжалваното решение. С правомощия да отменя и да връща за ново разглеждане делото съдът не разполага. До подобно връщане може да се стигне само при пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение, каквито не са установени. Процесуалните нарушения, ограничаващи правото на страната да ангажира доказателства, й дават право да заяви доказателствените си искания пред въззивния съд в установените срокове, а това в случая не е сторено. Поради това доводите за наличие на посочените процесуални нарушения се явяват ирелевантни при упражняването на въззивния контрол. Независимо от изложеното съдът е преценил, че оплакванията за нарушения на чл. 146 и чл. 373 ГПК са неоснователни и по същество. От данните по делото е установено, че действително в съдебното заседание на 28.10.2015 г. СГС е констатирал, че не е връчил препис от допълнителната искова молба на ответника, като е поправил този пропуск в същото заседание и не е дал ход на делото. На 10.11.2015 г. ответникът е подал допълнителен отговор, към който е приложил писмени доказателства. Този отговор е взет предвид от съда в следващото редовно заседание по съществото на спора – това от 05.02.2019 г., в което съдът е обявил окончателния си доклад по делото по чл. 146 ГПК, като е препратил към проекта за доклад, ведно с уточненията на ответника по допълнителния му отговор и тези, направени в заседанието. В същото заседание СГС е приел и всички представени от страните писмени доказателства, включително приложените към допълнителния отговор на ответника. По възражението за процесуална нередовност на молбата за встъпване на третото лице - помагач на ищеца въззивният съд е посочил, че е взел становище в определение от 15.03.2021 г., което поддържа, по съображения, че ответникът не е легитимиран да се позовава на липсата на представителна власт за действие, извършено от името на друго лице – т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ВКС – ОСГТК. Същевременно, възражението е счетено за неоснователно и по същество, т.к. пълномощното на процесуалния представител е подписано от законния представител на дружеството, вписан в ТР, като в настоящото производство не може да се проверява законосъобразността на вписването. По-нататък въззивният съд е обсъдил представения по делото договор за заместване в дълг от 01.04.2011 г., който обективира съгласие на ищеца, действащ чрез изпълнителния си директор, за освобождаване на ответника от процесните задължения, чрез заместването му от трето лице - „Фърст Майнинг Инвестмънт Груп“ LLC, регистрирано в САЩ. Договорът е сключен след откриването на производството по несъстоятелност на ищеца, станало с решение от 21.03.2011 г. по т.д. № 66/2010 г. на ОС – Пазарджик. Съдът е намерил за ирелевантен фактът, че договорът е бил сключен преди вписването на това решение в ТР на 04.04.2011 г. Приел е, че вписването има само оповестително, а не конститутивно или защитно действие. Производството по несъстоятелност се счита за открито на датата на постановяване на решението на съда – чл. 634а ТЗ, която е меродавна за преценка на действителността на всички извършени от длъжника правни действия. В същото решение е постановено на основание чл. 635, ал. 2 ТЗ и лишаване на длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си, като това право е предоставено на синдика. Съдът е приел, че в частта относно прилагането на чл. 635, ал. 2 ТЗ решението също подлежи на незабавно изпълнение, дори да има характер на определение, доколкото при обжалването на определенията принципът е, че жалбата не спира изпълнението – чл. 277 ГПК. Постановената мярка по чл. 635, ал. 2 ТЗ е довела до ограничаване на представителната власт на законните и доброволните представители на ищеца за извършване на разпоредителни действия с имуществото на длъжника, като според съда договорът за заместване в дълг представлява такова действие, т.к. чрез него ищецът се разпорежда с вземането си срещу ответника, като го освобождава от отговорност. Замяната на страна по облигационното отношение е вид разпореждане с вземането, което правомощие на ищеца е отнето. Следователно договорът от 01.04.2011 г. е сключен от лице без необходимата представителна власт, с каквато е разполагал само синдикът на дружеството – ищец, и се е намирал в състояние на висяща недействителност – не е породил правни последици за мнимо представлявания ищец, но е било възможно да породи такова, ако последният потвърди действието чрез надлежния си представител /синдика/, съобразно чл. 42, ал. 2 ЗЗД – така т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ВКС – ОСГТК. Същият обаче не само не е потвърдил действието, но с предявения иск и с позицията си по него изрично е изключил възможността за потвърждаване, т.е. недействителността на договора за заместване в дълг е станала окончателна. При липса на породено за ищеца правно действие от този договор, то ответникът е останал длъжник по вземанията по процесните фактури, независимо дали е налице и хипотезата на чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ. Евентуално съдът е споделил и изводите на СГС, че договорът е нищожен по отношение на кредиторите на несъстоятелността и съгласно чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ, доколкото касае сключена след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения в производството ред сделка с право от масата на несъстоятелността – вземанията по фактурите, чието заплащане ответникът дължи на ищеца. За основателни са намерени и исковете за заплащане на законната лихва за забава върху главниците по фактурите. По оплакванията за нередовност на исковата молба в тази част съдът е приел, че периодът на претенциите е бил посочен в нея /05.04.2011 г. – 05.04.2014 г./, а относно размера на всяка претенция за забава, респ. по всяка фактура, въззивният съд с определението си от 15.03.2021 г. е указал на ищеца да отстрани нередовността, указанията са били изпълнени своевременно и е видно, че общият уточнен размер на отделните претенции съответства на посочения в исковата молба – 38 499,92 лв. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, по следните съображения: Първите два въпроса от изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са такива по правилността на обжалваното решение и не могат да се квалифицират като правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, изяснен в т.1 от ТР № 1/19.020201 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 1/2009 г. Видно от задължителните указания в този акт на нормативно тълкуване, правилността на обжалваното въззивно решение стои извън предметния обхват на производството по чл.288 ГПК. Последните два въпроса удовлетворяват общото изискване на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация, но не са налице основания да бъдат разгледани от касационния съд на поддържаното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно т.4 от цитираното тълкувателно решение, правният въпрос има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия /в първата хипотеза/, или когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена /във втората/. В случая законът е ясен, не се нуждае от нарочно тълкуване, с оглед на което е правилно приложен от въззивния съд, а по поставените въпроси липсва и противоречива практика на съдилищата. Третият правен въпрос относно задълженията на въззивния съд при постановяване на съдебния му акт не е разрешен в противоречие с трайно установената съдебна практика, включително цитираната от касатора. Допълнително във връзка с аргументите към този въпрос следва да се отбележи, че, действайки като въззивна инстанция, съдът е длъжен да изиска отстраняване на всички недостатъци на исковата молба, за да извърши проверката си за допустимост на обжалваното решение. В конкретния случай действително първоинстанционният съд е дал указания на ищеца да конкретизира всяко едно от акцесорните си вземания по размер, но не е указал какви ще са последиците при евентуално неизпълнение. Поради това горното действие е било повторено от въззивния съд, при спазване на процесуалните правила в тяхната пълнота. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение