Определение № 50139 от 03.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2922/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ч. Р. Г., чрез пълномощника му адвокат Д.К., против решение №986 от 29.04.2022г., постановено по в.гр.д. №10921/2021г. на Софийски градски съд, с което е отменено изцяло решение от 31.05.2021г., постановено по гр.д.№54098/2019г. на СРС, като е постановено друго по същество, с което е отхвърлен предявения от Ч. Р. Г., [ЕГН] срещу Ж. С. Б., [ЕГН] и Д. С. Б., [ЕГН], иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК за признаване на установено, че ищецът е собственик на основание изтекла придобивна давност на 2/6ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], целият с площ от 618кв.м. Ответниците Ж. Б. и Д. Б. са депозирали отговор на подадената жалба, в който се изразява становище за нейната неоснователност и правилност на обжалваното решение.Оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решението. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че е сезиран с установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ищецът Ч. Р. Г. е придобил по давност притежаваните от ответниците Ж. Б. и Д. Б. по 1/6ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], целият с площ от 618кв.м. Въззивният съд е приел, че между страните няма спор относно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.От приложеното гр.д.№ 7150/1996 г. по описа на СРС се установява, че с решение от 22.01.1999 г., влязло в сила на 18.12.2002 г., е допусната делба на процесния недвижим имот при следните квоти – 4/12 ид. ч. за ищеца, 4/12 ид. ч. за М. Г., 2/12 ид. ч. за П. Б. и по 1/12 ид. ч. за ответниците, като във фазата по извършване на делбата с определение от 17.11.2003 г. производството по делото е внесено в архив поради невнасяне на определения от съда депозит за допуснатата СТЕ относно оценката на имота и неговата реална поделяемост.С молба от 21.06.2006г. ищецът е поискал възобновяване на производството по делото и с определение на съда от 25.07.2006 г. делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание на 30.10.2006 г., а с решение от 18.12.2006 г., влязло в сила на 28.01.2020г., процесният недвижим имот е изнесен на публична продан на основание чл. 288, ал. 1 ГПК -отм.На 22.07.2019 г. на ответника Ж. Б. е издаден изп.лист за постановената публична продан на имота, въз основа на който е образувано изп. дело № 2198480400669 по описа на ЧСИ Р.А.. Установено е още, че: с договор за продажба на недвижим имот по н.а. № 21, т. ІІ, н.д.№ 216/07.08.2006 г. на нотариус Е.Е., М. Г. е продала на ищеца собствената си 1/3 ид. ч. от процесния недвижим имот; П. Б. е починала на 21.08.2018 г. и е оставила за наследници по закон две деца – ответниците Ж. Б. и Д. Б.. По делото е представена и пр. пр. № 17283/2006 г. по описа на СРП, от която се установява, че на 23.08.2006 г. е образувано досъдебно производство по жалба на ответниците срещу ищеца, в която се съдържат твърдения, че не са допускани в съсобствения им процесен недвижим имот. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че от 1990 г. ищецът Ч.Г. живее в къща, находяща се в процесния поземлен имот, грижел се е за имота, а други хора в имота не са идвали. Наследниците на починалия му брат са имали претенции за имота. Въззивният съд е приел, че на основание чл. 115 б. "ж" и чл. 116 ЗЗД, приложими съответно към института на придобивната давност съгласно чл. 84 ЗС, давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането, вкл. и докато тече делбеното производство, т. е. до приключване на делбения процес с влязло в сила решение по извършване на делбата, и давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство и с предприемане на действия за принудително изпълнение.Това обуславя и възможността след влизане в сила на решението по допускане на делбата съделител да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност. Новото придобивно основание не следва да се счита преклудирано от силата на присъдено нещо.След влизане в сила на решението по допускане на делбата придобивна давност би могла да тече по време на втората фаза на делбата от момента на внасяне на делото в архив по силата на разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ПАС, но само до момента на възобновяването му. След внасянето на разноските за извършване на експертизата и възобновяване на делото придобивната давност спира да тече. В случая решението, с което между страните е допусната делба на процесния недвижим имот е влязло в сила на 18.12.2002 г., на 17.11.2003 г. производството по делото е внесено в архив поради невнасяне на определения от съда депозит за допуснатата СТЕ, а с молба от 21.06.2006 г. самият ищец в настоящето производство е поискал възобновяване на производството по делото и с определение на съда от 25.07.2006 г. делото е възобновено, и е насрочено за разглеждане в открито заседание. Производството по делото е приключило на 28.01.2020 г. с влизане в сила на решението за извършване на делбата, с което съсобственият недвижим имот е изнесен на публична продан, или придобивна давност в полза на ищеца би могла да тече само в периода 17.11.2003 г. – 25.07.2006 г.Към датата на депозиране на исковата молба пред СРС не е изтекъл 10-год. период, в който ищецът би могъл да упражнява фактическата власт по отношение на имота, поради което същият и не би могъл да придобие имота на основание изтекла в негова полза придобивна давност.При това положение предявеният от ищеца установителен иск са собственост е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК.Твърди се, че първият от поставените въпроси е разрешен в противоречие с посочените в изложението решение на ВКС, а вторият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК: „Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение.Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира“. С оглед посочените по-горе правомощия на касационната инстанция настоящият състав намира, че първият от поставените въпроси следва да бъде уточнен и формулиран по следния начин: „тече ли придобивна давност в полза на един от съсобствениците, който владее целия имот, след постановяване на решение по допускане на делбата, с което се решават въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник“. Въпросът е обуславящ за изхода на делото, но не е налице допълнителния критерий за допускане на касационно обжалване. Посочените от жалбоподателя решение №109/25.05.2015г. на ВКС по гр.д.№7420/2014г., І г.о. и решение №401/12.01.2012г. на ВКС по гр.д.№895/2010г., І г.о. не дават отговор на поставения въпрос, което е формално основание да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.В първото решение е посочено, че при отхвърляне на иск за собственост/установителен положителен или ревандикационен/ между страните се установява, че ищецът не е собственик на твърдяното придобивно основание, което не изключва възможността да претендира в последващ процес правото на собственост на други придобивни основания, които не са били обхваните от обективните предели на силата на присъдено нещо.Във второто решение е обоснован извода, че давността се прекъсва на основание чл.116, б.“б“ от ЗЗД вр. чл.84 от ЗС само в случаите, когато собственикът е предявил ревандикационен или установителен иск срещу владелеца на имота. Не е налице противоречие между въззивното решение и решение №72/09.07.2019г. на ВКС по гр.д.№3589/2018г., ІІг.о. и решение №520/01.02.2011г. на ВКС по гр.д.№955/2010г., ІІг.о.Въззивният съд не е отрекъл принципната възможност един от съделителите да придобие по давност съсобствения имот след влизане в сила на решението за допускане на делбата, тъй като претенцията ще се основава на нов факт, който не е преклудиран от формираната по делото сила на присъдено нещо, а е отхвърлил иска като неоснователен поради това, че ищецът не е упражнявал непрекъснато владение за период по-голям от 10г. Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следните поставени от касатора въпроси: „прекъсва ли се придобивната давност със започване на производството за делба във фазата по извършването “; „тече ли придобивна давност по време на втората фаза на делбата“. Съобразно т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК: „Точното прилагане на закона“ според най-широкото определение на понятието се изразява в разкриване точния смисъл на правната разпоредба чрез тълкуването й“; В най-широк смисъл понятието „развитие на правото“ се очертава с различни форми на проявление - усъвършенстване на законодателството чрез кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълнота или противоречие в правната уредба със законодателните й изменения и др., както и развитие на съдебната практика, с оглед изграждането на ясна, безпротиворечива и пълна система от правни норми.Посоченото основание би било налице, ако приложимите в случая правни норми, които регламентират въпросите за прекъсване и спиране на придобивната давност, са непълни, неясни или противоречиви или разглеждането на правния въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия.Такива обстоятелства в процесния случай не се разкриват, а не са и посочени от жалбоподателя. Налице е трайно установена съдебна практика по въпросите за прекъсване на придобивната давност и спиране на давността докато делото за делба е висящо.В решение № 80 от 7.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6441/2013 г., II г. о., ГК е прието, че давността се прекъсва с предявяване на иск за делба, а докато делото е висящо и не приключи с решение по извършване на делбата давност не тече.С Решение № 72 от 9.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3589/2018 г., II г. о., ГК се приема, че “за времето от внасяне на делбеното дело в архив след приключване на първата му фаза до възобновяването на същото, придобивната давност не спира да тече“. Разпоредбата на чл.60, ал.2 от ПАС предвижда, че се предават в архив „делата по делбените производства, по които е допусната делбата, ако съделителите в дадения им срок не са внесли разноски за извършване на експертиза за оценка на имотите и съставяне на дяловете.Ако до изтичане на срока за пазене на делото страните внесат разноските, въз основа на определение на съда делото се изважда от общия архив и се докладва под стария номер за по-нататъшен ход, като постановеният акт статистически се отчита като нов“.От горното следва да се направи извода, че неизпълнението на указанията на съда да се внесат разноските за провеждане на експертиза, заключението по която ще е от значение за определяне способа за прекратяване на съсобствеността, е пречка за развитие на производството във втората фаза на делбата.Именно това е основанието в периода от предаването на делото в архив до неговото възобновяване от съда да тече давност в полза на съделителя, който владее общия имот.След възобновяване на делото настъпват последиците на чл.115, ал.1, б.“ж“ и чл.116, б.“б“ от ЗЗД вр. чл.84 от ЗС. Течението на придобивната давност в полза на съделителя,, основаваща се на владение, упражнявано след внасянето на делото за делба в архив се прекъсва.От възобновяване на делото до влизане в сила на решението за извършване на делбата давност не тече. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на въззивното решение. В полза на ответниците по касация следва да се присъдят направените по настоящото производство разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар. Предвид горното, Върховният касационен съд