Определение № 4574 от 14.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 552/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. М. К. ,чрез адв. Л. П. срещу решение №384 от 17.10.2023г по в. гр.дело 417/2023г. на Пернишки окръжен съд,с което е потвърдено решение №30/13.03.2023г по гр.д № 672/2021г на Районен съд-Радомир. Отхвърлен като неоснователен е иск на касатора по чл. 3,във вр чл.1 ал.1, т.1, т.2 от ЗУТОСПР за установяване на трудов и осигурителен стаж през периода 17.03.2017г-04.09.2017г при работодател „Атоми-Транс”ЕООД ,който ответникът ТП на НОИ-Перник е заличил и не признава, предвид отхвърлени уведомления по чл.62,ал.5 КТ. Сключеният трудов договор на ищеца с посочения работодател е като шофьор на такси ,с подадени две уведомления до НАП, заедно със справка от 17.03.2017г и 20.03.2017г, че са били приети. През 2021г ищецът е подал заявления за отпускане на обезщетение, като при проверка в ТП на НОИ Перник изпълнени ли са условията на чл.10, вр §1 от ДР на КСО е констатирано ,че са подадени данни по чл.5, ал.4 т.1 КСО от осигурител „Атоми-Транс”ЕООД с невнесени осигурителни вноски. В рамките на предприет контрол е изискана и представена декларация на едноличния собственик на дружеството Б. Б. А.. Същата е декларирала ,че е купила процесната и други две фирми за сумата 150 лева,че била писана като собственик на трите фирми, но същите не са упражнявали дейност, не е назначавала лица по трудови договори, не е подавала данни към НАП и не знае кой подава данни от нейно име. Ответникът ТП на НОИ се е позовал на констативен протокол и задължителни предписания на контролните органи за заличаване на неоснователно подадените данни по чл.5,ал.4 КСО за три лица, между които ищецът,връчени на представляващата дружеството А. на 13.02.2020г и на 04.10.2019г. Приложена е и кореспонденцията с Окръжна прокуратура–Перник във връзка с образуваното разследване за престъпление по чл.256, ал.1 НК ,включително за използване на неистински документи, трудови договори. Досъдебното производсдтво/ пр№24/ 2020г на РП Перник / е било образувано във връзка с отпуснати обезщетения на три лица ,между които и ищеца Т. К., приключило е с освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание/чл. 78а, ал.1 НК/ – влязло в сила решение по адм.н.д № 1022/2022 на РС Перник ,като за виновна в престъпление по чл.316,вр чл.308НК е призната М. П. М. и на същата е наложено административно наказание. Деянието е във връзка с друг документ, а не във връзка с представения по делото трудов договор с ищец. Радомирски районен съд е спрял делото до преключване на административно- наказателното производство и след приключването го е приложил.Въззивният съд на свой ред решаващо е отчел ,че искът в посочената от закона хипотеза е допустим, доколкото формалното условие да се представи удостоверение по чл.5, ал.1 ЗУГОССР е било изпълнено по делото.Допустимо според въззивния съд е изслушан и свидетеля А. М.,син на ищеца Т. К. ,доколкото е представено писмено доказателство по смисъла на чл.6 ал.2 от ЗУТОССР - трудовият договор с ищеца не е оспорен в този процес от ответника „Атоми-Транс”ЕООД, поради неподписването му от представител на дружеството .Искът е приет за неоснователен,тъй като установяването на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред е обусловено не от сключването на трудов договор за съответна длъжност, а от реалното полагане на труд в уговореното работно време и възнаграждение. По оплакванията на жалбоподателя и искането му да се осъществи косвен съдебен контрол върху заповедите от 01.10.2019 и 12.02-2020г на НОИ /с предмет задължителни предписания/ въззивният съд е посочил ,че същите не са от значение за изводите на съда относно спорното право,затова упражняването на косвен съдебен контрол върху тях е безпредметно. Според касатора въввизният съд е следвало да обяви за незаконосъоразни ,респ за нищожни на основание чл. 17, ал.2 ГПК посочените две заповеди ,да направи извод за редовни трудови договори и за доказана трудова дейност от сключването до прекратяването на трудовия договор на ищеца Изтъква се противоречие с практика на ВКС и основание по чл.280 ал.1, т. 1 ГПК по формулирани в изложение правни въпроси. В отговор ТД на НАП оспорва касационното обжалване като недопустимо. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок, но е процесуално недопустима. С обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по основателност на предявен иск с правно основание чл.1 ЗУТОССР. Съгласно разпоредбата на чл.357,ал.1 КТ, споровете за установяване на трудов стаж са трудови, като задължителнотопривличане на съответното ТП на НОИ като ответник в процеса не променя характеристиката на спора. Съгласно чл.280, ал.3 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, както и за обезщетения и трудови възнаграждения с цена на иска над 5 000 лева.Исковете по реда на ЗУТОССР не попадат в изключенията по чл.280,ал.3ГПК поради което касационното обжалване на въззивното решение е недопустимо.Касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.