Определение № 204 от 20.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 2614/2013 г.

Образувано е по касационна жалба на С. А. К., [населено място], чрез адвокат И. И. И. против решение № 129 от 19.03.2013 г. по в.гр.д.№ 1030/2013 г. на Старозагорски окръжен съд, с което се потвърждава решение № 1163 от 08.11.2012 г. по гр.д. № 3429/2012 г. на Старозагорски районен съд. С последното е признато за установено на основание чл. 422, ал.1 ГПК по отношение на С. А. К. от [населено място], съществуването на вземането на И. Х. П. от [населено място], в размер на 7300 лева по договор за заем от 15.08.2010 г., във връзка с който С. А. К. е издал в полза на И. Х. П. запис на заповед от 15.08.2010 г. за сумата 7 300 лева, послужил като документ по чл.417, т.9 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1965/2012 г. на Старозагорски районен съд. В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на въззивното решение при наличието на отменителните основания по чл.281, т.3 ГПК, поради което се иска касирането му, а допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основанито по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касация оспорва допустимостта на касационното обжалване в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК, като претендира направените в касационното производство разноски. Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./. С посочената императивна разпоредба е въведен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване - не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела. В случая е обжалвано въззивно решение, с което се потвърждава решението на Старозагорски районен съд по предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК. Касае се за търговско дело, тъй като претендираните вземания произтичат от правоотношения, възникнали от издаден запис на заповед, който по смисъла на чл. 286, ал.2 ТЗ във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ е абсолютна търговска сделка. Предявеният иск е под определения минимален размер за касационно обжалване - 10 000 лв. и поради това касационната жалба е недопустима и затова следва да се остави без разглеждане. Неправилното посочване от въззивния съд, че решението подлежи на касационно обжалване, е правно ирелевантно и не създава такова право, тъй като се касае за институционен контрол, който се определя изрично от ГПК. На ответника следва да се присъдят сторените по касационното производство разноски – 600 лева адвокатско възнаграждение по приложен по преписката договор за правна защита и съдействие. Възнаграждението е платено в брой и е направено вписване на плащането в представения договор. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение