Определение № 115 от 12.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2043/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, ТД – София, [населено място], подадена от юрисконсулт Ю. В., и касационна жалба на С. С. К. и С. Т. К., лично и в качеството му на едноличен собственик и управител на „Фламинго-585“ ЕООД и на „Фламинго-1“ ЕООД, всичките със съдебен адрес – [населено място], чрез адвокат К. Б., срещу въззивно решение № 3 от 02.01.2025 г. по в.гр.д. № 953/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което частично е отменено решение № 5а от 02.03.2010 г. по гр.д. № 837/2007 г. на Окръжен съд – Перник и вместо това на основание чл. 28 вр. чл. 10, ал. 1 вр. чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) в полза на държавата е отнето следното имущество: 1. Недвижим имот - апартамент № .., находящ се в [населено място], [улица], с площ от 137,13 кв.м., заедно с прилежащото към апартамента избено помещение № 44 и с 2,24 % ид.ч. от общите части на сградата; 2. Недвижим имот - поземлен имот с площ от 505 кв.м., находящ се в [населено място] – „Пригаров район“, заедно с построените в същия поземлен имот двуетажна масивна жилищна сграда и стопанска постройка; 3. Недвижим имот - земя с площ 919 кв.м., находяща се в землището на [населено място], Пернишка област, в местността „Я.“; 4. Недвижим имот - масивна стопанска сграда, представляваща птичарник със склад към същия, находяща се в землището на [населено място], Пернишка област, в местността „М.“, заедно с прилежащата към същата земя с площ 3 563 кв.м.; 5. Недвижим имот - търговски обект - Бирария „Б. път“, находящ се в [населено място],[жк], [улица], със застроена площ от 140 кв. м., заедно с правото на строеж върху терена; 6. Недвижим имот - търговски обект 1, ограничено вещно право на строеж от 165 кв.м. върху общинска земя-поземлен имот, който по сега действащия план на [населено място],[жк], представлява парцел X., находящ се в кв. 193., при реализирано вещно право за строеж за търговски обект 3 с площ 78 кв.м.; 7. Недвижим имот - обект № 14 за търговия и обслужващи дейности на един имот с разгъната застроена площ от 300 кв. м., построен върху общинска земя, представляваща част от парцел ... в кв. ..., ведно с правото на строеж; 8. Недвижим имот - ПИ, в землището на [населено място],[жк], представляващ парцел ...-... от кв. 45 с площ 456 кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда с площ 137 кв.м.; 9. Недвижим имот - апартамент № ..., находящ се в [населено място], З., блок № ..., етаж ..., с площ от 59,18 кв.м. заедно с принадлежащото избено помещение /мазе/ № ... с площ 7,20 кв.м. и 0,711/100 ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавна земя; 10. Недвижим имот - търговски обект – „сладкарница“, находящ се в [населено място],[жк], [улица], представляващ обособен търговски обект павильонен тип „Сандвич“, построен върху парцел ... в кв. ... по плана на [населено място],[жк], с площ от 140 кв. м., ведно с правото на строеж върху земята върху, която е построена сградата; 11. Недвижим имот, представляващ 1/8 ид.ч. от поземлен имот, находящ се в [населено място],[жк], [улица], с обща площ 561 кв.м.; 12. Недвижим имот - апартамент № „...“, находящ се в [населено място],[жк], блок ..., с площ 88,46 кв. м., заедно с принадлежащото към него избено помещение № „...“ с площ 7, 44 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото; 13. Товарен автомобил марка „Рено трафик“, рег. [рег.номер на МПС]; 14. Полуремарке „ремарке автомобилно“, с рег. [рег.номер на МПС]; 15. Лек автомобил марка „Мерцедес 300 СЕ“, per. [рег.номер на МПС]; 16. Товарен автомобил „Мерцедес 307 Д“, с рег. [рег.номер на МПС]; както и 100 дружествени дяла от по 50 лв., представляващи 100 % от капитала на „ФЛАМИНГО 585“ ЕООД и 50 дружествени дяла от по 100 лв., представляващи 100 % от капитала на „ФЛАМИНГО-1“ ЕООД.

Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата му част, с която са отхвърлени исковете на Комисия за отнемане на следните суми, неналични в края на проверявания период: 1. Сумата от 100 000,00 лв., представляваща получена от лицето сума от продажба на недвижим имот - двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в [населено място],[жк], [улица], заедно и с построения в имота гараж и с 1/2 ид. части от правото на собственост върху дворното място; 2. Сумата от 4000,00 лв., представляваща получена от лицето сума от продажба на недвижим имот - апартамент № 15, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] заедно с прилежащото към него избено помещение № ...; 3. Сумата от 15 000,00 лв., представляваща получена сума от продажба на недвижим имот - южна жилищна сграда-близнак, находяща се в [населено място],[жк], [улица], заедно с 1/2 ид. части от дворно място; 4. Сумата от 10 200,00 лв., представляваща получена сума от продажба на недвижим имот - ПИ с площ от 410 кв. м., находящ се в [населено място],[жк], [улица], парцел №.... в кв. ..., заедно с построената в него Масивна жилищна сграда със ЗП 60 кв. м., състояща се от два етажа върху мазе с гараж и тавански стаи; 5. Сумата от 26 500,00 лв., представляваща получена сума от продажба на недвижим имот - ПИ с площ от 710 кв. м., находящ се в [населено място],[жк], [улица], парцел №...-... кв. ..., заедно с построената в същия имот жилищна сграда; 6. Сумата от 3573,60 лв., представляваща получена сума от продажба на ограничено вещно право на строеж за търговски обект № 3 върху общинска земя; 7. Сумата от 4022,00 лв., платени за закупуването на изгорялата масивна стопанска сграда на един етаж с РЗП от 174 кв. м., представляваща „Механа-К.“, находяща се в землището на [населено място], [община], местността „Я.“; 8. Сумата от 1362,00 лв. за учредяване право на строеж върху обект 15; 9. Сумата от 4700,00 лв. - пазарната стойност към датата на продажба на лек автомобил „Опел Аскона“ рег. [рег.номер на МПС]; 10. Сумата от 2500,00 лв., получени от продажбата на 25 дяла по 100,00 лв. на „П. Холидей“ ЕООД.

Касационната жалба на КОНПИ е срещу частта на решението, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, а касационната жалба на С. К. и С. К., лично и в качеството му на едноличен собственик и управител на „Фламинго-585“ ЕООД и на „Фламинго-1“ ЕООД, е срещу частта, с която се отнема в полза на държавата част от претендираното имущество.

Установено е, че съдът е сезиран с мотивирано искане от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД, сега КОНПИ/ с правно основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) да бъде отнето в полза на държавата имущество, придобито от ответниците чрез престъпна дейност. Съдът е приел, че производството пред Комисията е образувано с нейно решение № 119 от 25.10.2006 г., въз основа на постъпило на основание § 5, ал. 1 ПЗР на ЗОПДИППД (отм.) уведомление от Областна дирекция „Полиция“ – П., че присъда № 41 от 3.10.2005 г. по НОХД № 539/2005 г. на САС срещу С. Т. К., с която той е признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 354а, ал. 2, б. „а“, вр. с чл. 1 НК и чл. 339, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, попадащи в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 23 и 25 ЗОПДИППД (отм.), е влязла в сила на 4.10.2006 г. след потвърждаването ѝ с решение № 736 от 4.10.2006 г. по н. д. № 161/2006 г. на ВКС. Искът на Комисията е предявен по отношение ответника С. Т. К. на основание чл. 4, ал. 1 и 2 и чл. 27 ЗОПДИППД (отм.), по отношение на ответника С. С. К. – на основание чл. 8 ЗОПДИППД (отм.), а по отношение на двете търговски дружества - на чл. 6, във вр. чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.). Съдът е приел, че решенията на Комисията за образуване на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност в периода от 1984 г. до 2002 г., и за удължаване на срока на проверката, са валидни и съответстват на законовите изисквания, поради което са породили целените правни последици.

Съдът е разгледал представените в производството писмени доказателства – частни документи - договор за заем от 26.12.1999 г., запис на заповед от 6.08.1999 г. и договор за заем от 30.05.1994 г., които са били оспорени по реда на чл. 154, ал. 1, във вр. с чл. 3, изр. 2 ГПК (отм.). Приел е, че не са ангажирани доказателства във връзка с факта на получаването на сумите по договорите, като липсват и косвени доказателства за предоставянето на сумите, за техния произход, както и за изпълнение на задължението за връщане на сумите по тези частни писмени документи, предвид уговорените срокове за връщане. Установено е също така, че записът на заповед е антидатиран, доколкото на посочената в заповедта дата издателят не се е намирал в пределите на Република България. Посочено е, че свидетелските показания за установяване на договори на стойност над 1000 лв. съобразно чл. 133, ал. 1, б. „в“ ГПК (отм.) представляват негодно доказателствено средство. Допълнително по отношение на договор за заем от 30.05.1994 г. за предоставени суми в размер на 136 000 щатски долари, съдът се е аргументирал, че заемодателят не е могъл да разполага с такава сума във валута, поради все още действащият към този момент специален валутен режим, установен в ЗСВЦВК, ЗБКД, ПМС № 15/1991 г., предвиждащ издаването на писмени документи при закупуване на чужда валута лицензираните финансови институции, каквито на са представени. Във връзка с твърдението за получени приходи от „Еврофутбол“, получавани от упълномощено лице, което впоследствие ги е предавало на проверяваното лице, съдът е посочил, че не кредитира предственото пълномощно в полза на твърдения получател на сумите, както и не кредитира показанията му, дадени при разпита му като свидетел, тъй като липсват други преки доказателства проверяваното лице да е правило залози. Съдът се е позовал на заключението на приетата по делото икономическа експертиза, според което в процесния период 25.11.1984 г. до 16.05.2002 г. ответниците са придобили имущество, което надвишава приходите им в размер на 16 092,71 МРЗ. Приел е, че проверяваното лице и свързаните с него лица, които са от кръга, посочен в чл. 6 и 8 ЗОПДИППД (отм.), са притежавали имущество на значителна стойност по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.), тъй като надвишава там определеният минимум от 60 000 лв., равняващи се на 400 МРЗ. Направил е извод, че към момента на придобиването на всяко от имуществата, предмет на иска по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), не са били налице средства от закони източници, даващи възможност на ответниците да ги придобият.

От приложената справка за съдимост съдът е констатирал, че проверяваното лице е криминално проявено в продължителен период от време преди и след проверявания период, като деянията му са свързани главно с разпространение на наркотици, както и с лихварска дейност. Приел е, че и преди извършването на престъплението, станало причина за образуването на настоящото производство, и след това ответникът е извършвал престъпления с материална облага, поради което може да се направи обосновано предположение, че придобитото от него имущество е такова от престъпната му дейност. Причинната връзка между тази престъпна дейност и процесното имущество се обуславя от естеството на дейността и липсата на законни доходи. В тази връзка е съобразено окончателното решение на ЕСПЧ от 09.02.2023 г., в което е прието, че за упражняване на преобразуващото субективно право на държавата по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) да се отнемат принудително и безвъзмездно имуществени права от субекта - извършител на престъпно деяние, законът изисква връзка между престъпната дейност и имуществото, което се отнема. Придобиването на имуществото следва да е от установената, конкретна, престъпна дейност - пряко или косвено от престъпната дейност, но във всички случаи тази връзка трябва да бъде установена, или да може да се направи предположение за съществуването ѝ. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде отнето по реда на чл. 28 закона. Съдът е приел, че в случая е налице изведената от ЕСПЧ връзка, доколкото проверяваното лице е многократно осъждано - за държане на наркотичните вещества, за незаконен трафик на наркотици и наркотични вещества, хазарт, пране на пари, лихварство, избягване на данъчни задължения в особено големи размери. Според съда престъпното поведение на проверяваното лице и продължителността му във времето са от естество да кумулират значителни имотни облаги за него и свързаните с него лица. Посочил е, че недостигът на законни приходи, ниските доходи на проверяваното лице и свързаните с него лица за придобиване на констатираното значително имущество, наред с престъпното поведение на проверяваното лице обосновават намесата в правото на собственост на имуществото, придобито от престъпната дейност на лицето, чрез отнемането му в полза на държавата. Съдът е подчертал, че счита намесата за пропорционална с оглед преследваната от закона легитимна цел /предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност и предотвратяване разпореждането с имущество, придобито от престъпна дейност/, тъй като от преценката на събраните по делото доказателствата е изведено наличието косвена връзка между престъпната дейност и придобитото имущество. В този смисъл няма нарушение на член 1 от Протокол № 1 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В заключение, съдът е приел, че са налице всички елементи, обуславящи възникването на правота за отнемане на имущество в полза на държавата по реда на чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.), поради което искът е уважен по отношение на претендираните налични активни от имуществото на проверяваното лице и свързаните с него лица. По отношение на получените парични средства от продажбата на имоти, които обаче не са налични по банковите сметки на ответниците, съдът е посочил, че предмет на отнемане могат да са налични парични средства, т. е. такива в икономическата им функция на запас от стойност (натрупани и неизразходвани средства) и в по-тясното им разбиране, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона, но не и парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска. С тези аргументи е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която исковете за отнемане на неналични парични средства са отхвърлени.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на КОНПИ са поставени следните въпроси:

1. „В кои случаи е приложима разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) за отнемането на отчуждено имущество по реда на ЗОПДИППД (отм.)?“.

2. „Приложимо ли е Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, в което се разрешават материалноправни въпроси по ЗПКОНПИ в производството, образувано по реда на ЗОПДИППД (отм.)?“.

3. „Налице ли е идентичност в основанията за отнемане на имущество, подлежащо на отнемане в полза на държавата, посочени в чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) и тези посочени в разпоредбата на чл. 151 от ЗПКОНПИ?“.

Първият въпрос е поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а останалите два – в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа се още наличието на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на С. С. К. и С. Т. К., лично и в качеството му на едноличен собственик и управител на „Фламинго-585“ ЕООД и на „Фламинго-1“ ЕООД, са поставени следните въпроси:

1. „Необходимо ли е да има връзка (пряка или косвена) между конкретната престъпна дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото на значителна стойност или е достатъчна липсата на законен източник на вложените средства в придобиването на това имущество?“.

2. „При изследване на връзката между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото, чието отнемане се иска, съдът следва ли да обсъди и извърши преценка на вида и характера на конкретната престъпна дейност, придобивните способи и евентуалните последващи трансформации на имуществото, както и на всички други твърдяни и установени по делото, релевантни факти и логически взаимовръзки?“.

3. „Кои са принципите и критериите, използвани с цел установяване дали дадено имущество е в резултат на конкретно извършено престъпление, когато са налице няколко престъпления и съответно придобито, различно по вид и обем, движимо и недвижимо имущество?“.

4. „Когато се отнема имущество, придобито преди извършване на престъплението, как се определя връзката между имуществото и престъплението?“.

5. „Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си след анализ и оценка на всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност, и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, имащи значение за решението на делото?“.

6. „Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички възражения и оплаквания на страната в тяхната пълнота, като изложи свои мотиви по тях, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като изложи съображения за тяхната доказателствена стойност?“.

7. „Длъжен ли е при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си, и които имат значение решението на делото, и да изложи свои собствени фактически и правни мотиви по съществото на спора?“.

8. „Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, в които да посочи възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, да посочи защо намира заявените с жалбата оплаквания за неоснователни?“.

9. „Длъжен ли е въззивният съд да съблюдава съответствието на фактическите му изводи със събрания по делото материал, съответно длъжен ли е да държи сметка за формалната логика, емпирично и научно-теоретично знание?“.

Горните девет въпроса са постановени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са цитирани и конкретни решения на ВКС, за които се твърди, че са в противоречие с изводите на въззивната инстанция.

10. „В производството по ЗОПДИППД (отм.) необходимо ли е съдът да изследва въпроса дали конфискацията на имуществото би била непропорционална по смисъла на член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за правата на човека и основните свободи?“.

11. „Допустимо ли е въззивният съд да основава решението си на доказателства, които ищецът представя след изтичане на преклузивния срок?“.

12. „Допустимо ли е да се представят нови доказателства във възобновено производство, образувано след отмяна на влязло в сила решение, които не са съществували към момента на разглеждане на първото производство?“.

13. „При образувани две производства от КОНПИ във връзка с две различни престъпления (или няколко групи престъпления) допустимо ли е в едно съдебно производство КОНПИ да обосновава наличието на причинно-следствена връзка между престъплението и подлежащото на отнемане имущество с престъпленията, послужили за образуване на второто производство?“.

Поддържа се също наличието на очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение № 3 от 02.01.2025 г. по в.гр.д. № 953/2024 г. на Софийския апелативен съд.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

По поставените в изложението на Комисията въпроси:

Първите два въпроса, поставени в изложението на касатора КОНПИ, не обосновават допускането на касационното обжалване, тъй като не са налице сочените в тази връзка основания. Фактическия състав на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) изисква сключването на възмездна сделка между ответника по иска по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) и трето добросъвестно лице, при което на отнемане подлежи получената от ответника срещу прехвърленото на третото добросъвестно лице, по възмезден начин и по действителната стойност имущество насрещна облага. на отнемане по реда на ЗОПДИППД (отм.) подлежат само такива парични средства, които към момента на предявяване на иска по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) са налични и се държат от ответника или се намират по банковите му сметки. В случай, че те не са налични, тъй като са били използвани като насрещна престация по сключена между ответника и трето добросъвестно лице сделка ще намери приложение разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) като на отнемане ще подлежи получената срещу тези средства насрещна облага. В случаите, когато тези средства не са налични, тъй като са изразходвани за задоволяване на ежедневните или други нужди на ответника или неговото семейство, както и за други подобни, при което не се реализира насрещна облага, те не могат да бъдат отнемани по предявения иск по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.). На отнемане по реда на ЗОПДИППД (отм.) подлежи не всяко едно имущество, което някога е било притежавано някога от ответника, а само това което е налично към момента на предявяването на иска по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.). Случаите, когато имуществото не е налично, а на отнемане подлежи получената при неговото отчуждаване насрещна облага са изрично посочени в закона. Същото е възприето и в Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Макар и постановено по въпроси, свързани с приложението на ЗПКОНПИ /обнародван в „Държавен вестник“, бр. 7 от 19.01.2018 г. /, направените разяснения са валидни и за ЗОПДИППД (отм.), тъй като между разпоредбите на двата закона, отнасящи се до понятието „имущество“ и начина на определянето му, няма принципна разлика. Според направеното тълкуване, на отнемане подлежи само незаконно придобито налично имущество, което е влязло в патримониума на проверяваното лице или свързаните с него лица през изследвания период и се намира там в края му. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него - ако то се намира в свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя“. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Предвид посоченото съдът не е отклонил от съдебната практика по приложението на чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), както и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса относно приложимостта на разясненията, дадени в тълкувателното решение по тълк.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС.

Третият въпрос също не обосновава допускане на касационното обжалване, защото въззивният съд е разгледал исковата претенция именно по реда на ЗОПДИППД (отм.) и съобразно всички специфики на приложимата уредба.

По поставените в изложението на С. С. К. и С. Т. К., лично и в качеството му на едноличен собственик и управител на „Фламинго-585“ ЕООД и на „Фламинго-1“ ЕООД, въпроси:

Първата група въпроси – от първи до четвърти – касаят необходимостта да съществува връзка между конкретната престъпна дейност по чл. 3 и придобитото имущество, времето на нейното осъществяване и придобитото имущество, за да се постанови отнемане в полза на държавата на имущество по реда на ЗОПДИППД (отм.). По тези въпроси е налице задължителна практика, обективирана в ТР № 7/2013 от 30.06.2014 г. по т. д. № 7/2013 г. на ОСГК. В него е прието, че е необходимо да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). Придобиването на имуществото от извършителя на престъплението може да е, както пряко, така и косвено от престъпната дейност, но във всички случаи тази връзка трябва да бъде установена, или да може да се направи предположение за съществуването й (арг. чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1). Между престъпната дейност и имуществото е налице пряка връзка, напр. в случаите, когато то е пряко придобито от престъплението. Съгласно чл. 53, ал. 2, б. „б“ НК това имущество подлежи на отнемане в полза на държавата, независимо от наказателната отговорност. Допустимо е отнемане по ЗОПДИППД (отм.), в случаите, когато отнемането не може да се реализира по НК, защото имуществото не е в патримониума на дееца (хипотезите на чл. 5-8 ЗОПДИППД (отм.). Косвена е връзката между престъпно деяние и конкретното имуществено право, когато придобиването му е непряко от конкретното престъпление, опосредено чрез други действия, напр. с една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни сделки. Дори връзката да не е безспорно установена, ако такава може основателно да се предположи, то предположението е достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник в придобиването на имуществото. Предположението е вероятност, възможност, при която от дадена причина се следва определен резултат, последица, а в хипотезите на закона, от конкретното престъпление - имуществена облага. Предположението е основателно, когато от осъществяването на твърдяните факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзката между причината и следствието. В случая, с оглед вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки, да може да се стигне до извод за връзка между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и имуществото, чието отнемане се иска. Ето защо не е налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото съдът е съобразил необходимостта от наличието на такава връзка, като изрично е изложил мотиви в тази насока защо счита, че основателно може да се предположи, че придобитото от ответниците имущество е вследствие на конкретната престъпна дейност, чието естество предполага генерирането на значително количество имотни облаги. Тази преценка на съда почива върху събраните по делото доказателства, какво и но проведеното от ответниците доказване на законен доход, предвид което оспорването ѝ е относимо към правилността на решението и не може да бъде разгледана преди допускането на касационното обжалване по същество.

Касационното обжалване не следва да се допусне и по процесуалноправните въпроси - от пети до девети. Същите са обусловили дейността на съда при постановяване на обжалваното решение, но не е налице отклонение от трайно установената по тях съдебна практика. В нея е възприето, че за да формира вътрешното си убеждение, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с тази постоянна и непротиворечива практика на ВКС. Противно на твърденията на касаторите, въззивното решение съдържа мотиви, от които се установява как съдът е формирал извода си за връзка между придобитото имущество и извършените от С. К. престъпления. Аргументацията на касаторите в тази връзка е обвързана с твърденията им за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, довели до неправилно според тях формиране, на изводите му по съществото на спора. Същите обаче са неотносими към производството по чл. 288 ГПК. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/, като проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва по реда на чл. 290 ГПК едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване.

В заключение, въззивното решение е мотивирано, съдът е извършил самостоятелна преценка на събраните доказателства, становищата и доводите на страните, както и преценка на всички надлежно релевирани възражения и е изложил своите правни изводи по тях, поради което не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по тази група въпроси.

Останалите четири въпроса са поставени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като за същите не е изложена изрична аргументация, а се препраща към тази, свързана с първата група въпроси, касаеща необходимостта от наличие на връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото. Доводите, изложени по-горе, са относими, по отношение на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Освен това съобразно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело, разрешен в обжалвано въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. В конкретния случай подобна обосновка не е изложена от касаторите по нито един от въпросите – не е посочена противоречива практика, на която съдът се е позовал, нито пък неясна или противоречива правна норма, която е приложил. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Липсата на надлежна аргументация препятства съда при осъществяването на преценката за наличността на соченото основание, поради което касационното обжалване не може да допусне и по въпросите от десети до тринадесети.

Относно наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на обжалваното решение:

Няма основание да се приеме и че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване /ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г./, не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване.

Съобразно изхода на спора не следва да се присъждат деловодни разноски за касационната инстанция. Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, [населено място], трябва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВКС сумата 30 лв. държавна такса. Съобразно Закона за въвеждане на еврото в Република България тя е 15.34 евро.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд