Определение № 917 от 05.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 648/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. М. И. чрез неговия пълномощник адв. Л. С. против решението на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 06.06.2012 г. по гр.д. № 633/2011 г. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и нарушение на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т. 2 и 3 ГПК, тъй като въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в представените с касационната жалба решение № 202 от 30.06.2010 г. по гр.д. № 741/09 г. на ІІ г.о., решение № 217 от 05.07.2009 г. по гр.д. № 1368/08 г. на ІV г.о. и решение № 119 от 19.03.2012 г. по гр.д. № 122/2011 г. на ІІ г.о. Ответникът по касация ПК ”Н.” [населено място], общ. Н., обл. К., не е взел становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 473 от 17.06.2011 г. по гр.д. № 2107/04 г. на Кюстендилския районен съд, с което П. М. И. е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде на ПК ”Н.”- [населено място], владението върху 84 кв.м от недвижим имот, върху който кооперацията притежава право на собственост на 1455/7000 ид. части, представляващ УПИ .., имот пл.№ 207 в кв. 24 по плана на [населено място], състоящ се от празно и застроено място с площ 7 000 кв.м, както и на основание чл. 109 ЗС да премахне построената в този имот незаконна постройка с площ 84 кв.м и да заплати на кооперацията сумата 366.86 лв. обезщетение за ползата, от която кооперацията е била лишена, за времето от 20.12.1999 г. до 20.12.2004 г. Въззивният съд е приел за установено, че ищецът ПК ”Н.” се легитимира като собственик на 1 455/7000 ид. части от УПИ VІ, пл.№ 207 в кв. 24 по плана на селото, а собственик на останалите идеални части от този имот е държавата. Ответникът П. И. е собственик на съседния имот пл.№ 208. През 1993-1994 г. ответникът и лицето И. К. построили паянтова стопанска постройка върху 84 кв.м в имота на ищеца на границата с имот пл.№ 208, която ползвали за свинарник. След като И. К. починал, ответникът продължил да ползва постройка, достъпът за която е единствено през неговия имот. Съдът е намерил за неоснователно възражението на ответника, че постройката попада изцяло в границите на собствения му имот, тъй като била построена върху придадените по регулация 128 кв.м от парцел VІ- 207, които той е заплатил. Посочил е, че заповед № 125 от 26.08.1998 г. на кмета на [община], с която е било одобрено изменението на регулацията между парцели VІ- 207 и VІ- 208 по плана на селото и е било определено свързано застрояване за четири съседни парцела в същия квартал, е била отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение от 20.12.2003 г. по адм.д. № 97/99 г. на Кюстендилския окръжен съд, поради което не е настъпило отчуждителното действие на регулацията по отношение на тази площ от 128 кв.м. Оттук съдът е направил извод, че ответникът държи без основание площта от 84 кв.м. от имота на ищеца и дължи предаването им на основание чл. 108 ЗС, както и че изградената върху тази площ стопанска постройка пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост и следва да бъде премахната. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Касаторът обосновава искането си с твърдението, че след като сградата е изградена от него и от трето лице, това трето лице, респ. неговите наследници, имат качеството на необходими другари по предявените искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС и след като не ги е конституирал като страни по делото, въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС. Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като той не може да релевира и да защитава пред съд чужди права. Ако въззивното решение засяга правата и интересите на трето неучаствало по делото лице, последното разполага с правна възможност да защити правата си по друг ред. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, по който може да се допусне касационно обжалване, трябва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Поставеният от касатора правен въпрос не предпоставя правните изводи в обжалваното решение, поради което не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът