Определение № 1970 от 16.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2963/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. И. П. от [населено място] срещу въззивно решение № 172 от 15.02.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2394/2022 г. на Варненския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 260332 от 27.06.2022 г. по гр. д. № 6183/2020 г. на Варненския районен съд, с което са уважени предявените от Г. А. Н. срещу касаторката искове, като е намалено завещателното разпореждане по универсално саморъчно завещание от 26.07.2019 г., обявено с протокол от 05.09.2019 г. на нотариус Л. Г., вписано в Служба по вписванията с дв. вх. рег. № 23758/12.09.2019 г., направено от Д. К. Н., починала на 22.08.2019 г., в полза на Ж. И. П., с 1/4 ид. част от завещаното имущество, собственост на наследодателката, а именно 1/2 ид. част от апартамент № *, с идентификатор ***** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в [населено място], [улица], вх. 2, ет. 5, с площ от 55,14 кв. м, заедно с 0,2722 % ид. части от общите части на сградата и 0,256 %, кв. м ид. части от дворното място, в което е построена сградата, за допълване на запазената част на Г. А. Н., на основание чл. 30 ЗН; възстановена е запазената част на Г. А. Н. от наследството на съпругата му Д. К. Н. в размер на 1/4 ид. част, накърнена с универсалното завещание от 26.07.2019 г. върху описания имот; допусната е делба между Г. А. Н. и Ж. И. П. на посочения апартамент при квоти: 1/4 ид. част за първата и 3/4 ид. части за втория съделител, и на основание чл. 12, ал. 1 ЗН на Г. Н. е предоставена обикновената покъщнина, находяща се в него. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че с решение по гр. д. № 16848/2010 г. на Варненския районен съд е допусната промяна в имената на наследодателката на страните от С. Д. на Д. Я., починала на 22.08.2019 г. Ищецът в първоинстанцинното производство Г. Н. и Д. Я. са сключили граждански брак на 25.01.2018 г., като същият, в качеството му на преживял съпруг, е неин единствен наследник по закон. През 2010 г. Д. Н. закупила процесния апартамент, като на 22.01.2018 г. е продала 1/2 ид.част от него на ищеца. В полза на ответницата Ж. И. П. е съставено саморъчно завещание на 26.07.2019 г., обявено на 05.09.2019 г., с което Д. Н. се разпоредила с притежаваната от нея 1/2 ид. част от жилището и обзавеждането в него. На 01.08.2019 г. Г. Н. е закупил л. а. марка „М.“, с рег. [рег.номер на МПС], за сумата от 2800 лв., която продавачите са получили изцяло в деня на подписване на договора, като на същия ден същият е изтеглил от сметката си в „Експресбанк“ АД сумата от 2566,74 евро (с равностойност 5000 лв.). От заключението на приетата по делото съдебно-оценителна експертиза е установено, че пазарната стойност на процесния апартамент към датата на смъртта на Д. Н. е 87 100 лв., а пазарната стойност на движимите вещи в жилището, които са с характер на обикновена покъщнина, възлиза на 4410 лв. Съгласно заключението на приетата по делото авто-техническа експертиза пазарната стойност на лекия автомобил към същия момент е 6050 лв. От показанията на разпитаните по делото свидетели е установено, че след като съпрузите заминали за Англия, в началото се издържали от средствата от продадени ниви на Г. Н., като Д. Н. се оплаквала, че няма средства. След това и двамата започнали работа, но съпругата често молила мъжа си или приятелки за пари, защото имала нужда от такива. Същата разполагала със заплатата си, но когато тя не й стигала, искала заеми. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че закупеният на 01.08.2019 г. от Г. Н. лек автомобил за сумата от 2800 лв. е заплатен със средствата на купувача от неговата лична банкова сметка в „Експресбанк“ АД. По силата на чл. 21, ал. 1 СК, приложим за отношенията на съпрузите по делото с оглед сключване на брака след влизане в сила на новия СК, съпружеска имуществена общност възниква само по отношение на вещни права, но не и досежно облигационни права, включително произтичащи от влог, за разлика от изричната норма на чл.19, ал.1 СК (отм.) в обратен смисъл. С оглед на това фактът, че ищецът е единствен титуляр на банковата сметка, от която са били изтеглени и платени средствата за закупуване на автомобила, обуславя и преобразуването им в закупената вещ. Д. Н. е получавала само средства от заплата в чужбина, и то след като започнала работа, като те често не били достатъчни за покриване на ежедневните нужди на съпругата и на семейството, което опровергава потенциално участие на съпругата при натрупване на активите по сметката на ищеца. Общият принос на съпрузите към семейството, към децата и към общите нужди на семейството в ежедневието, включително от материален характер, са извън предмета на исковете по чл. 23 СК относно конкретна вещ. С оглед на това е прието, че имуществото на Д. Н. към откриване на наследството й е формирано от завещаните на ответницата 1/2 ид. част от апартамент № * и от покъщнината в него. Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗН наследник със запазена част от наследството, който не може да получи пълния й размер поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до размера на накърнената запазена част, след прихващане на получените от самия него дарения и завети, извън обичайните. С оглед универсалния характер на завещанието, неприемането от ищеца на наследството на съпругата му по опис не е пречка за реализиране на правото по чл. 30, ал. 1 ЗН. Обикновената покъщнина не е включена при формиране на наследствената маса, тъй като няма изрично такова искане от никоя от страните. Съобразно правилата на чл. 28 и чл. 29 ЗН разполагаемата част от наследството е тази, с която завещателят е можел да се разпорежда за след смъртта си, без да накърнява запазената по закон част в полза на наследника по закон. С оглед разпоредбата на чл. 29, ал. 3 ЗН запазената част на съпруга е 1/2 ид. част, когато наследява сам, или 1/4 ид. част от процесния апартамент. Тъй като същият притежава и 1/2 ид. част от имота и по силата на договора за продажба от 22.01.2018 г., делбата на същия е допусната при посочените по-горе квоти. Съдът е уважил и претенцията по чл. 12, ал. 1 ЗН за поставяне в дял на ищеца и обикновената покъщнина, намираща се в жилището, като е посочил, че докато са били в България, Г. Н. и Д. Н. живеели заедно в процесното жилище, като отношенията между съпрузите са били в рамките на обичайно приетото, но по финансови причини се е наложило често да работят в различни държави. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Представляват ли лична собственост вещните права, придобити по време на брака със средства от паричен влог /банкова сметка/ на единия съпруг, закупеното с тях може ли да бъде съпружеска имуществена общност и при какви условия“; 2. „Ако съпругът твърди, че е осъществена трансформация на лично имущество при придобиване на вещно право, заплатено с негов влог, той или другият съпруг трябва да твърди и установи, че средствата по влога имат друг извънсемеен произход и/или кога е натрупан влога за да се обори презумпцията за съвместен принос; за да се счита оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва от кого, на какво основание и кога са придобити паричните суми по този влог“. Ответникът по жалбата Г. А. Н. е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като са налице релевираните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставена от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. В случая поставените от касаторката въпроси са релевантни и обуславят допускането на касационния контрол. Аналогичен въпрос е бил предмет на разрешаване в ТР № 2 от 20.01.2025 г. по тълк. д. № 2/2022 г. на ОСГК на ВКС (настоящото производство е било спряно до приемането на тълкувателното решение), с което е прието, че когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг при приложим за имуществените отношения между съпрузите режим по чл. 18, ал. 1, т. 1 СК, счита се, че имотът е съпружеска имуществена общност, освен ако бъде установено, че е лично имущество. При спор за собствеността съпругът-титуляр на влога носи тежестта на доказване относно фактите, установяващи придобиване чрез трансформация на лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК или фактите, оборващи презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК. Предвид това касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С оглед изложеното на касаторката следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лв. съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,