Определение № 60604 от 14.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 411/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. Д. Г. срещу решение № ІІІ- 175 от 07.08.2020 г. по гр. дело № 1982/2019 г. на БОС /Бургаски окръжен съд/. Ответниците – Е. Х. М. и Х. К. М. са на становище, че жалбата е подадена извън срока по чл. 283 ГПК и са изложили доводи за неоснователността й. Изложени са съображения за недопускане на решението до касационно обжалване. ВКС/Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Възражението на ответниците по касация за просрочване на касационната жалба е неоснователно. Действително към делото е приложена извадка от книгата за призовки и съобщения на Районен съд, гр.Айтос, от която е видно че на касатора Г. на 17.08.2020 г. е връчено лично неизяснено по своето съдържание съобщение, тъй като е упоменато само гражданското дело, но не и вида на акта, които е връчен. Извън това самата извадка от книга за призовки и съобщения на даден съд може да потвърди връчването на определен документ, но не може да го замени, тъй като само връчването по определения в ГПК начин удостоверява валидното уведомяване на лицето, за това че е получило книжата по делото, съответно определя началото на преклузивните срокове. В случая съобщение за постановеното въззивно решение, В. Г. е получила лично и редовно на 19.10.2020 г., спрямо която дата е спазен срокът по чл. 283 ГПК. Липсват данни за друго връчване. С решението, предмет на обжалване, състав на БОС след отмяна на решение № 190 от 20.09.2019 г. по гр. дело № 712/2017 г. на Районен съд, гр.Айтос в частта му с която на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален сключеният между страните договор, обективиран в нот. акт № 152, т. 1, рег. № 1878, н. дело № 132/2017 г. на нотариус Ж. Д. е отхвърлил този иск, като е потвърдил решението в останалата му част. За да постанови този резултат въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, за това че не са налице условията по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване на сделката, сключена между страните за нищожна. Съдът служебно е изброил основанията по чл. 26 ЗЗД, като е посочил, че същите не са налице. Този извод е направен след очертаване на фактическата обстановка по спора, а именно това, че ищцата е притежавала собствен недвижим имот в наследство, който е прехвърлила на Е. М. с цитирания нотариален акт срещу поетото от него задължение да й заплаща ежемесечно издръжка от 100 лв., докато е жива и сумата 10000 лв., при запазено право на ползване върху една от стаите, като сумата 10000 лв. е отбелязана като платена в нотариалния акт. Накратко е обсъдено и последващото споразумение между страните, съгласно което страните са се договорили общо платената сума за имота да бъде в размер на 35000 лв., които ищцата е декларирала като получени в брой. При тези фактически данни и безспорния факт, че уговорената месечна издръжка от 100 лв. не е заплащана за периода месец юни 2018 г. – месец септември 2018 г. както и за месец август 2019 г., които факти първоинстанционният съд, за да уважи иска е счел като установени за неизпълнение на договора от страна на ответниците, въззивният съд е обосновал други изводи. Намерил е за неправилно това разбиране на районния съд, приложил е чл. 87, ал. 1 и ал. 4 ЗЗД, като е отчел, че не е даден срок на длъжника за изпълнение, а и като е отчел, че след като е получила сумата от 35000 лв., посочената сума от 500 лв., неплатени издръжки обуславя извод за незначителност на изпълнението по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД е отхвърлил иска. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Г. на първо място е посочила че решението е очевидно неправилно, с оглед кратките мотиви на въззивния съд. Доводът е неоснователен. Жалбоподателят Г. е поддържала основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Фактическият състав на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Посочените пороци на съдебния акт не са обосновани от жалбоподателя, а и не се констатират от настоящата инстанция. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава на ВКС дефинитивност на посочения фактическия състав липсва аргументирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Поставените след това два въпроса, свързани със задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства и да изложи свои мотиви, не са изведени от неговите решаващи мотиви, а оплакването, че формално съдът е разгледал тези доказателства съставлява оплакване за неправилност на акта и няма относимост към поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Следващите два въпроса също имат сходно съдържание и обективират оплакването на страната, за това че въззивният съд на всяка цена е следвало да допусне тройна графологична експертиза. Следващият въпрос е фактически и е свързан с оплакването на страната за недопускане на експертиза. Въпросите относно това, дали е налице неограниченост на свободата на договаряне с накърняване на добрите нрави също са фактически тъй като са свързани с конкретното доказване по спора. От последните поставени въпроси настоящият състав счита, че релевантен е вторият, който касационната инстанция уточнява /арг. т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/ по следния начин: „Налице ли е незначителност на неизпълнението по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, при установено частично неизпълнение на задължение за издръжка за повече от три последователни месечни вноски и какви са критериите, за да бъде извършена преценка за незначителност на неизпълнението по смисъла на тази разпоредба?“. Така поставен този въпрос е релевантен, а също така и обоснован от касатора Г.. Като допълнителен критерий, същата е изброила решения № 818/2011 на ВКС, ІV г.о., решение № 163/2019 г. на ІІІ г.о., решение № 82/2011 г. на ІV г.о. и решение № 70/2011 г. на ІІІ г.о. От тази практика касаторът Г. е извела и конкретно противоречие, а именно, че следва да се извършва преценка за неизпълнението и неговата незначителност, съобразно интереса на кредитира и с оглед конкретните обстоятелства – възраст, здравословно състояние, специфични нужди и т.н. Неизпълнението на такова задължение не може да бъде преодоляно с последващо изпълнение, било то по – добро в количествено и качествено отношение, а съдът е задължен да извърши преценка на всички обстоятелства в това число и на последиците от неизпълнението, с оглед нуждата на кредитора от издръжка. При тези обстоятелства следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение