Определение № 403 от 09.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4060/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Обжалвано е определение № 547/ 19.09.2018 г. по ч.гр.д. № 443/ 2018 г., с което Варненски апелативен съд е оставил без уважение частната жалба на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (К.) срещу определение № 1596/ 21.05.2018 г. по гр.д. № 549/ 2018 г. на Варненски окръжен съд за прекратяване на производството по исковете на К. с правна квалификация чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.) срещу Надежда А. Стоянова. Определението се обжалва от К. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по въпроса: Какъв е характерът на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ (отм.) за извършване на проверката и какви са правните последици от неговото пропускане? Касаторът счита въпросът обуславящ обжалваното определение и твърди, че въззивният съд му е отговорил в противоречие с цитирана практика на ВКС, на която се позовава (чл. 274, ал. 3, вр. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). По същество се оплаква, че определението е неправилно, тъй като пропускането на срока не погасява упражненото право на иск. Ответникът Надежда А. Стоянова, ответник и по касация, възразява, че разрешението на правния въпрос, дадено от въззивния съд, съответства на решение № 323/ 18.01.2018 г. по гр.д. № 5291/ 2016 г. на ВКС, ГК, IV-то отд., т.е. не са налице сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а определението е правилно. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че обжалваното определение е на въззивен съд, като с него е преградено по-нататъшното развитие на производството по предявения осъдителни искове с правна квалификация чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.), предявени от К. срещу проверяваното лице. Те подлежат на разглеждане по реда на ЗОПДНПИ (отм.) - § 5, ал. 1 ПЗР на ЗПКОНПИ, а решението по такова дело подлежи на обжалване по общия ред (чл. 75, ал. 1 вр. чл. 78, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.)). Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Всеки от предявените в настоящото производство искове е с цена до 5 000 лв., като сборът им е за сумата 4 160.95 лв. Следователно частната касационна жалба има недопустим предмет. Настоящият състав следва да я остави без разглеждане по същество. Въпреки изхода на производството и предвиденото в чл. 78, ал. 4 ГПК, претенцията на ответника за присъждане на разноски не може да бъде уважена. Липсват доказателства той да е сторил такива пред касационната инстанция. При тези мотиви, съдът