Определение № 20 от 23.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 13/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 7 във вр. с ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е въз основа на определение №186 от 10.02.2026г., постановено по адм. дело № 50/2026 г. по описа на Административен съд - Габрово, с което производството по делото е прекратено и изпратено на Върховния административен съд за формиране на смесен съдебен състав при условията на чл. 135, ал. 5 АПК - за определяне на компетентния съд, който да разгледа предявения от К. Г. Т. от гр. Елена, иск за осъждане на Административен съд - Велико Търново да му заплати сумата от 8 000лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от нарушеното му право на разглеждане на адм. дело № 49/2026г. по описа на Административен съд - Велико Търново в разумен срок, съгласно чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва от завеждане на иска. За да се произнесе по повдигнатия с посоченото определение, спор за подсъдност, смесеният петчленен състав от съдии на Върховния касационен и Върховния административен съд, взе предвид следното: К. Г. Т. с постоянен адрес гр. Елена, е предявил искова молба срещу Административен съд - Велико Търново да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 8 000лв. за претърпени от него неимуществени вреди, които са последица от нарушеното му право на разглеждане на адм. дело № 49/2026г. в разумен срок от страна ответника. С исковата молба първоначално е сезиран Административен съд - Велико Търново, който с определение № 559 от 04.02.2026 г., постановено по адм. дело № 126/2026 г. по описа на този съд, на основание чл. 7, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, образуваното по иска дело е прекратено и изпратено по подсъдност на Административен съд - Габрово. На свой ред, този административен съд е приел, че е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, а оттам - че по аргумент от ал. 2 на чл. 2б ЗОДОВ компетентен да разгледа исковата молба като първа инстанция е Районен съд - Елена. В резултат, с определението, дало повод за образуване на настоящото производство, Административен съд - Габрово, е повдигнал спор за подсъдност пред смесения състав по чл. 135, ал. 5, във вр. с ал. 7 АПК. Настоящият смесен петчленен състав счита, че спорът е подсъден на Районен съд - Елена, по следните съображения: Според чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека /ЕКЗПЧ/, а съобразно чл. 2б, ал. 2 от същия закон исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс. С оглед съдържанието на исковата молба, в разглеждания случай се претендира присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ, на адм. дело № 49/2026 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. Независимо, че дадената от страната правна квалификация на иска не обвързва съда, все пак следва да се отбележи, че исковата молба е предявена на изрично посочено в нея правно основание по чл. 2б, ал. 1, във вр. с чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ, по наведени от ищеца твърдения за "закъсняла справедливост", подкрепени с цитирана практика на Върховния касационен съд и Европейския съд по правата на човека. Следователно, обстоятелствата, на които се основава исковата претенция и конкретно формулираните от ищеца твърдения, аргументи и искания обуславят квалифицирането на предявения иск като такъв по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, а оттам и направения от Административен съд - Габрово извод, че исковата молба по аргумент от чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ е подсъдна на общите съдилища, и съгласно правилата на родовата и местната подсъдност, предвидени съответно в чл. 103, във вр. с чл. 104, т. 4 ГПК и чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ, компетентен да разгледа като първа инстанция иска на К. Г. Т., от гр. Елена, срещу Административен съд - Велико Търново, е Районен съд - Елена. При формиране на този извод, смесеният съдебен състав съобрази, че в исковата молба не се съдържат никакви оплаквания и твърдения за допуснати от соченият като ответник съд, достатъчно съществени нарушения на правото на Европейския съюз при разглеждане на относимото към исковата претенция на ищеца дело, които биха обусловили правна квалификация на иска по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ, а оттам и различна от предвидената в чл. 2б, ал. 2 подсъдност. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния касационен и Върховния административен съд приема, че компетентен да се произнесе по спора е Районен съд - Елена, на който по подсъдност делото следва да се изпрати за разглеждане. Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 7 във вр. с ал. 5 АПК, петчленен състав на Върховния касационен и Върховния административен съд,