Определение № 533 от 10.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3740/2014 г.

Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Постъпила е касационна частна жалба от Н. А. Б. чрез адв.Б. М. срещу определение № 855 от 14.04.14г.по ч.гр.дело № 1287/14г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено разпореждане от 4.03.14г.по гр.дело № 2345/14г.на Софийски градски съд за връщане на исковата молба на подателя. В приложеното към жалбата изложение се сочи,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Приложено е определение № 570 от 15.12.08г.по гр.дело № 1687/08г.на І г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК. В отговор ответниците по жалбата С. А. Б.,лично и в качеството на настойник на М. Г. Б. и М. Г. Б. чрез адв.Л. А. молят да не се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото,намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса,срещу подлежащ на обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК съдебен акт. Предявен е иск от Н. Б. против М. Б. и С. Б. с твърдения,че ответницата е негова и на ответника майка,поставена под пълно запрещение през 2012г.Първоначално ищецът бил назначен за временен настойник от СГС,а след това САС е определил за такъв брат му С. Б..В хода на охранителното производство,съответно на 23.11.10г.и на 20.12.10г. М. Б. е дарила на С. Б. апартамент и магазин.Ищецът твърди,че майка му не е могла да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си към датите на двете сделки и иска да бъдат унищожени на основание чл.31 ал.1 ЗЗД. С обжалваното определение въззивният съд е приел,че искът е недопустим,тъй като трето за сделката лице не е легитимирано да предяви иск за унищожаването й.Изложени са съображения,че съгласно чл.32 ал.1 ЗЗД унищожение може да иска само страната,в чийто интерес законът допуска унищожаемостта,т.е.страната,чиято воля е опорочена,а след смъртта й –нейните наследници.В разглеждания случай М. Б. е жива и законът не признава правото на нейния син да предявява конститутивния иск по чл.31 ал.1 ЗЗД относно сделка,сключена от неговата майка, преди да е придобил качеството на наследник. Настоящият състав като разгледа изложението към частната касационна жалба счита,че в него не се съдържат основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Поставеният въпрос: може ли ищецът да иска унищожаване на сделка,без да е страна по нея,като син на прехвърлителката и неин евентуален наследник по закон не е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика.Приложеното определение № 570 от 15.12.08г.по гр.дело № 1687/08г.на І г.о.на ВКС не е релевантно за разглеждания случай.В него е прието,че правото на наследниците да искат унищожаване на договор е наследимо,следователно за да възникне трябва да е настъпила смъртта на наследодателя,каквато не е настоящата хипотеза. Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК при наличие на утвърдена съдебна практика по посочения въпрос. С оглед изхода на производството жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата С. Б. разноските за адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 1000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд,състав на ІV г.о