Определение № 50368 от 13.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2999/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е частна касационна жалба на Е. Е. К. срещу определение № 5718/16.06.2022 г. на СГС, І състав по в.ч. гр.д. № 5890/22, с което е потвърдено определение № 13134/25.05.2022г. по гр.д. № 19650/22г. на СРС, 24 състав. Твърди, че неправилно съдът е приел, че наличието на влязла в сила присъда, с която магистратите са признати за виновни в извършване на престъпление, е предпоставка за допустимост на иска срещу тях, който извод противоречи на разпоредбата на чл.132 от Конституцията на Р. България. Иска се обжалваното определение да бъде отменено и делото бъде върнато на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е въвел като основания за достъп до касационно обжалване основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. На осн. чл.130, изреч. 2 ГПК препис от частната жалба не се връчва на другата страна. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение намира следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване валиден и допустим съдебен акт, с който е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по- нататъшното развитие на делото. С обжалваното определение, СГС, ГК е възприел изводите на първоинстанционният съд за недопустимост на предявените срещу прокурорите Д. Д. и И.И. искове поради функционалния имунитет на магистратите. Приел е, че съгласно чл.132 от Конституцията на Р.България, при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят гражданска и наказателна отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното не съставлява умишлено престъпление от общ характер, което се установява с влязла в сила присъда. Ищецът не бил изложил твърдения в тази насока, нито бил представил доказателства за влязла в сила присъда, поради което и правилно първоинстанционният съд прекратил производството срещу двамата прокурори като недопустимо. По основанията за допускане на касационно обжалване: Неоснователно е искането на частният жалбоподател за допускане до касационно обжалване по процесуалноправния въпрос: „Наличието на влязла в сила присъда, удостоверяваща извършено умишлено престъпление от магистрат, предпоставка за допустимост на иска за вреди от служебните действия на магистрат ли е или за допустимостта на иска е достатъчно да са изложени твърдения, че извършеното от магистрата е умишлено престъпление?, отговорът на който въпрос твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Формулираният от частният жалбоподател въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата воля на съда, но няма значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., правният въпрос от значение за изхода но конкретното дело, решен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяването на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили промени в законодателство и обществените условия промени. В разглежданият случай по поставения въпрос не се твърди да е налице неправилна /създадена поради неточно тълкуване/ съдебна практика на Върховия касационен съд, която да бъде изоставена, не се поддържат и настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, като не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. Трайно и безпротиворечиво в съдебната практика- определение № 141 от 04.05.2017 г. по ч. гр. д. № 1508/17 г., определение № 345/17 г. по ч. гр. д. № 3141/17 г., определение № 12566/17 г. по ч. гр. д. № 35/18 г., определение № 143/17 г. по ч. гр. д. № 1627/17 г., определение № 137/17 г. по ч. гр. д. _№ 709/17 г., определение № 141/17г. по ч. гр. д. № 1508/17 г., определение № 152/17 г. по ч. гр. д. № 1701/17 г., определение № 60242/21 г. по ч.гр.д. № 1222/21 г. и др., се приема, че функционалният имунитет по чл.132, ал.1 от Конституцията на Р. България е пряко свързан с допустимостта на предявения иск. Функционалният имунитет изключва възможността за ангажиране на гражданска и наказателна отговорност на магистрата при осъществяване на съдебната власт, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер, установено по надлежния ред с влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал.5 ГПК. Извън тази хипотеза, за вреди от техни служебни действия и/или актове, деликтна отговорност носи държавата, а не отделният магистрат. Касае се за отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно и при наличието на която е длъжен да прекрати производството по делото. Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност на обжалваното определение. Въведеното основание „очевидна неправилност“ е самостоятелно и различно от основанията, посочени в ал. 1 на чл. 280 ГПК, поради което не е обусловено от формулиране на правен въпрос. Очевидна неправилност по см. на чл.280, ал.2 ГПК е налице при установимо от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост, без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акт. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая атакуваното определение не може и да бъде преценено нито като явно необосновано, нито като постановено при приложение на закона в неговия противоположен смисъл или при прилагане на отменена или несъществуваща законова разпоредба. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от СГС, ГК определение № 5718/16.06.2022г. по в. ч. гр. д. № 5890/22г., с което е оставена без уважение частната жалба на Е. Е. К. срещу определение № 13134/25.05.2022г. по гр. д. № 19650/22г. на СРС, 24 състав, с което е прекратено частично производството като недопустимо срещу ответниците Д. Г. Д. и И. П. И.. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд.,