Определение № 399 от 30.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 292/2012 г.

Подадена е частна касационна жалба от Й. С., С. М., И. Ж. и Д. Ж., всички от [населено място] срещу определение на Варненския окръжен съд по ч. гр. д. № 505/2012 г., с което е потвърдено определението на Варненския районен съд по гр. д. № 6386/2011 г. за прекратяване на производството по предявения от жалбоподателите иск с правно основание чл. 59 ЗЗД поради недопустимост на иска. Към касационната жалба е приложено изложение на касационни основания и решение на състав на ВКС. След проверка, касационният съд установи следното: Определението на районния съд за прекратяване на производството по иска, предявен на основание чл. 59 ЗЗД, прегражда развитието на производството по този иск и съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, определението на въззивния съд, с което първоинстанционното определение е потвърдено, подлежи на проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационно обжалване. Искането на жалбоподателите за допускане на касация на обжалваното определение е основателно поради противоречие със задължителната практика на ВКС, съдържаща се в постановления на Пленума на ВС. В случая, съдът е нарушил приетото в Постановление № 1/1979 г., че искът по чл. 59 ЗЗД е недопустим, ако за ищеца съществува друг иск за защита на правата му. Както следва от чл. 59, ал. 2 ЗЗД има се предвид материалното право на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, което възниква само при липса на друга възможност за защита. Въззивният съд не е съобразил, че евентуалното съединение на искове може да бъде обосновано с взаимно изключващи се материални факти и при отхвърляне на главния иск, съдът дължи произнасяне по евентуалния иск. По настоящото дело главният иск е отхвърлен поради липса на доказан материален факт – валидно сключен договор за поръчка между ищците от една страна и ответника от друга страна. При това положение, съдът в нарушение на закона е приел, че ищците могат да защитят правата си с иск по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, което изключва предявяването на иск по чл. 59 ЗЗД, макар да е приел със сила на пресъдено нещо, че липсва материалноправно основание за иск по чл. 284, ал. 2 ЗЗД. Върховният касационен съд