Определение № 1278 от 20.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2050/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 63 от 20.01.2023г. по гр.д. №1931/2022г. на Варненски окръжен съд в частта му, с която след отмяна на решение № 2341 от 13.07.2022г. по гр.д. № 3177/2021г. на Варненски районен съд е признато за установено по отношение на Д. С. П., че С. Д. Б. и К. Д. С. са собственици на поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на [населено място], в СО „К.“, с площ 603 кв.м., по предишен план имот № *, по наследство от Д. С. Б., който го е придобил чрез давностно владение в периода от 21.11.1994г. до смъртта си на 28.10.2005г. Въззивното решение не се обжалва в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по иска на същите ищци срещу ответниците С. А. П. и О. Д. П. за установяване правото на собственост върху две сгради в горепосочения поземлен имот, а именно сграда с идентификатор ****, застроена на 36 кв.м., друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор ****, застроена на 43 кв.м. със селскостопанско предназначение. Касационната жалба е подадена от Д. С. П. и касае уважения срещу него иск за собственост на поземления имот. Претендира се допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност при разрешаване на обуславящия изхода на спора въпрос дали фактическата власт, установена на основание предварителен договор, е държане или владение. В хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК се поставят въпросите: 1/ може ли договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен не в предвидената от закона форма, да бъде счетен за предварителен договор, след като в същия липсва описание на продавания имот; 2/ счита ли се такъв договор за начало на владение, след като в него не е записано, че се предава владението на имота и имотът не е индивидуализиран; 3/ само основанията по чл.116 ЗЗД ли водят до прекъсване на давността; извършването на разпоредителни сделки с имота от действителния собственик, на когото не е било противопоставено явно владение, прекъсва ли давността. В хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК се сочат още два правни въпроса: 1/ дължи ли съдът детайлно проучване на фактите по делото, въпреки презумпцията на чл. 69 ЗС. По този въпрос се сочи противоречие с ППВС № 6/1974г.; 2/ дали установената фактическа власт въз основа на предварителен договор е държане или владение. По този въпрос се сочи противоречие с определение по чл. 288 ГПК. Ответниците по касационната жалба С. Д. Б. и К. Д. С. възразяват да бъде допуснато касационно обжалване. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Ищците претендират установяване на правото си на собственост върху поземления имот по наследство от баща си Д. С. Б., който е получил владението върху него през 1984г. от С. С. Ч. по силата на договор за продажба от 21.11.1984г., сключен в писмена форма; наследодателят изградил сгради в имота и го владял до смъртта си през 2005г., а след това имотът се владее от ищците. При предприемане на действия по снабдяване с нотариален акт те разбрали, че в имотния регистър за собственик е вписан ответника Д. П., легитимиран с договор за дарение от 2014г. От фактическа страна е установено, че по силата на договор за продажба, сключен с нотариален акт от 1964г. С. Ч. е придобила лозе от 1500 кв.м. в местн. „К.“. Със съдебна спогодба от 1979г. лозето е поставено в дял на С. С. Ч.. Последният е сключил на 21.11.1984г. договор за продажба с наследодателя на ищците Д. С. Б. за лозе от 600 кв.м. Договорът е сключен в писмена форма пред двама свидетели, които също са го подписали. Договорът съдържа ръчно изготвена схема на имота с вписани на размери на неправилен правоъгълник с ширина на север 14,50м., на юг 13,50м. и дължина 43м., при което, след пресмятане е получена площ 602кв.м. В периода от 1986г. са сключени поредица от сделки, касаещи лозето, придобито от С. Ч. при делбата от 1979г. С. Ч. е дарил на съпругата си Д. Ч. 1200/1500 ид.ч. от лозе, находящо се в местност „К.“, цялото от 1500 кв.м., терена на който е отреден за здравни и курортни нужди, заедно с построената в него барака, при посочени граници. С нотариален акт от 28.11.1986г. Д. Ч. е прехвърлила на сина си С. А. П. това лозе срещу задължение за издръжка и гледане на нея и на съпруга й. С предварителен договор от 18.09.1998г. С. П. и Е. П. продават на Д. К. 900/1500 кв.м. ид.ч. от недвижимия имот, придобит в СИО, в местността „К.“, съставляващ имоти с пл. № * и *. Продавачите по предварителния договор са поели задължението съсобственикът С. С. Ч. да даде съгласие по чл.33 ЗС за продажба на имота. На 24.09.1998г. е сключен нотариален акт за продажбата на 900/1500 кв.м. ид.ч. от имота пл. №№ № * и * в полза на Д. К.. През 1999г. е сключен договор за доброволна делба на лозето, цялото от 1500 кв.м., съставляващо имоти пл.№ * и пл.№* по КП на местн. К., като Д. К. и съпругата му са получили лозе с площ по нотариален акт от 900 кв.м., съставляващо имот пл. № *, а С. П. и Е. П. са получили лозе с площ 600 кв.м., съставляващо имот пл. № *. С нотариален акт от 30.12.2014г. С. П. и Е. П. са дарили на сина си Д. С. П. получения при делбата имот, описан като поземлен имот с идентификатор *** с площ 603 кв.м. - процесния имот. Ищците по делото са деца и наследници по закон на Д. С. Б., починал 2005г. Няма данни имотът да е деклариран от наследодателя или от ищците по ЗМДТ. На името на Д. Б. има партида за електрозахранване на имот № *. Според техническата експертиза (основно и допълнително заключение) в разписния лист към кадастралния план от 1988г. имот пл. № * е записан на Д. Б., после е задраскано и е записан С. П.; имот пл. № * е записан на С. Ч., а после на С. П.. В допълнителното заключение вещото лице установява идентичност между имота на С. Ч., който е предмет на неформалния договор за продажба с Д. Б. и процесния имот пл. № *. При огледа на място експертът сочи, че имотът е ограден от три страни, като няма ограда с имот № *, който се ползва също от ищците; тези два имота на място са като един, с една портална врата. В имот № * има изградени две жилищни сгради: 1/ масивна монолитна триетажна сграда, състояща се от гаражи на първия етаж, два жилищни етажа и един мансарден етаж и 2/ едноетажна масивна жилищна сграда на калкан с триетажната сграда, изградена на северната й страна; триетажната сграда е нанесена за първи път в КП от 1998 г. като сграда в строеж. Отразената на скицата сграда с № 1, намираща се на северната граница на имота, към момента не съществува, останала е само подпорна стена. Свидетелски показания са ангажирани от ищците. Свидетелката П. живее в имот пл. № * от 1980г.; според нея М. Б. купил мястото от С. и Д.; вторият имот на С. и Д. бил купен от друг М. през 1999г.; М. Б. имал фургон, в който работил като тапицер и оградил цялото място, само с мястото на съседа му М. имало поставена мрежа и после направили ограда с блокчета. Когато М. купил мястото на северната граница на имота му имало стара къщичка само с една стая с прозорци; през 1974г. и 1980г. имало голямо наводнение и водата изровила и пробила задната стена. Наложило се М. да събори тази къщичка и след разчистването направил подпорна стена. Около 1995г. М. построил къща на три етажа, като най-горния етаж не е напълно довършен, но има прозорци и врати. В имота освен фургона и триетажната сграда имало и склад към къщата, в който М. Б. складирал отпадъци от тапицировките. С другия М. направили шахти за изпомпване на мръсната вода. Сега в къщата са С. и сестра му. Свидетелката познава Д. и С. Ч., но освен сина им С. други хора не е виждала; не познава ответниците Д. П. и О. П.; не е виждала някой да оспорва правото на Д. Б. или на децата му С. и К.. Когато С. Ч. продал имота на Д. К. през 1999г., той си построил къща близнак с тази на М. Б. и двамата заедно правили оградата. Синът на С. Ч. С. идвал във втория парцел, който после продал на К. и не е имал никакви спорове с Д. Б.. Свидетелят Г. е съученик на ищеца С., ходил е в къщата им в местн. К.. Той сочи, че в имота се влиза от голяма портална врата. Според свидетеля бащата на ищеца - чичо М. бил тапицер и там имал фургон, после построил къща, която и до момента е там; на първия етаж има гараж с работилница и склад, над него два жилищни етажа и тавански етаж. След смъртта на чичо М. имотът останал на сина му С., който го ползвал постоянно, и на дъщеря му К., която идвала през лятото. Свидетелят не е чувал някой някога да оспорва правото на Д. Б. или на децата му; не е присъствал на случай, в който други хора да идвали и са претендирали, че са собственици. И двамата свидетели сочат, че границите на имота не са променяни. При тази фактическа обстановка въззивният съд е намерил иска относно поземления имот за основателен. От събраните доказателства е установено, че праводателят на ищците Д. Б. е установил фактическа власт върху процесния недвижим имот най-рано на 21.11.1984г., на която дата е сключил със С. Ч. договор за продажба лозе от 600 кв.м. Договорът не е сключен в изискуемата нотариална форма, поради което има характер на предварителен такъв. Досежно установеното и упражнявано владение свидетелските показания са непротиворечиви и съдът ги е ценил - владението е започнало от средата на осемдесетте години, като наследодателят първо поставил фургон и оградил мястото, а към 1995г. построил и триетажна сграда. Имотът е ограден от всички страни и достъпът до него става през голяма портална врата, която се заключва. И двамата свидетели сочат, че след смъртта на Д. Б. имотът се ползва от сина и дъщеря му. Преди продажбата на имот пл. № * на Д. К. през 1999г. този имот е стопанисван от Д. и С. Ч. и от сина им С.; те не са имали спорове с Д. Б. за имот № *. С оглед на това съдът е направил извод, че установеното към 1985г. владение е било явно и постоянно, станало е достояние на първоначалния собственик С. Ч. и на последващите собственици Д. Ч. и сина й С. П.. Прекъсване на владението и на давността не е установено. Така че, Д. Б. е упражнявал фактическа власт в продължение на 20 години, а след неговата смърт през 2005г. наследниците му са продължили да ползват имота, като тяхното намерение за своене не е оборено по делото. Ответникът не е ангажирал насрещни доказателства. Проведено е главно и пълно доказване от ищците за изтекла в полза на техния наследодател придобивна давност в периода от 21.11.1984г. до 28.10.2005г., към което са присъединили и осъществяваното от тях владение през периода до настоящия момент. Затова искът е уважен. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК настоящият състав намира, че такива липсват. Първо, обжалваното решение не е очевидно неправилно. Въпросът дали фактическата власт, установена на основание предварителен договор, представлява държане или владение не е решен от съда по очевидно неправилен начин, както счита касатора. Същият въпрос е сочен и като разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Визираното от касатора определение на Върховния касационен съд е постановено в производство по чл. 288 ГПК и не съставлява практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Другата практика, която той сочи, за да обоснове очевидната неправилност, е по презумпцията на чл. 69 ЗС в хипотеза на фактическа власт, установена на правно основание, в които случаи се счита, че презумпцията е оборена. Тази практика обаче не касае фактическа власт, установена на основание предварителен договор, респ. договор за прехвърляне на недвижим имот, който не е сключен в нотариална форма. Въпросът: може ли договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен не в предвидената от закона форма, да бъде счетен за предварителен договор, след като в същия липсва описание на продавания имот, не запълва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От една страна, няма спор в практиката, че писмен договор за прехвърляне на недвижим имот, който не е сключен в изискуемата нотариална форма, има значението на предварителен такъв - така Тълкувателно решение № 94 от 7.IX.1970 г. по гр. д. № 82/1970г., Решение № 1372 от 22.IX.1962 г. по гр. д. № 1061/62 г. на I г. о. на ВС, според които един договор, нищожен като окончателен, може да бъде валиден като предварителен, ако отговаря на изискванията за предварителен договор. От друга страна, съдът не е излагал мотиви доколко сключеният на 21.11.1984г. договор за продажба съдържа описание на продавания имот, а само е посочил, че размерите на имота са очертани на скица в договора. Наред с това, допълнителното заключение на експертизата и събраните непротиворечиви свидетелски показания формират извода, че наследодателят на ищците е осъществявал фактическа власт именно върху спорния ПИ № *. Следващият въпрос е дали такъв договор се счита за начало на владение, след като в него не е записано, че се предава владението. Въпросът не е определящ за изхода на спора, защото за началото на владението съдът не е изхождал от записано в договора, а е ценил свидетелските показания. В тях се сочи, че владението започнало като Д. купил мястото от С.. Въпросът дали придобивната давност се прекъсва с извършването на разпоредителни сделки с имота от действителния собственик, на когото не е било противопоставено явно владение, няма разрешение в обжалвания акт. А и този въпрос не би могъл да се отрази на изхода на спора. Тъй като владението представлява фактическо състояние, а не право, то е несъмнено, че сключване на правни сделки с имота не би могло да смути осъществявана върху него фактическа власт. По въпроса за действието на презумпцията на чл. 69 ЗС съдът не се е отклонил от постановките на ППВС № 6/1974г. Касаторът не е посочил точно кои разрешения в този акт има предвид. Постановлението дава разяснения по споровете за подобрения върху чужд имот и обръща внимание, че е необходимо да се изяснява дали вещта се владее или се държи от подобрителя, като в тази насока се изхожда от презумпцията на чл. 69 ЗС. Затова са дадени указания на съдилищата да изследват дали фактическата власт се упражнява по силата на договор или друг правен акт, и дори в такъв случай да се установи дали лицето не е започнало да държи вещта за себе си. В случая въззивният съд е изложил свои мотиви защо счита фактическата власт за владение от самото й начало. Както бе посочено по-горе, в съответствие с практиката на Върховния касационен съд е разрешен и въпросът дали фактическата власт, установена въз основа на предварителен договор представлява владение. В тази насока са Решение № 11 от 29.02.2016г. по гр. д. № 3942/2015 г. на І г.о., Решение № 83 от 01.02.2021 г. по гр. д. № 2978/2019 г. на ІІ г.о., Решение № 60077 от 14.06.2021г. по гр. д. № 3677/2020 г. на І г.о. и много други, посочени в последното решение. Приема, че когато е завладян изцяло чужд имот не се изисква уведомяване на собственика за намерението за своене на имота, а единствено упражняваното владение да е постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин, така че да може да бъде узнато от собственика/ и да е спокойно. В този случай според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т.е. има качеството владелец. За придобиване на имота по давност в тази хипотеза не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане. Тази практика се прилага и когато владението е установено чрез предаване от предишния собственик или владелец и няма данни тя да е отнета. Такъв е случаят, когато владението е предадено по предварителен договор от обещателя. В настоящия случай е установено, че фактическата власт е започнала въз основа на договор и със съгласието на собственика С. Ч., както и че същият, продължавайки да владее съседния имот, по никакъв начин не е изразил оспорване или противопоставяне на осъществяваното от Д. Б. владение. Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване. В полза на ответниците по жалбата следва да се присъдят направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.