Определение № 1308 от 16.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4521/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от М. И. Н.,чрез пълномощника му адв.А. М. срещу решение № 55/ 28.05.2014 г. по гр.д.№ 65/ 2013 г. на Окръжен съд-Търговище. Ответникът по касационната жалба „Л.-К 2001”-ЕООД не взема становище по нея. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, в предвидения от закона срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е отменено решение № 17/15.01.2013 г. по гр.д.№ 454/2012 г. на районен съд-Т. и вместо него е постановено отхвърляне на предявения от ищеца -касатор в настоящото производство, иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор от 22.02.2008 г., с който ответникът се е задължил да му продаде самостоятелен обект-офис с площ 29,90 кв.м., подробно описан, за сумата 31 427 евро. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищецът не е платил цялата продажна цена от 61 464,93 лв., а само сумата 36 880 лв.Направил извод,че е неизправна страна и поради това не може да претендира обявяването на договора за окончателен. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Твърди,че обжалваното решение противоречи на решение № 124/12.01.2000 г. по гр.д.№366/1998 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 28/01.07.2011 г. по т.д.№207/2010 г., ІІ т.о., в които се приема,че неизпълнението на задължението по предварителния договор и неизправността на ищеца не е пречка за предявяване на конститутивния иск по чл.19 ал.3 ЗЗД, когато предварителният договор съдържа всички съществени условия на окончателния и не е развален или прекратен. ВКС, състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд. Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1№2009 г. на ОСГТК-т.1, производството по чл.288 ГПК е селективно.За да бъде допуснато касационно обжалване е необходимо да се обоснове общо и допълнително основание за това.Излагането на аргументи за противоречие на изводите във въззивното решение със задължителна съдебна практика не е достатъчно.По този начин се доказва наличието на допълнително основание.Необходимо е обаче да бъде обосновано и общо основание, а именно извеждането на правен въпрос, обусловил крайния изход на делото.В случая решаващият извод на въззивния съд е бил,че неизправна страна по предварителен договор няма право да предявява иск за обявяването му за окончателен.Във връзка с този извод няма поставен въпрос от страна на касатора, а с формулирането му той би обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване. Без наличието на тази предпоставка не може касационната жалба да бъде селектирана, включително и когато обжалваното решение е неправилно. К. съд не може да извлече въпроса въз основа на изложените оплаквания и твърдения, тъй като ще наруши диспозитивното начало. Касаторът трябва ясно и категорично да разграничава основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК от основанията за касационно обжалване по чл. 281 т.3 ГПК,което не е сторено в изложението. Необосноваването на общо основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,