Определение № 32 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4/2009 г.

ВКСIV гражданско отделение26.01.2009 г.докладчик Албена Бонева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане /определение/ № 1* постановено в закрито заседание на 15.10.2008 г. от Пловдивския окръжен съд, с което е върната касационната жалба на Н. В. М., подадена чрез дъщеря й Л. С. М. против решение № 459/26.03.2008 г. по гр.д. № 2912/2006 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г. Образувано е по частна жалба на Н. В. М. срещу определение № 1* постановено в закрито заседание на 15.10.2008 г. от Пловдивския окръжен съд, с което подадената от страната касационна жалба против решение № 459/26.03.2008 г. по гр.д. № 2912/2006 г., е върната. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Касаторът поддържа, че атакуваното определение е постановено в нарушение на процедурата по чл. 286 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна: Н. М. е подала касационна жалба срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд. Тя е изпратена от въззивния съд във Върховния касационен съд. С разпореждане на председателя на второ гражданско отделение е върната, ведно с делото, за предприемане на действия от администриращия съд за отстраняване на констатираните нередовности. С разпореждане от 15.09.2008 г. на съдия от Пловдивския окръжен съд касационната жалба е оставена без движение с указания касаторът да представи в 3 екземпляра писмено изложение на основанията за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, ведно със съответните съдебни решения, които обуславят допускане на касационно производство; жалбата да се приподпише от адвокат; да се посочи обжалваем интерес и се представят доказателства за внесена държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на Върховния касационен съд. Указано е, че при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната. Съобщение с горното съдържание е връчено редовно на 23.09.2008 г. Не е последвало изпълнение и на 15.10.2008 г. с атакувания съдебен акт касационната жалба е върната. Разпореждането по чл. 286, ал. 2 ГПК /неправилно наименовано от администриращия съд „определение”/ е законосъобразно. Обстоятелството, че веднъж касационната жалба е била изпратена във Върховния касационен съд, не се отразява върху правилността на акта по чл. 285, ал. 1 ГПК, с който тя е оставена без движение, нито на акта по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК за връщането й. М. не възразява, а и от данните по делото се установява, че касационната жалба не е отговаряла на изискванията по чл. 284, ал. 2 и ал. 3, т. 1 и т. 4 ГПК. Жалбоподателят е уведомен за указанията на съда, както и за последиците при неизпълнение. Пращането и на копие от разпореждането на председателя на второ гражданско отделение на ВКС не е нарушение на процедурата, нито има отношение към процесуалното бездействие на страната. Напротив, по този начин, съдът е дал допълнително насоки на страната, защото в изпратения й акт се съдържа и подробно разяснение за изискванията за редовност на касационните жалби съгласно ГПК от 2007 г., както и за съдържанието на изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК. Указанието по чл. 285, ал. 1 ГПК е ясно и то е точно съобщено на страната, като няма противоречие между него и съдържанието на изпратения препис от разпореждане № 293/2008 г. на ВКС, така, че не би могло да се поддържа и объркване на страната, на което да се дължи неизпълнението. Връщането на касационната жалба е правен, а не фактически акт, така, че администриращият съд не е допуснал нарушение, като не е изпратил на страната жалбата с приложенията. Това не би могло и да стане с връчване на съобщението по чл. 285, ал. 1 ГПК, с което се оставя производството по жалбата без движение. Доводите в касационната жалба, че съдът е трябвало първо да върне на страната жалбата, да я „спре”, за да бъде приподписана от адвокат и едва тогава при неизпълнение да прекрати производството, не са съобразени със законовата регламентация. Оплакванията срещу въззивното решение нямат отношение към разглеждания в частното касационно производство процесуален въпрос. В заключение, администриращият съд е приложил точно чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, като е върнал касационната жалба. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Цитирани разпоредби

9