Определение № 60574 от 29.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 142/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по съвместната касационна жалба (с вх. № 77333 от 30. ХІ.202 0 г.) на Г. Н. Г. и малолетните В. Н. Г., М. Н. Г. и С. Н. Г. – последните трима действащи чрез своя баща и законен представител Н. Г. Н., всички от [населено място], [община], подадена чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 11776 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 4.VІІІ.2020 г., постановено по гр. дело № 5300/2019 г., с което е било отменено първоинстанционното осъдително решение № 112/26.VІ.2019 г. на ОС-Враца по т. д. № 139/2018 г. и отхвърлени преките им искове с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу ответното ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/ за присъждане на обезщетения от по 40 000 лв. за всеки един от тях за понесени неимуществени вреди от смъртта на баба им В. Л. Р., б. ж. на [населено място], настъпила в резултат от процесното ПТП, реализирано на 17.ІV.2014 г., вкл. и претенциите им за присъждане на законна лихва върху претендираните главници на застрахователните обезщетения, считано от датата на вредоносното събитие и до окончателното им изплащане. Оплакванията на четиримата касатори са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, който да е идентичен по смисъл и съдържание с този на първостепенния съд /за частично уважаване на субективно съединените преки искове срещу застрахователя/. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към съвместната им касационна жалба четиримата нейни податели обосновават приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за очевидна неправилност на атакуваното въззивно решение (основание по чл. 280, ал. 2, предл 3-то ГПК за директен достъп до касационно обжалване), още и с едновременното наличие на всичките три допълнителни предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора съставът на САС се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в постановката по т. 1 на ТР № 1/21.VІ.2018 г. на ОСНГТК по тълк. дело № 1/2016 г. по следните осем правни въпроса: 1./ „Следва ли да се приеме за установена приетата от първоинстанционния съд доказана особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, когато няма ангажирани нови факти и доказателства по делото във въззивната инстанция?"; 2./ „Противоречието на въззивното решение с решението на първоинстанционния съд в частта, с която е прието, че е налице особено близка житейска връзка, основание ли е за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК?“; 3./ „При проведено пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и настъпили в резултат от неговата смърт сериозни – като интензитет и продължителност, морални болки и страдания, следва ли въззивната инстанция да прецени единствено отделни факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване принципа на справедливост или следва да разглежда отново наличието на обстоятелства за уважаване на исковата претенция?“; 4./ „Какви са по интензитет и времетраене нормално присъщите морални болки и страдания на преживелия родственик при настъпила смърт на негови баща/майка, брат/сестра, респ. – баба/дядо?“; 5./ „Какви са по интензитет и времетраене моралните болки и страдания на легитимирания да получи застрахователно обезщетение в резултат от смъртта на негови баща/майка, брат/сестра, респ. баба/дядо?“; 6./ „Какъв е критерият, по който може да се определи, че съществува изключителната връзка между баба и нейните внуци, която да се отклонява от нормалната между такива родственици?“; 7./ „С кои действия от страна на пострадалия се доказва, че между него и починалия са били налице особено близки отношения?“; 8./ „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които следва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотезата на предявеният пряк иск срещу застраховател?“ По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/ писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за неговото потвърждаване. Инвокирани са доводи, че формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към съвместната касационна жалба на Г. правни въпроси с поредни №№ 4, 5, 6 и 7 са „извън контекста на мотивите към обжалваното решение“, както и че пострадалите следвало да докажат претенцията си не само със свидетелски показания, но и като ангажират назначаване на съдебно-психиатрична експертиза по делото. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата съвместна касационна жалба на Г. Н. Г. и малолетните В. Н. Г., М. Н. Г. и С. Н. Г. – последните трима действащи чрез техния баща и законен представител Н. Г. Н., всички от [населено място], [община], ще следва за се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: Четиримата касатори са поддържали в изложението към съвместната си жалба наличие и на допълнителната предпоставка по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, твърдейки там, че формулираните от тях правни въпроси били „решавани противоречиво от съдилищата“. Но с влизането в сила на ЗИДГПК (Обн. ДВ, бр. от 86 от 27 октомври 2017 г. ) този текст гласи, че на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: „решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз“. В процесния случай не само атакуваното въззивно решение, но и отмененото осъдително решение на първостепенния съд /ОС-Враца/ са били постановени по-късно, щом като делото по преките искове на Г. срещу ответното ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД-София е заведено на 1.ХІ.2018 г. На това основание по необходимост се налага извод, че не може да е налице приложно поле на касационния контрол при отменената вече допълнителна предпоставка по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да отмени първоинстанционното осъдително решение на ОС-Враца и да отхвърли изяло преките искове на настоящите четирима касатори срещу ответното „ОЗК-Застраховане“ АД-София, въззивната инстанция е приела, че по делото е била надлежно установена материалната легитимация на тези ищци, „произтичаща не само от наличието на родствена връзка с починалата им баба, но и предвид установената емоционална връзка, която е по-силна от обичайната“. Въз основа на свидетелските показания по делото обаче, съставът на САС е изградил решаващия си правен извод по делото, че от същите тези /годни доказателствени средства по ГПК/ не се установява „ищците да са претърпели морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка. Напротив, установеното поведение на децата – разстройване от смъртта на баба им, плач, впоследствие питане за нея и спомени във връзка с нея, са типични реакции за деца, загубили баба си, с която са ги свързвали нормалните отношения на любов и разбирателство. Не се установяват никакви извънмерни страдания, нито такива с извънмерна продължителност“. При обсъждането им в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, съставът на САС е могъл да прецени, че тези свидетелски показания „са доста общи, от тях не може да се направи ясен извод относно конкретни прояви на скръб у конкретно дете, нито времевата продължителност на посоченото поведение на децата“. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на атакуваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че първите два правни въпроса в изложението на касаторите по чл. 284, ал. 3 ГПК към съвместната им жалба се отнасят до правилността на атакуваното въззивно решение, докато останалите шест правни въпроса в същото изложение са с изцяло хипотетичен характер, т.е, не са били никога част от предмета на спора и затова не са обуславящи за крайния изход на делото при разглеждането му по правилата на въззивното обжалване. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от другите две релевирани от касаторите допълнителни предпоставки за това - по т. 1 или по т. 3 на същия законов текст. В заключение, атакуваното от Г., В., М. и С. Г. въззивно решение не е и очевидно неправилно, той като то нито е явно необосновано (да е налице грубо противоречие с правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (до степен, при която текстът на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм/ да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) ли пък – extra legem (САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма). Решението на САС, което е предмет на съвместната касационна жалба на Г. от [населено място], [община], е постановено в стриктно съответствие със задължителната за съдилищата в Републиката постановка по т. 1, абзац ІІ-ри на ТР № 1/21.VІ.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г., изискваща във всички подобни кумулативното наличие както на доказана особено близка връзка с починалия, така и на „доказани действително претърпени от неговата смърт вреди“. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение