Определение № 50494 от 05.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1996/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Софийска градска прокуратура срещу решение № 1193 от 12.06.2020 г., постановено по в. т. д. № 657/2020 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № 2320 от 20.12.2019 г. по т. д. № 2368/2018 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Софийска градска прокуратура срещу „Мюрен“ ЕООД иск с правно основание чл.155, т.3 ТЗ за прекратяване на „Мюрен“ ЕООД. В касационната жалба се сочат основания за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна и за уважаване на предявения иск. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд е постановил решението си в явно противоречие с разпоредбата на чл.155 т.3 ТЗ, от която произтича правото на прокурора да предяви иск за прекратяване на ответното ООД поради смърт на физическото лице - едноличен собственик на капитала и управител на дружеството. Поддържат се доводи, че изводът на въззивния съд за липса на правен интерес от провеждане на иска по чл.155 т.3 ТЗ поради настъпило ex lege - по силата на чл.157 ТЗ, прекратяване на дружеството не е съобразен с разпоредбата на чл.14 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като при отсъствие на съдебно решение за прекратяване на дружеството Агенцията по вписвания няма да разполага с правно основание и със задължение да предприеме действия по ликвидация и заличаване на дружеството от търговския регистър. Навеждат се и твърдения за наличие на противоречива съдебна практика по приложението на чл.155 т.3 ТЗ и чл.157 ТЗ в хипотеза, аналогична на разгледаната от въззивния съд, като се излагат съображения, че в защита на интересите на търговския оборот и на правната сигурност за правилна следва да се приеме практиката, според която в случай на смърт на едноличния собственик на капитала на ЕООД предявеният от прокурора иск по чл.155, т.3 ТЗ е допустим. В представеното от касатора изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, които същият счита за осъществени с разрешения от въззивния съд въпрос от значение за изхода на делото „ По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му? Това предвиденият в чл.155 т.3 ТЗ ред ли е или предвидения в чл.14 ЗТРРЮЛНЦ?“. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на постановеното от въззивния съд решение - чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. В подадения от ответника по касация „Мюрен“ ЕООД, чрез назначения особен представител на дружеството адв. Р. К., е изразено становище, че обжалваното решение следва да се допусне до касационен контрол на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по първата част от поставения в изложението въпрос и да бъде оставено в сила. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да потвърди решение №2320/20.12.2019г. по т.д.№2368/18г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Софийска градска прокуратура иск за прекратяване на търговското дружество „Мюрен“ЕООД на основание чл.155 т.3 ТЗ, въззивният съд е изложил съображения,че в закона са уредени две хипотези, водещи до прекратяването на дейността на търговското дружество поради смърт на физическо лице – тази на чл.157 ал.1 ТЗ и тази на чл.155 т.3 ТЗ, които по същество представляват две различни основания за прекратяване на дружеството, първото от които настъпва по силата на закона, а второто – в резултат упражняване на потестативно право от прокурора. Според установените по делото обстоятелства,че едноличният собственик на капитала и управител на ответното дружество е починал на 24.02.2018г. и единственият й наследник е заявил изричен отказ да продължи дейността му, съдът е приел,че ответното търговско дружество е прекратено по силата на закона и, тъй като с това е постигнат целения с предявяването на иска правен резултат, за воденето на делото липсва правен интерес, което прави предявения от прокурора конститутивен иск недопустим. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение, намира за осъществени визираните от закона и сочени от касатора предпоставки за допускане на касационния контрол в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?. Към настоящия момент е постановена задължителна съдебна практика – Тълкувателно решение №1/31.05.2023г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. по описа на ВКС Търговска колегия, с което този въпрос е разрешен по задължителен за съдилищата начин и даденото с него тълкуване е противно на това, което е послужило на въззивния съд да потвърди отхвърлителното решение на първата инстанция. Поради това касационното обжалване на решение №1193/12.06.20г. по в.т.д.№657/20г. по описа на САС следва да бъде допуснато до касационна проверка за правилността му. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение