Определение № 50491 от 28.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2665/2022 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. П. Н., чрез пълномощника му адв. И. В., срещу решение № 51 от 07. 03. 2022 г. по в. гр. д. № 412/2021 г. на ОС – Монтана, потвърждаващо решение № 260242 от 07. 06. 2021 г. по гр. д. № 2204/2020 г. на РС – Монтана, с което са отхвърлени предявените от Н. П. Н. и С. П. Н. против С. С. А., В. Г. А. и М. И. Д. иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК, за прогласяване нищожността на решение от 12. 12. 2013 г. по гр. д. № 70154/2013 г. на РС – Монтана, решение от 05. 01. 2015 г. по гр. д. № 70167/2014 г. на РС – Монтана и решение от 02. 12. 2015 г. по гр. д. № 70353/2014 г. на РС – Монтана. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по поставени единадесет въпроса. Изложението съдържа и позоваване на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението.

Подаден е писмен отговор от ответниците по иска С. С. А., В. Г. А. и ЖСК „Яворов-3“, чрез пълномощника им адв. К. И. Б., с който се твърди липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендират се разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Делото има за предмет предявени от Н. П. Н. и С. П. Н. против С. С. А., В. Г. А. и М. И. Д. искове с правни основания чл. 270, ал. 2 ГПК, за прогласяване нищожността на три съдебни решения: решение от 12. 12. 2013 г. по гр. д. № 70154/2013 г. на РС – Монтана, решение от 05. 01. 2015 г. по гр. д. № 70167/2014 г. на РС – Монтана и решение от 02. 12. 2015 г. по гр. д. № 70353/2014 г. на РС – Монтана.

Ищецът твърди, че с влязло в сила решение от 04. 06. 2009 г. по гр. д. № 354/2008 г. на РС – Монтана, В. Г. А. и ЖСК „Яворов3“ са осъдени, на основание чл. 38а ЗЖСК, да предадат на Н. П. Н. и С. П. Н. фактическата власт върху апартамент №..., на етаж...., във вх. „...“ на жилищната сграда, построена в УПИ ...., в кв. ....по плана на [населено място], заедно с мазе № ...., таванска стая № ....и гараж № ....., който апартамент впоследствие е разделен на апартамент № .... с идентификатор .......и апартамент № ....с идентификатор .....

Въз основа на решението по чл. 38а ЗЖСК бил издаден изпълнителен лист, но въводът във владение бил осуетен, заради предявен от С. С. А. против Н. Н. и С. Н., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателен установителен иск за собственост на апартамент № ....с идентификатор ....., който бил уважен с влязло в сила решение от 12. 12. 2013 г. по гр. д. № 70154/2013 г. на РС – Монтана. Това решение е нищожно, тъй като към постановяването му спорът за собственост върху апартамента е бил разрешен със сила на пресъдено нещо с решението по чл. 38а ЗЖСК и е била налице забрана за пререшаването му в последващ процес.

По същите съображения се твърди, че е нищожно и решение от 05. 01. 2015 г. по гр. д. № 70167/2014 г. на РС – Монтана, с което е признато за установено, по предявен от М. И. Д. срещу Н. Н. и С. Н. отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че Н. Н. и С. Н. не са собственици на апартамент № ..... с идентификатор .... и е отменен издаденият в тяхна полза констативен нотариален акт за собственост № ..... г. по описа на нотариус А. П., рег. № 578 НК, в частта досежно този апартамент, както и решение от 02. 12. 2015 г. по гр. д. № 70353/2014 г. на РС – Монтана, с което е признато за установено, по предявения от ЖСК „Яворов3“ и В. Г. А. срещу Н. Н. и С. Н. иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, че ЖСК „Яворов3“ и В. Г. А. нямат качеството на длъжници на Н. Н. и С. Н. и последните двама нямат изпълняемо право по изп. д. № 90/2012 г. по описа на ЧСИ Г. Б..

Иска се прогласяване нищожността и на трите съдебни решения.

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение отхвърлящо исковете по чл. 270, ал. 2 ГПК, е приел, че съдебното решение е нищожно, когато не е прието от надлежен орган или е прието от надлежен орган, функциониращ в ненадлежен състав, когато не е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, не е в писмена форма, не е подписано от болшинството от съдебния състав, абсолютно неразбираемо е и волята на съда не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването. Процесните решения не страдат от посочените пороци. Поддържаните от ищеца основания за нищожност касаят допустимостта на решенията, а не валидността им и не подлежат на обсъждане в производството по предявените искове по чл. 270, ал. 2 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси:

1. Нищожно ли е решението, разрешаващо по същество материалноправен спор, който вече е бил разрешен с друго влязло в сила решение, постановено между същите страни.

2. Има ли право страната по постановеното недопустимо съдебно решение да се защити срещу същото чрез предявяване на иск по чл. 270, ал. 2 ГПК, за прогласяване нищожността му.

3. Нищожно ли е влязло в сила съдебно решение, постановено по предявен отрицателен установителен иск за собственост, без съдът да е извършил проверка за наличието на правен интерес от предявяването му.

4. Нищожно ли е съдебно решение, което „не формира надлежно волеизявление и не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт“.

5. Нищожно ли е съдебно решение, постановено по материалноправен спор, който вече е бил разрешен с влязло в сила решение, постановено между същите страни и за същия имот.

6. Нищожно ли е съдебно решение, с което съдът се произнася по недопустим иск.

7. Нищожно ли е съдебно решение, с което съдът разглежда спора по същество, въпреки че искът е бил недопустим.

8. „Следва ли да се тълкува разширително понятието за нищожност на съдебно решение, като се има предвид характера на акта като едностранно властническо волеизявление на съда, с което се разрешава правният спор и се установява правното положение на страните и се завършва съдебното производство?“

9. Нищожно ли е съдебно решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление, както и когато решението е неразбираемо и неговият смисъл не може да се извлече по пътя на тълкуването.

10. Нищожно ли е съдебно решение, в което съдът е пререшил правен спор без да има законовото право на това.

11. Нищожно ли е съдебно решение, което е постановено при нарушаване на абсолютните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск.

Твърди се, че обсъждането на въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Така соченото от касатора основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение не е налице.

Въпросите касаят основанията за нищожност и за недопустимост на съдебни решения, правните последици на нищожните и недопустими решения и защитата срещу тях. Същите са обсъждани в множество решения на ВКС. Приема се, че валидно е решението, постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е от мнозинството от съдиите от съдебния състав и волята на съда е формирана разбираемо или може да се изведе чрез тълкуване на решението. Нищожно е решението, което не отговаря на някое от изискванията за валидност. То не поражда правни последици. Нищожността може да се установи в производство по обжалване на решението, по исков ред или чрез възражение. Недопустимо е решението, постановено при липса на право на иск, при ненадлежното му упражняване, при нарушение на принципа на диспозитивното начало (липса на сезиране или след десезиране на съда), при липса на право на жалба или ненадлежното му упражняване, при оттеглена жалба, постановено без участие на задължителен необходим другар и други. Недопустимото решение, макар и порочно, е действително и поражда всички правни последици – сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила, конститутивно действие. То може да бъде обезсилено само по реда на обжалването му. Тоест, пороците, водещи до нищожност и недопустимост на съдебните решения, са различни. Нищожните и недопустими съдебни решения се различават и по правните си последици, както и по предвидения ред за защита срещу тях. Поради изложеното, настоящият състав намира, че обсъждането на поставените от касатора въпроси не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото и основанието по чл. 280,1 ал. 1, т. 3 ГПК не е налице. А доколкото изводите на въззивния съд съответстват напълно на практиката на ВКС, не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на делото Н. П. Н. ще следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ЖСК „Яворов-3“, гр. Монтана, на С. С. А. и на В. Г. А. по 500 лв. на всеки от тях разноски за настоящата инстанция, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба.

С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,