Определение № 50025 от 20.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 2619/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, представлявано от Ангел Николов Донов и Кристи Христова Маринова, заедно упражняващи правомощията на синдик, чрез адв.Д. К., срещу решение № 43 от 05.04.2021г. по в.гр.д. № 284/2020г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 207 от 22.07.2020г. по гр.д. № 159/2020г. на Ловешки окръжен съд. С потвърденото първоинстанционно решение е признато за установено на основание чл.124, ал.1 вр. чл.564, ал.2 ГПК правото на синдика на „Корект Фарм“ ЕООД /в несъстоятелност/ да получи от „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ временно удостоверение № 5/17.08.2009г., удостоверяващо правата на „Корект Фарм“ ЕООД /в несъстоятелност/ върху 149 676 броя налични поименни акции с право на глас, всяка с номинална стойност от по един лев, от капитала на „Медицинска техника“ АД, от емисия МТ-01-07 с поредни номера от 224 515 до 374 190, за осребряването им в производството по несъстоятелност на „Корект Фарм“ ЕООД /в несъстоятелност/.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, очевидно неправилно, както и неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че решението недопустимо, тъй като е постановено по недопустим иск, доколкото ищецът няма правен интерес от предявяване на установителен иск, а от предявяване на осъдителен иск. Навежда доводи, че решението е очевидно неправилно, тъй като разпоредбата на чл.719 ТЗ е приложена в нейния противоположен смисъл. Изразява несъгласие с извода на съда, че банката е лишена от право на извънсъдебна реализация на залога, като твърди, че държи временното удостоверение на годно правно основание. Поддържа, че действията по продажба на обезпечените вземания на банката са едновременно действия по осребряване на имуществото на обявената в несъстоятелност банка по способите на ЗБН и действия по реализация на заложното право без съдебна намеса по смисъла на чл.719 ТЗ.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. Сочи като обуславящи следните процесуалноправни въпроси:

1. Следва ли да се приеме, че с определението по чл.694, ал.2 ТЗ, с което е отречена обезпечеността на прието вземане на кредитор в производство по несъстоятелност, кредиторът губи качеството си на обезпечен по отношение на своето вземане в рамките на производството по несъстоятелност или последиците на определението по чл.694, ал.2 ТЗ се разпростират и извън производството по несъстоятелност и с постановяването му вземането на кредитора следва да се счита за необезпечено в правния мир?

2. Неупражняването на правото на иск по чл.694, ал.2 ТЗ от кредитор по отношение на претендираната от него привилегия на приетото му вземане води ли до погасяване на привилегията/обезпечението на приетото вземане?

3. В случай на обективирано възражение на въззивника за липса на правен интерес у ищеца от водене на установителен иск по чл.124, ал.1 вр. чл.564, ал.2 ГПК следва ли ищецът да посочи какъв е целеният с предявяването на иска резултат, ако наличието на конкретен резултат има значение за правния интерес от воденето на иска? Ако чрез предявения иск очевидно ищецът не може да постигне целения резултат, то искът допустим ли е и ако е допустим, следва ли ищецът изрично да обоснове правния си интерес от предявяване на иска?

4. При разрешаване на спора длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени фактически и правни констатации по делото /мотиви/ или на основание чл.272 ГПК може само да препрати към мотивите на първоинстанционния съд?

Касаторът поддържа, че първи и втори въпроси са от значение за точното прилагане на закона /чл.694, ал.2 ТЗ/, както и за развитието на правото. Твърди, че трети и четвърти въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, без да сочи конкретни актове.

Касаторът навежда и твърдение за очевидна неправилност на въззивното решение поради прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост и грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Ответникът по касация Г. Ч., в качеството на синдик на „Корект Фарм“ ЕООД /в несъстоятелност/, оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Излага подробни съображения за неоснователност на жалбата по същество. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел за неоснователни оплакванията на Банката, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като е постановено по недопустим иск. Намерил е за правилен извода на Ловешки окръжен съд, че исковата претенция е с правна квалификация чл.124, ал.1 вр. чл.564, ал.2 ГПК, като е съобразил обосноваването на правния интерес от предявяване на иска с образуваното пред Ловешки районен съд охранително производство за обезсилване на временното удостоверение и изложените обстоятелства за липса на качеството на заложен кредитор на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ поради отричане в производството по несъстоятелност на заложното й право по договор за реален залог върху ценната книга, съответно липсата на основание да я държи и да я осребри за удовлетворяване на вземането си от дружеството, както и отказа на Банката да върне ценната книга на носителя на материализираните в нея права. Приел е за неправилно становището на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/, че ищецът разполага с осъдителен иск за предаване на фактическата власт върху ценната книга, като при позоваване на практика на ВКС е изложил съображения, че защитата на правоимащото лице при всяко загубване на фактическата власт върху ценна книга е по реда на обезсилването й, предвиден в чл.560 и сл. ГПК. Отбелязал е, че искът по чл.564, ал.2 ГПК е положителен установителен иск за притежаването от ищеца на правата върху ценната книга, от владението на която е лишен, а не отрицателен установителен иск, че лицето, което упражнява фактическа власт върху нея, не е носител на тези права и няма право да я държи. Изтъкнал е, че отричането на правата на ответника върху ценната книга /отричане на заложното право в негова полза/ е в предмета на доказване по делото, тъй като правата на ищеца произтичат от установяването на този факт. В допълнение е отбелязал, че установителен иск с предмет недействителност на договор за реален залог, по силата на който Банката държи ценната книга, би бил недопустим, доколкото в производството по несъстоятелност съществува специален ред за установяване привилегиите на предявените вземания и този ред е изчерпан.

Въззивният съд е констатирал, че „Корект Фарм“ ЕООД е в производство по несъстоятелност, която е обявена с решение № 47 от 08.06.2015г. по т.д. № 74/2014г. на Ловешки окръжен съд. Приел е за безспорно, че дружеството притежава 149 676 броя налични поименни акции от капитала на „Медицинска техника“ АД с право на глас, всяка с номинална стойност от по един лев, от емисия МТ-01-07 с поредни номера от 224 515 до 374 190, за които е издадено временно удостоверение № 5 от 17.08.2009г. Приел за установено, че удостоверението е заложено в полза на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ по силата на договор за реален залог от 07.11.2012г. за обезпечаване на всички настоящи и бъдещи вземания на Банката, възникнали на основание договор за банков кредит от 23.04.2012г. и анекс към него, като ценната книга е предадена в държане на Банката. Констатирал е, че вземанията на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ по договора за кредит са предявени в производството по несъстоятелност на „Корект Фарм“ ЕООД и са включени в одобрения от съда с определение № 191 от 17.04.2015г. списък на приетите вземания като необезпечени и с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ. Отчел е, че първоначално вземанията са били включени от синдика като обезпечени с договора за реален залог, но по възражение на длъжника съдът по несъстоятелността е приел, че залогът по чл.310 ТЗ е непротивопоставим на останалите кредитори поради липса на достоверна дата и е коригирал списъка, а Банката не е предявила иск по чл.694, ал.2 ТЗ за установяване на привилегия за вземането си от длъжника. Въззивният съд е отчел още, че в продължение на четири години синдикът на „Корект Фарм“ ЕООД /в несъстоятелност/ е отправял молби до Банката за връщане на временното удостоверение с цел осребряването му в производството по несъстоятелност, както и че Банката е предприела действия по продажба на вземането си от „Корект Фарм“ ЕООД /в несъстоятелност/, ведно с обезпечението в рамките на своето производство по несъстоятелност. Констатирал е, че поради отказа на Банката да предаде на синдика ценната книга пред Ловешки районен съд е заявено искане за обезсилването й, образувано е гр.д. № 1040/2019г., по което „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ е противопоставила на молителя учреденото в нейна полза заложно право, и това е аргументирало предявяването на иска в настоящото производство и е довело до спиране на охранителното производство на основание чл.564, ал.2 ГПК. С оглед на тази фактическа обстановка апелативният съд е приел, че „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ няма качеството на заложен кредитор по договора за реален залог и съответно няма основание да упражнява фактическа власт върху процесната ценна книга. Посочил е, че това качество е загубено с постановяването на определението по чл.692, ал.4 ТЗ на съда по несъстоятелността, с което е отречена обезпечеността чрез реален залог върху временното удостоверение на предявеното и прието от съда вземане по договора за банков кредит. Изтъкнал е и включването в списъка на приетите вземания на вземането като необезпечено поради непредявяването от Банката на иск по чл.694, ал.2 ТЗ. Изложил е съображението, че ценната книга не обезпечава вземането и не може да бъде реализирана като привилегировано удовлетворяване на нейното притезание, като цената от продажбата й ще послужи за съразмерно удовлетворяване на всички хирографарни кредитори, сред които за този актив от масата е и Банката.

Апелативният съд е посочил, че дори и вземането на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ да е обезпечено със залог върху временното удостоверение, Банката не може да го реализира без съдебна намеса – да го предаде без провеждане на изпълнително производство или извън универсалното принудително изпълнение. В тази връзка е споделил мотивите на първоинстанционния съд и е препратил към тях на основание чл.272 ГПК. Отбелязал е, че в ЗБН липсва специална разпоредба, въвеждаща изисквания, различни от установените в чл.311, ал.1 ТЗ, за възникване на правото на синдика на заложния кредитор да продаде заложената ценна книга. С оглед на това е приел, че такава възможност ще е налице при хипотезата на чл.719 ТЗ, като за да възникне правото на кредитора по договора за реален залог при изпадане на длъжника в забава да продаде сам заложената ценна книга, следва да са налице две кумулативни изисквания – да има изрична уговорка между страните удовлетворението от залога да стане без съдебна намеса и договорът да има достоверна дата. Въз основа на тези съображения и при отчитане липсата на достоверна дата на процесния договор по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК, апелативният съд е заключил, че дори и в полза на Банката да съществува заложно право върху ценната книга, тя не би имала право на извънсъдебна реализация на залога.

Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

По основанията по чл.280, ал.2 ГПК:

Поддържаният от касатора довод за вероятна недопустимост на обжалваното решение е неоснователен. Този довод е основан на твърдението, че решението е постановено по недопустим иск с оглед липсата на правен интерес от предявяване на установителен иск, респ. наличието на правен интерес от предявяване на осъдителен иск за предаване на фактическата власт върху ценната книга. В случая въззивният съд е възприел предявения иск като положителен установителен иск по чл.564, ал.2 ГПК за притежаване от ищеца на права върху ценната книга, от владението на която е лишен, с оглед наведените в исковата молба твърдения за образувано охранително производство за обезсилване на временно удостоверение за притежаването на налични поименни акции, за наличието на договор за реален залог върху ценната книга с „КТБ“ АД /в несъстоятелност/, за отричане на заложното право на Банката в производство по несъстоятелност, както и за отказ от Банката да върне ценната книга на носителя. Този извод, касаещ наличието на правен интерес от предявяване на иска по чл.564, ал.2 ГПК, е в съответствие с разрешенията, дадени в постоянната практика на ВКС, съгласно която е недопустим поради липса на правен интерес осъдителният иск по чл.108 ЗС срещу лицето, за което ищецът поддържа, че е отнело фактическата власт върху неговите поименни акции като движими вещи. Независимо на какво основание е станало предаването на временното удостоверение, то връщането му във фактическа власт не може да стане чрез способите за защита на вещни права или чрез способите за връщане на държането /в този смисъл определение № 745 от 25.11.2014г. по ч.т.д. № 3121/2014г. на ВКС, ТК, II т.о./. Съгласно определение № 247 от 23.04.2009г. по ч.т.д. № 74/2009г. на ВКС, ТК, II т.о. временното удостоверение е от кръга на ценните книги, за които е предвидена възможността да се иска обезсилването им по реда на чл.560 ГПК, ако притежателят му е лишен от владението върху него въпреки волята му или ако то е загубено или унищожено. С оглед на изложеното не е налице твърдяната от касатора вероятна недопустимост на въззивното решение.

Неоснователно е и твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано, а позоваването на хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК е обосновано с твърдения за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и необоснованост. Констатирането на тези пороци е възможно само след извършване на проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК на обосноваността и законосъобразността на въззивното решение, като необходимостта от такава проверка е несъвместима с очевидната неправилност по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

По въпросите, поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК:

Първият и вторият процесуалноправни въпроси са предпоставени от твърдението, че Банката има качеството на заложен кредитор по договора за реален залог, респ. има основание да упражнява фактическа власт върху временното удостоверение, противно на приетото във въззивното решение. Въззивният съд е обосновал този извод със съображения, че качеството е загубено с постановяване на неподлежащото на обжалване определение по чл.692, ал.4 ТЗ, както и с неупражненото от Банката право на иск по чл.694, ал.2 ТЗ. Едновременно с това, с оглед наведените от Банката оплаквания спрямо мотивите на първоинстанционния съд за липса на законово основание заложената ценна книга да бъде реализирана извън производството по несъстоятелност, апелативният съд е приел, че дори и вземането да беше обезпечено със залог върху временното удостоверение, Банката не би имала право на извънсъдебна реализация на залога, т.е. продажба без провеждане на изпълнително производство или извън универсалното принудително изпълнение. Този извод е обосновал със съображенията, че не е налице предвиденото в чл.719 ТЗ изключение, във връзка с които мотиви правен въпрос не е поставен. Доколкото въпросите засягат само част от мотивите на съда, отговорът им не би променил решаващия извод на въззивния съд за основателност на иска по чл.124, ал.1 вр. чл.564, ал.2 ГПК, поради което настоящият състав намира, че не осъществяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК.

Третият процесуалноправен въпрос е относим към оплакването на касатора, че въззивният съд се е произнесъл по недопустим установителен иск с оглед липсата на правен интерес на ищеца от предявяването му. Така поставен, въпросът касае преценката за допустимост на обжалваното решение, съображения относно която са изложени по – горе. Отделно, доводът, с който е въведен въпросът, че въззивният съд не се е произнесъл по възражението за липса на правен интерес от предявяване на иска, респ. по недопустимостта на предявения иск, не съответства на мотивите на обжалвания акт. Преди преценката и произнасянето по правилността на първоинстанционното решение апелативният съд е изложил подробни правни съображения относно неговата допустимост с оглед наведеното от Банката възражение.

Поставеният четвърти процесуалноправен въпрос е важен, но по него въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС, като въпреки препращането към мотивите на първоинстанционния съд е изложил и собствени съображения по релевантните за изхода на спора въпроси.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като не са ангажирани доказателства, че такива са направени.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение