Определение № 2569 от 21.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 5000/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Панагюрище, представлявана от кмета на общината Н. Б., чрез адв. Ч. Ч., срещу въззивно решение № 146 от 27.07.2023 г. по в.гр.д. № 270/2023 г. на Апелативен съд- Пловдив. С него е отменено решение № 260000 от 19.01.2023 г. по гр.д. № 83/2021 г. на Окръжен съд Пазарджик и вместо него е постановено друго, с което Община Панагюрище е осъдена да заплати на Н. Д. К. и на Б. Д. Т. в качеството им на конституирани по реда на чл. 227 ГПК наследници на първоначалната ищца Т. Б. К. по 25 000 лв. на всяка от тях съобразно наследствената им част от обезщетение в общ размер на 50 000 лв., претендирано като частично от обезщетение в размер на 100 000 лв., за неимуществени вреди, претърпени от наследодателката, настъпили при злополука на 19.02.2019 г. в резултат на необезопасени строително-монтажни дейности по ремонт на тротоарната настилка, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 19.02.2019 г. до окончателното им плащане. Със същото решение Община Панагюрище е осъдена да заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв във връзка с чл. 78, ал.1 ГПК на адв. Д. Т. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за двете съдебни инстанции в размер на 9 300 лв., както и да заплати в полза на бюджета по сметка на Апелативен съд- Пловдив сумата 3000 лв. държавна такса и 1081 лв. разноски от бюджета на съда. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд служебно е заместил посочените от първоначалната ищца правопораждащи факти, като е тълкувал превратно изложените в исковата молба обстоятелства. На следващо място, обсъждал е едностранчиво показанията на разпитаните по делото свидетели и е дал вяра на показанията на близки на пострадалата, които са очевидно заинтересовани от изхода на делото, без да отчете, че те са непоследователни и вътрешно противоречиви. Счита за необоснован извода на въззивния съд, че към датата на инцидента са извършвани строително-монтажни дейности на тротоара пред дома на първоначалната ищца, тъй като по делото било установено, че тези дейности за започнали и приключили на един по-късен етап след датата 19.02.2019 г. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба са поставени следните въпроси, по които се иска допускане на въззивното решение до касационно обжалване: 1. Допустимо ли е съдът служебно да замести първоначално посочените правопораждащи факти с други такива или да посочи нови такива наред с първоначалните. 2. Несъответствието на фактическите изводи на въззивната инстанция по същество с установеното от събрания доказателствен материал, поради допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение, изразяващи в нарушаване на норми от неюридически характер – правилата на формалната логика, емпирични правила и научно-теоретични знания, води ли до необоснованост като порок на съдебното решение, обуславящо неговата неправилност. 3. Как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания, в частност свидетелските показания на очевидец, и следва ли съдът да отчете евентуалната заинтересованост на свидетеля в хипотезата на чл. 172 ГПК. Преценката на показанията следва ли да бъде обоснована с оглед другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извода, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му. По тези въпроси жалбоподателят поддържа наличие на основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1, евентуално по т.3 ГПК. Позовава се и на очевидна неправилност - основание по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Н. Д. К. и Б. Д. Т. чрез техния пълномощник адв. Д. Т. изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки на чл. 280, ал.1,т.1 и т.3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: По делото е установено от фактическа страна, че на 19.02.2019 г. в [населено място], на ищцата Т. К. паднала на тротоара пред дома си на [улица], както и че в резултат на падането е получила множество травми - фрактури на двете ръце и на десния крак, отоци, болки и белези. Претърпяла е множество оперативни интервенции, като състоянието й се влошавало прогресивно и се стигнало до ампутация на десния крак. Твърдението на ищцата е било, че тротоарната настилка по продължение на цялата улица е била разкопана със засипани чакъл и камъни. При излизане от дома си ищцата стъпила на настилката, която пропаднала поради прясно изкопана дупка, и ищцата е паднала. С оглед тези нейни твърдения и становището на ответника, заявено в отговора на исковата молба, че към 19.02.2019 г. в участъка пред дома на ищцата не е имало изкопни работи, рехабилитацията е била завършена, с положени бордюри и тротоарни плочки, спорен по делото е бил въпросът дали на тази датата са извършвани ремонтни дейности на посочения участък от улицата, а оттук – наличието на причинна връзка между поведението на ответника и настъпилите вреди. След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и на заключението на приетата съдебно - техническа експертиза въззивният съд е приел за установено, че към 19.02.2019 г. пред дома на пострадалата Т. Б. К. в [населено място], на [улица], са се извършвали строително-монтажни дейности по рехабилитация на тротоарната площ, възложени от Община Панагюрище на ДЗЗД “АРС“, по договор от 05.09.2017 г. Строително-монтажните дейности са били започнали към момента на процесния инцидент, но не са били приключили. При формиране на тези изводи въззивният съд се е позовал на приетата по делото съдебно - техническата експертиза, която е дала заключение, че Община Панагюрище е възложила на ДЗЗД “АРС“ да извърши рехабилитация на улични настилки, тротоари и зелени площи в [населено място], подобект: [улица]. За изпълнение на строителството е изготвен инвестиционен проект, одобрен на 05.09.2018 г. от Главния архитект на Община Панагюрище. Строителството е започнало с издаване на Протокол образец 2а от 20.09.2018 г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура. С Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството /Образец 10 от 15.10.2018 г./ предвидените по програмата СМР са спрени, тъй като при извършване на изкопни работи в обекта строителят е установил наличието на съществуващи подземни комуникации на плитки нива, което е довело до невъзможност да се извършват предвидените СМР. В протокола е посочено, че от предвидените по проекта СМР към датата на спирането са били изпълнени единствено СМР по част „Пътна“ по изграждането на сондажен кладенец. С Акт за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството /Образец 11 от 18.02.2019 г./е констатирано, че са отстранени причините за спирането на обекта и има възможност да се извършат оставащите СМР. Същите са закрити със съставените Актове обр.12 за участъка от км.0+615 до км.0+718 - ляв тротоар, съответно на 05.03.2019 г. /разваляне на тротоари, разваляне на бетонни бордюри, извозване на отпадъци, изкоп на неподходящ материал, натоварване и транспорт до депо /, на 06.03.2019 г. /за изкоп за поливна система, натоварване, транспорт, разтоварване на депо/, на 07.03.2019 г. /за изграждане на тръбна и кабелна разводка за поливна система/, на 08.03.2019 г. /за обратен насип за поливна система с подходящ материал/, на 12.03.2019 г. /за доставка на трошен камък фракция за тротоари/, на 03.04.2019 г. /за изрязване на ивица 0,40 м.л. от съществуващата настилка, вкл. натоварване, транспорт и депониране/, на 12.04.2019 г. /за полагане на цименто-пясъчен разтвор/. Вещото лице е установило, че входната врата на дом №42 на [улица]се намира на км 0+645 - ляв тротоар спрямо нулевата точка /между т.0.000 и т.1030 м.л., където началната т.0.000 е ъгълът на [улица]с [улица], и крайната т. 1030 м.л. е ъгълът на [улица]с [улица]. Съдът е обсъдил обстойно поотделно и в съвкупност показанията на разпитаните по делото свидетели А. Т. - зет на пострадалата, Б. Д. - нейна дъщеря, конституирана по - късно като страна по делото на основание чл. 227 ГПК, Л. У. и Т. Д.. Констатирал е противоречията между тях и е изложил подробни мотиви в коя част кредитира показанията на всеки свидетел като кореспондиращи с останалите доказателства по делото, съответно - в коя част не им дава вяра и защо. Конкретно по отношение на показанията на св. Т. съдът е направил извод, че той не е бил очевидец на инцидента, а е дошъл по - късно, като е намерил, че в тази си част те противоречат на останалите събрани по делото доказателства, но е дал вяра на същите относно състоянието на тротоарната настилка пред дома на пострадалата-наличието на подменени плочки, върху които имало насипан бял пясък, липсващи плочки и изкопана дупка, изкоп, в който полагали кабели. Съдът е приел, че в тази си част те съответстват на приетия като доказателство магнитен диск със запис на обаждането на св. Л. на тел. 112, в който той съобщил: Една жена падна…правят тука…разкопки. Падна тук вънка на тротоара…тия са разкопали за плочки…Една жена падна тука, дето са разкопали за плочките“. Анализирайки показанията на св. Л., дадени пред съда, във връзка с изслушания запис от този разговор, въззивният съд не е кредитирал същите в частта им относно заявеното от свидетеля, че в деня на инцидента ремонтът на тротоарната настилка пред дома на пострадалата е бил завършен и не е имало разкопани плочки като противоречащо на собственото му изявление на тел. 112 непосредствено след случилото се. Не са кредитирани изцяло показанията на свидетеля Т. Д. поради констатирани в тях вътрешни противоречия и несъответствие с останалите доказателства по делото. При така събраните по делото доказателства въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че към 19.02.2019 г. пред дома на пострадалата Т. К. са се извършвали строително-монтажни дейности по рехабилитация на тротоарната площ. Същите са били са били започнати към този момент, но не са били приключили - все още са се полагали кабелни проводки за поливната система и не са били положени всички тротоарни плочки, а положените все още не са били уплътнени и стабилизирани, като са били посипани със ситен бял пясък. Като се е позовал на нормативната уредба - Наредба № 3 от 16.08.2010 г. на МРРБ за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците и Закона за пътищата, въззивният съд е приел, че е налице противоправно бездействие от страна на ответната община в качеството й на възложител на проекта за ремонт на улицата и на администрация, управляваща дейността по поддръжка на пътя, изразило се в непредприемането на обезопасителни мерки и непоставянето на сигнализиращи средства при извършване на ремонта на тротоара, което е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Неоснователно е искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по първия въпрос, изведен в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба. Въпросът се основава на твърдението, че в случая въззивният съд в нарушение на диспозитивното начало служебно е подменил първоначално посочените от ищцата правопораждащи факти относно механизма на падането. Това твърдение не се подкрепя от данните по делото. В исковата молба ищцата е посочила, че на 19.02.2019 г. е излязла от дома си и след като е направила няколко стъпки по улицата, стъпила на настилката на тротоара, която пропаднала поради прясно изкопана дупка и ищцата паднала настрани. По-натък в исковата молба сочи, че тротоарната настилка по протежението на цялата улица е била разкопана и насипана с чакъл и пясък, но не е била обезопасена. Никъде в исковата молба, а и в хода на делото пред двете инстанции, ищцата не е навела твърдение да е паднала в “голяма дупка”, както се поддържа от жалбоподателя. В рамките на изложените от нея фактически обстоятелства въззивният съд е изследвал състоянието на тротоарната настилка пред дома на ищцата и е приел, че към 19.02.2019 г. там е имало започнати, но незавършени строително - монтажни работи във връзка с предвижданията на проекта за рехабилитация на улицата - все още се полагали кабелни проводки за поливната система и не са били положени всички тротоарни плочки, а положените все още не са били уплътнени и стабилизирани. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по останалите въпроси, поставени от жалбоподателя. Въпросът дали води до необоснованост като порок на съдебното решение, обуславящо неговата неправилност, несъответствието на фактическите изводи на въззивната инстанция с установеното от събрания доказателствен материал, поради допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение, изразяващи в нарушаване на норми от неюридически характер-правилата на формалната логика, емпирични правила и научно-теоретични знания, отразява несъгласието на жалбоподателя с направения от въззивния съд извод, че към 19.02.2019 г. на тротоара пред дома на първоначалната ищца е имало незавършени строително-монтажни работи. По начина, по който е зададен, въпросът не е правен по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като предпоставя преценка на събраните по делото доказателства, каквато не може да бъде извършена в тази фаза на касационното производство. Следва да се посочи, че самият жалбоподател излага противоречиви твърдения относно това кога са започнали и кога са завършени строително-монтажните дейности в участъка от улицата, където се намира домът на пострадалата. В отговора на исковата молба се поддържа, че към 19.02.2019 г. рехабилитацията на улицата пред дома на пострадалата Т. К. е била завършена с положени бордюри и тротоарни плочи. Едновременно с това на база актовете за спиране и за възобновяване на строителството и съставените актове образец 12 се твърди, че за участъка от км.0+615 до км.0+718 - ляв тротоар, тя е започнала и е завършена след тази дата. Не се установява въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания, в частност свидетелските показания на очевидец, и следва ли съдът да отчете евентуалната заинтересованост на свидетеля в хипотезата на чл. 172 ГПК. Показанията на разпитаните по делото свидетели са преценявани от въззивния съд по отделно и във връзка с останалите събрани доказателства. Констатирани са вътрешните противоречия в тях, помежду им, както и противоречията им с другите доказателства. Подробно и мотивирано въззивният съд посочил за кои релевантни за спора факти, изнесени от свидетелите, преценява показанията като достоверни, за кои не дава вяра и по каква причина. Конкретно по отношение на показанията на свидетеля Л., е посочил, че не кредитира същите в частта им относно заявеното от свидетеля, че в деня на инцидента ремонтът на тротоарната настилка пред дома на пострадалата е бил завършен и не е имало разкопани плочки, тъй като в тази си част те противоречат на обстоятелствата, които той е съобщил непосредствено след инцидента при обаждането си на тел. 112. Искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение също е неоснователно. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване очевидната неправилност по смисъла на тази разпоредба предполага въззивното решение да е засегнато от пороци, пряко установими от съдържанието на обжалвания съдебен акт, без касационната инстанция да извършва анализ на събраните по делото доказателства. Приема се, че решението е очевидно неправилно, ако законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. Настоящият състав не установи въззивното решение да е засегнато от такива пороци. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. С оглед този изход на делото на основание чл. 78, ал.3 ГПК Община Панагюрище следва да бъде осъдена да заплати на адв. Д. С. Т. сумата 3 488 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната пред касационната инстанция безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв на ответниците по касация Н. Д. К. и Б. Д. Т.. Размерът на възнаграждението е определен в съответствие с чл. 7, ал.2, т.4 във вр.с чл. 9, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Водим от гореизложеното съдът