Определение № 308 от 04.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 704/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 4542/18.07.2012 година на [фирма] С. представлявано от Управителя А. Н. С. Х. чрез адв.д-во ”Ш. и Я.” С. срещу въззивно Решение Nо 184 от 10.04.2012 година по гр. възз. д. Nо 118/2012 год. на ОС-Пазарджик, с което е обезсилено като недопустимо Решение Nо 385 от 25.11.2011 година по гр.д. Nо 353/2010 година на РС-Велинград по отхвърления иск за собственост, заявен на основание чл. 97 ал.1 ГПК/ отм./. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при преценка на правната квалификация на заявения иск по делото и възможността за изменение на иска по реда на чл. 116 ГПК / отм./, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК се обосновава с тезата, че по въпроса за допускане изменение на иска по реда на чл. 116 ГПК / отм./ в производство, което протича при условията на § 2 ал.1 от ПЗР на ГПК, въззивният съд се е произнесъл в смисъл обратен на Решение Nо 576 от 23.02.1959 година по гр.д. Nо 8022/1958 г. на ВС-I отд. и Решение Nо 2 от 14.03.2011 год. по т.д. Nо 203/ 2010 год. на ВКС-ТК. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна- трето лице помагач в производството [фирма] [населено място], с който се поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване поради липсата на точно формулиран правен въпрос, а доколкото може да се приеме, че е налице такъв въпрос, то не може да се приеме, че са налице поддържаните основания по т.2 и т.1 ГПК. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но с оглед на данните за данъчната оценката на имота от 251 кв.м. на л. 3 за сумата от 1265 лв. и изрично направеното от страната уточнение по исковата молба на цената на претендираното вещно право касаещо разликата до 730 кв.м. / а именно 479 кв.м. / е за сумата от 3 679.20 лв ., следва, че касационната жалба е процесуално недопустима,, поради цената на заявения и разгледан граждански иск - под 5 000 лв. При липсата на други данни, обосноваващи обжалваем интерес над минимално определения с чл. 280 ал.2 ГПК/ изм. ДВ. бр.100/2010 год. / праг за обжалване от 5000 лв. и като взе предвид, че касационната жалба е подадена след влизане в сила на посоченото изменение на процесуалния закон, а исковата молба е подадена при действието на правила по чл. по чл. 55 ал.1 б.”б” ГПК / отм./ дефиниращи „цена на иска” като критерий за материален интерес-респ. определяне на родовата подсъдност на делата, настоящият състав намира касационната жалба за недопустима на основание чл. 280 ал.2 ГПК. На основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав счита, че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба ,следва да се върне на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия