Определение № 1019 от 31.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1942/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото „Застрахователна компания Лев Инс” АД против решение № 186/10.05.2024г. по в.т.д. № 115/2024г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта, в която е потвърдено решение № 436/16.11.2023г. по т. д. № 411/2022г. на Окръжен съд- Пловдив, в частта, в която се уважава предявения, на основание чл.432, ал.1 КЗ, иск от И. А. А., починал на 04.12.2023г., заместен при условията на чл.227 ГПК от своя брат, срещу застрахователното дружество за сумата от 70 000 лева до 120 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка му А. М. А., настъпила при ПТП, на 22.05.2018г. в [населено място], причинено от водача на лек автомобил „Шкода Ф.“, с рег. [рег.номер на МПС], И. Н. К., за което против същия е постановена присъда № 260030 по н.о.х.д. № 902/2020г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, за който е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с полица № ВО/22/118000253943, валидна от 12.01.2018г. до 11.01.2019г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие - 29.01.2021г., до датата на окончателното изплащане на обезщетението. Касаторът атакува въззивното решение като неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено в разрез с разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК и в разрез с критерии по чл.52 ЗЗД при определяне размера на действително търпените от правоимащо лице неимуществени вреди от смъртта на близък родственик. Въззивният състав посочил като критерии за определяне на размера на застрахователно обезщетение единствено психологическите преживявания на ищеца и бланкетно застрахователните лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като „ориентир“ за „общественото разбиране за справедливост“, без конкретна констатация по какъв начин това влияе на предмета по делото. Същевременно съдът не посочил нито един друг от установените критерии, от значение за определяне на справедливо обезщетение, каквито са възрастта на пострадалия, неговото „общественото положение“, стандарт на живот в страната, средностатистически доходи към датата на настъпване на увреждането, нивата на застрахователно покритие. Счита определено обезщетение за прекомерно завишено с оглед характера на увреждането, социално - икономическата обстановка в страната и др. Поддържа становище, че ищецът не е доказъл особени обстоятелства, които да обосновават завишения размер на застрахователното обезщетение; не е доказъл понасянето на морални болки и страдания, които в достатъчна степен да обосновават правото на преживелия да получи застрахователно обезщетение. От друга страна твърди, че атакуваното решение е постановено при нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД. В тази връзка поддържа, че пострадалата е имала обективната възможност да възприеме автомобила и обстановката на пътното платно и да предприеме действия, с които да предотврати настъпване на ПТП. Въпреки това е нарушила чл.113, ал.1, т.1, т.2, т.3 и чл.114, т.1 и 2 от Закона за движението по пътищата, като преди да навлезе на платното за движение не е съобразила разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства, тяхната скорост на движение, а е навлязла внезапно на непредназначена за движение на пешеходци част от платното за движение. Съответно споделя извода на съда за наличието на съпричиняване, но не споделя определеният принос в размер на 20 %. Поддържа, че пострадалата сама се е поставила в обективна невъзможност адекватно да следва предписанията на закона и направлява поведението си, в посока ненастъпването на вреди, тъй като при настъпване на ПТП е била в състояние на тежко алкохолно опиянение. Претендира разноските направените по цялото производство. Ответникът по жалбата, С. А. А., наследник на ищеца по делото И. А. А., в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, като по същество е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С решение № 436/16.11.2023г. по т. д. № 411/2022г. на ОС- Пловдив е уважен предявения, на основание чл.432, ал.1 КЗ, от И. А. А. срещу ЗК Лев Инс АД иск за сумата от 150 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - психически болки, страдания и стрес, вследствие смъртта на майка му А. М. А., причинена при ПТП, станало на 22.05.2018г. в [населено място] в резултат на противоправно поведение на водача на лек автомобил Шкода Ф., с рег. [рег.номер на МПС], И. Н. К., гражданската отговорност на който е била застрахована при ЗК Лев Инс АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2021г. до окончателното й изплащане и е ангажирана отговорността на ответника за разноските по делото. Решението е обжалвано от ответника ЗК Лев ИНС АД пред въззивната инстанция в частта, с която искът е уважен над 70 000 лева, поради което до тази сумата същото е влязло в сила. Прието е, че вината на застрахования при ответника делинквент И. Н. К. и механизмът на процесното ПТП са установени с присъда № 260030/24.03.2021г., постановена по н.о.х.д. № 902/2020г. Подсъдимият е признат за виновен в това, че на 22.05.2018г. при управление на лек автомобил марка „Шкода Ф.“, с рег. [рег.номер на МПС], е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 21, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на А. М. А., настъпила на 23.05.2018г. Не е спорно, че гражданската отговорност на И. Н. К. е била застрахована към датата на станалото ПТП при ответното дружество. Установено е, че ищецът е син на починалата. В хода на делото ищецът И. А. А. е починал на 04.12.2023г., поради което и с определение 126 от 21.03.2024г. същият е заличен като страна във въззивното производство, а като страна въззиваем е конституиран неговият брат С. А. А.. Въз основа на показанията на С. А. О. е прието, че тя е живяла заедно с А., и нейния син в едно домакинство, както и че И. е ходел да работи по селата, където гледал крави, цепел дърва, а с парите помагал на майка си, която била глухоняма. Твърди се, че смъртта на майка му се е отразила много зле на ищеца, който спрял да работи, затворил се вкъщи, отказвал да контактува с приятели и да излиза, постъпил в болница. Ищецът не се е възстановил от преживяната травма и не желае да разговаря за станалото. Възприети са като аналогични и показанията на другия разпитан по делото свидетел З. О., която твърди, че И. и А. живеели в едно домакинство, като И. се грижил за майка си, тъй като А. била глухоняма. И. много се „...натъжил за майка си, плакал и страдал“. Според показанията на свидетеля А. О., който живеел в две отделни къщи, но в един двор заедно с А. и И., отношенията между майка и син били добри - И. ходел да работи по строежите и гледал животни, а когато се прибирал купувал лекарства и храна за А.. И. преживял тежко смъртта на майка си, „...плакал и се затворил“, престанал да работи и понастоящем живее в социален дом, тъй като няма семейство. От приетата по делото съдебно психологична експертиза е установено, че след злополуката от 22.05.2018г. при ищеца е налице паталогична реакция при смърт, обусловена от факта, че починалата е единствен близък със заболяване ограничаващо общуването, а подекспертния е със специфични потребности, както и от внезапността на настъпилия летален изход. Вещото лице сочи, че при ищеца реакцията на скръб се изразява в задълбочена социална дисфункция, влошаване на соматичното страдание, а негативните чувства, които изпитва са тревожност, променливо настроение и поведенчески отклонения. Въз основа на заключението се установява, че към настоящия момент ищецът е в състояние, характеризиращо се в изразено психо - социално увреждане, обективирано в трудоности при определянето на цели и правенето на планове, обучение и работа/заетост и участие в други социални дейности, като са маркирани дефицити във всички психични обеми: интелектуален, паметен, мисловен, а оттам емоционален и личностов. Според експерта, ищецът има налични повърхностни познания, а общата му осведоменост и информираност е слаба - в рамките на ежедневието; налице е нисък фрустрационен праг и контрол над импулсите; волевия процес е забавен, със занижена мотивация и липса на собствени конкретни цели, с често импулсивно поведение. Вещото лице сочи, че интересите при ищеца са ограничени, а междуличностните взаимоотношения са само ситуитивно обусловени; няма функционална ценностна система, а поведението му е повърхностно, недооценъчно, податлив е на провокации. Данните за финансови и битови затруднения предполагат още по - голяма уязвимост в способностите му, като извода на експерта е, че след случилото си И. не е бил в състояние сам да намира рационални решения за справяне с житейски ситуации, вследствие което е настъпила дезадаптация, поради стресогенното събитие, и са затруднени личностните възможности за компенсация. Въз основа на горевъзприетите обстоятелства съдът е определил за справедлив размерът на дължимото за обезвреда обезщетение в пълния му претендиран размер от 150 000 лева. В мотивната си част се е съобразил с критериите посочени в чл.52 ЗЗД, а именно интензитета на негативните емоции, преживяни от ищеца, внезапността на събитието, причинило смъртта на А., съществуващата особена връзка между нея и сина й И., обусловена от факта, че майката е била глухоняма и се е нуждаела от особени грижи, които нейният син И. е осигурявал преживе и отчитайки обстоятелството, че И. е лице със специфични потребности, които реакцията на скръб по починалия родител са задълбочили и са довели до поведенчески отклонения, тревожност и променливо настроение и са го превърнали в личност, която не е в състояние да намира рационални решения и да се справя с житейски ситуации. Счетено е, че с посочения размер ще се реализира целта на института за репарация на търпените от ищеца неимуществени вреди и същевременно ще се спази общественото разбиране за справедливост, ориентир, за което са нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съдът е намерил за неоснователни възраженията на жалбоподателя - застраховател, че събраните гласни доказателства са противоречиви и взаимно изключващи се. Посочено е,че показанията на свидетелите са еднопосочни досежно съществувалата връзка между пострадалата и нейния син - ищец, както и по отношение преживяванията на И., вследствие настъпилия летален изход на неговата майка. Отчетено е, че тези факти са значими за повдигнатия за разрешаване спор и за установени безпротиворечиво от прочита на свидетелските показания - между пострадалата и ищеца е съществувала силна връзка като между майка и син, с тази особеност, че майката е била глухоняма и се е нуждаела от грижи, които й ги е осигурявал синът й, който нямал семейство и възприемал майка си като единствен близък човек. Счетени са за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че при определяне на справедливия размер на обезщетение на ищеца не е съобразено приетото заключение на съдебно психологичната експертиза, съгласно което ищецът страда от когнитивна ретардация, съответно от дефицити във всички психични обеми. Вещото лице е посочило, че при ищеца емоционално - когнитивната преработка на траурното събитие е специфична и трудно се вербализира от последния, който е възприемал майка си като единствен близък човек, с ясна представа за състоянието й и с оценка на положителните й качества и е определял дома й като негов дом. Всичко това според експерта, обективно е променило поведението на ищеца, вследствие смъртта на майка му, като е довело и до дромоманни прояви - обитава различни населени места, тъй като е загубил сигурното място за пребиваване - дома на майката. Съдът се е позовал на заключението на експерта, че именно случилото се трагично събитие е повлияло на възможността на ищеца да намира рационални решения за справяне с житейски ситуации. За да отмени частично първоинстанционното решение и да приеме, че искът е основателен за сумата от 120 000 лева, апелативният състав е намерил възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата за основателно. В мотивната си част се е позовал на приетата комплексна автотехническа и съдебно медицинска експертиза, в която са изследвани два варианта за поведение на пострадалата, съобразени със свидетелските показания на М. Х. - М. и съответно на деликвента И. К.. Достигнато е до извода, че независимо от показанията на свидетелите, данните, изнесени досежно поведението на пострадалата, са аналогични - силует, който внезапно изкочил зад дървото, което било разлистено и ограничавало видимостта, който силует се олюлявал и въпреки предприетото екстремнно спиране силуетът бил бутнат. При тези данни е прието, че с поведението си, изразяващо се предприето пресичане на пътното платно на необозначено място, при ограничена видимост, без да се съобрази с приближаващото се МПС и навлизайки внезапно на пътното платно, пострадалата е съпричинила станалото ПТП, който принос съдът е определил на 20 %. Апелативният състав е намерил за неоснователно възражението на ответника - застраховател за принос на пострадалата, изразяващ се в употребен алкохол от последната в количество, непозволяващо й да реагира адекватно в създалата се пътна обстановка. От данните, съдържащи се в приетата комплексна експертиза е установено, че към момента на ПТП-то А. А. е била с концентрация на етилов алкохол в кръвта 2.495 промила, но доколкото влиянието на алкохола е строго индивидуално не може да се направи обоснован извод за това, че пострадалата е била повлияна от него до степен, че да не е могла да реагира адекватно на създалата се пътна ситуация. Намерил е за невярно твърдението на жалбоподателя, че пострадалата е била в състояние на тежко алкохолно опиянение, доколкото от данните съдържащи се в експертизата определеното количество алкохол, установено при А. А. е съответно на средна степен на алкохолно опиване. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Следва ли, при приложението на чл.52 от ЗЗД, въззивният съд да изложи подробни мотиви по отношение, установените с цитираната норма критерии за справедливост, като изложи влиянието и тежестта на всеки от тях при определяне на действителния размер на търпените вреди?; 2/ Налице ли е идентичност между нормативно определените критерии за справедливост по чл.52 от ЗЗД, намерили тълкувателен израз в т.нар. „обществен критерий за справедливост“, който винаги се основава на конкретни факти и на индивидуалната преценка за стойността, която засегнатите блага са имали за притежателя си и „общественото разбиране за справедливост“, заявено в обжалвания акт?; 3/ Следва ли, при прилагането на чл.52 от ЗЗД въззивният съд да отчита психо - емоционалното и когнитивно състояние на ищеца, формиращо нормално функционираща обществено - оценъчна система с оглед установяване действително търпените неимуществени вреди от смъртта на близък родственик?; 4/ Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по всяко едно от възраженията на страните, още повече в случаите, в които той изменя първоинстанционното решение при липса на нововъзникнали и/или новопостъпили факти и обстоятелства, касаещи възражението?; 5/ Длъжен ли е съдът да мотивира основанията, които според решаващият състав служат за изменение на обжалвания първоинстанционен акт?; Следва ли съдът да извърши съпоставка между мотивите на първоинстанционния състав и своите собствени, с която да обоснове заключението си за наличие/липса на съпричиняване, респективно за обема на приноса на пострадалото лице?; 6/ При определяне наличието, респективно липсата на принос на пострадалия за настъпване на събитието, следва ли въззивният състав да изложи подробни мотиви, касателно доказателствената съвкупност и съпоставка между отделните доказателства, съставляващи същата или е допустимо да се позове на едно хипотетична постановка въпреки обективни доказателства за употребата и влиянието на употребеното количество алкохол от пострадалото лице?; 7/ Намаляването на размера на обезщетението следва ли да се извърши въз основа на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоностност?; Следва ли самото намаляване да отразява размера на участието на увреденото лице в причиняването на общата вреда?; Длъжен ли е въззивният съд да съпостави тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, с цел установяване на действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие?; 8/ Следва ли съдът при определяне обема на съпричиняване на пострадало лице да съобрази пряката и непосредствена последица за настъпване на вредоносния резултат?“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като цитира следната съдебна практика: решение № 157/08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на II т.о. на ВКС, решение № 134/30.12.2013г. по т.д. № 34/2013г. на II т.о. на ВКС, решение № 237/24.06.2010г. по гр.д. № 826/2009г. на IV г.о. на ВКС, решение № 283/14.11.2014г. по гр.д. № 1609/2014г. на IV г.о. на ВКС, решение № 149/2011г. по гр.д. № 574/2010г. на 3то г.о. на ВКС, решение № 83/2009г. по т.д. № 795/2008г. на II т.о. на ВКС, решение № 1/2012г. по т.д. № 299/2011г. на II т.о. на ВКС, решение № 2135/11.04.2024г. по гр.д. № 12696/2022г. на СГС, решение № 64/04.08.2021г. по в.гр.д. № 237/2021г. на ВнАС, решение № 618/08.06.2021г. по в.гр.д. № 3720/2020г. на САС, решение № 69/15.03.2017г. по гр.д. № 60171/2016г. на IV г.о. на ВКС, решение № 60023/02.08.2021г. по т.д. № 2956/2019г. на II т.о. на ВКС, решение № 60154/20.01.2022г. по т.д. № 1071/2020г. на I т.о. на ВКС. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, предвид следното: Противно на твърдението, съдържащо се в процесуалния въпрос (№ 4) на касатора, съдът е обсъдил доводите и възраженията на страните и е мотивирал своите изводи, поради което този въпрос не може да предпостави допускането на решението до касация. Въпросите № 1-3, свързани с приложението на чл.52 ЗЗД и критериите за определяне на справедливо обезщетение за обезвреда, като паричен еквивалент на претърпяните от ищеца неимуществени вреди, несъмнено е значим за крайния изход на делото и обосновава наличието на общата предпоставка за достъп до касация. Неоснователно е обаче позоваването на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. При определяне размера на следващото се на ищеца обезщетение за обезвреда за причинени неимуществени вреди, решаващият състав на въззивния съд не се е отклонил от задължителната практика на касационната инстанция – ППВС № 4/23.12.2968г., както и от множество постановени в съответствие със същата решения по чл.290 ГПК на отделни състави на ВКС, тъй като е съобразил всички значими за делото обстоятелства, вкл. психо - емоционалното и когнитивно състояние на ищеца, които са относими към критериите за преценка обема на претърпените от ищеца морални болки и страдания, като обстойно ги е анализирал. Що се отнася до правилността на тази преценка и изградените въз основа на нея фактически и правни изводи, то тя е относима към обосноваността на въззивния съдебен акт и не подлежи на контрол в производството по чл.288 ГПК, както е посочено в задължителните за съдилищата разяснения в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите № 5-8, свързани с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД също покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото съдът е приел наличие на съпричиняване от страна на пострадалия и е приложил нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Същевременно обаче, въззивният съд, мотивирайки съпричиняването, е съобразил пълния механизъм на ПТП, съпоставяйки тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, с цел установяване на действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие, при съобразяване, че това поведение трябва да е в причинна връзка с вредоносния резултат, поради което по тези въпроси също не е налице релевирания допълнителен критерий на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Трябва да се има предвид, че употребата и влиянието на употребеното количество алкохол от пострадалото лице няма самостоятелно значение за настъпване на вредоносния резултат, извън взетите предвид от решаващия състав противоправни конкретните действия на това лице, а именно предприетото от него внезапно навлизане на пътното платно на необозначено място, при ограничена видимост, без съобразяване с приближаващото се МПС. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че поради липса на твърдяното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК въззивното решение не следва да бъде допуснато до касация в обжалваната част. По поставените въпроси е налице задължителна практика на ВКС, вкл. безпротиворечива практика по чл.290 ГПК което изключва приложението на другото релевирано основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд