Определение № 247 от 17.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2379/2019 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 3552/24.04.19г.на КПКОНПИ срещу определение № 163 от 11.04.19г.на Пловдивския апелативен съд по ч.гр.д.№ 190/19г.за потвърждаване на определение от 8.01.19г.на Кърджалийския окръжен съд по гр.дело № 36/18г.,с което производството по предявения срещу С. С. Б., В. Стоянова Б.,“Вескомерс“ЕООД и „Ес – би –ен – В. Б.“ЕООД иск с правно основание чл.74 ал.1 ЗОПДНПИ /отм./ е прекратено като недопустимо поради изтичане на предвидения в чл.27 ал.1 ЗОПДНПИ /отм./ срок,приет за преклузивен. Иска се отмяна на обжалваното въззивно определение като незаконосъобразно.Противно на приетото от апелативния състав се поддържа,че срокът по чл.27 ал.1 ЗОПДНПИ/отм./ е инструктивен,отнася се само до извършване от Комисията на проверката по чл.21 ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, а не до фазата по отнемане на незаконно придобитото имущество; не погасява материалното право на държавата, както и правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество.Във връзка с тези оплаквания е поставен в изложението на основанията по чл.280 ал.1 ГПК въпросът за характера на срока по чл.27 ал.1 ЗОПДНПИ /отм./- дали е инструктивен или преклузивен, респективно дали изтичането му погасява материалното право на държавата да отнеме незаконно придобито имущество, а оттам и правото на иск и дали влече недопустимост на производството.Поддържат се специалните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. От ответниците по иска и касация, в срока по чл.276 ал.1 ГПК,е постъпил,чрез адв.М. Ч., писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. С определение № 296 от 25.07.19г.състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС е спрял производството по делото до приключване на ТД № 1/18г.на ОСГК на ВКС. Тълкувателното решение е постановено и обявено,поради което съдебното производство по настоящото дело следва да бъде възобновено.С него е дадено разяснение,че изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.),съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването направото на иск и на материалното право на държавата за отнемане наимущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобитоимущество, т.е. предвиденият в чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно почл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване напроизхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че епридобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, чл. 74 ЗОДНПИ/отм./ и чл.153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. За да потвърди определението на Кърджалийския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, въззивният съд е приел,че е сезиран след срока по чл.27 ЗОПДНПИ /отм./ Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира,че е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – по поставения правен въпрос в обжалваното въззивно определение съдът се е произнесъл в противоречие с тълкувателното решение, поради което касационно обжалване следва да се допусне, да се отмени прекратителното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Воден от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,Трето г.о.